Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, които разширяват допустимите предели на неизбежната отбрана и променят санкциите при така наречените маловажни кражби. Измененията, внесени от Искрен Веселинов и група народни представители от от „Обединени патриоти“, бяха приети единодушно със 106 гласа „за“.

Вече няма да се счита, че има превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище, когато е насочено срещу живота, здравето, половата неприкосновеност на отбраняващия се, когато е извършено от две или повече лица, от въоръжен човек или нощем.

Предложените промени са предназначени да направят уредбата на неизбежната отбрана ясна и разбираема не само за юристите, а и за всеки гражданин, който извършва защитно действие срещу непосредствено и противоправно нападение, мотивираха се вносителите.

Макар промените да бяха приети единодушно, от ГЕРБ изразиха определени притеснения.

„Едва ли не защитаваме бабата с оръжието, ама не точно, защото ако проникне някой в дома ѝ и тя не може да го използва, ние пък ще го въоръжим този някой“, заяви Мануил Манев, цитиран от БНР.

Искрен Веселинов обаче подчерта, че в момента законът не е достатъчно толерантен към тези, които защитават собствеността си. И допълни:

„Самоограничили сме се от много неща, които сме искали да направим, за да бъдем изцяло в духа на конституционното решение – това, което отмениха по времето на Костов промените. Смятам, че абсолютно конституционнокоректен е текстът и сме абсолютно съгласни да разширяваме пределите на неизбежната отбрана в много посоки“.

Колегата му от партия „Атака“ Десислав Чуколов пък обясни, че промените са наложителни:

„Трябва да се вземе това решение, защото е в интерес на българските граждани. Ясно ви е, че 5, 10, 100 човека ей сега да попитаме на улицата, ще кажат: „Да, това трябва да се промени“. Ние отваряме точно този въпрос“.

Втората част от законопроекта пък включва промени при т. нар. маловажни кражби и по специалнопри какви условия някои престъпления срещу собствеността се наказват по административен път с глоба. Разпоредбата предвижда глоба от 100 до 300 лв. за някои маловажни случаи и други по-тежко наказуеми случаи на кражби. Условието е стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати, а предметът му да е възстановен или заместен.

С проекта се предлага да се предвиди, че освобождаването от наказателна отговорност ще става, ако откраднатото е със стойност до една минимална заплата, а не две. И второ – да се разшири една от забраните за прилагането на освобождаването от наказателна отговорност по чл. 218б НК.

След гласуването от партията на вицепремиера Красимир Каракачанов обявиха гласуването за победа.

Преди време обаче сериозни критики към законопроекта отправиха от Върховния касационен съд и главният прокурор Сотир Цацаров. Наказателната колегия на ВКС заяви, че една действаща, ясно разписана, не будеща противоречия в практиката правна норма не се нуждае от промяна, а от разяснение, тогава когато тя не е добре разбрана от неспециалистите. А главният прокурор изтъкна, че тези изменения не само, че не са обществено необходими, но част от тях са и противоконституционни.

Законопроектът влезе за гласуване след повече от година отлагане, но депутатите си дадоха максимален срок за предложения между двете четения, тъй като видяха много слабости в предложенията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!