На първо четене Народното събрание гласува дългоочакваните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. За целта бяха приети промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Промените трябва да бъдат гласувани и на второ четене до 3-ти февруари, когато парламентът ще бъде разпуснат от президента.
Предложенията за промени в НПК бяха няколко с различни вносители, като основният от тях е на Министерския съвет и предвижда ад хок прокурор да разследва сигналите за извършени престъпления срещу главния прокурор.
Дебатите по двата законопроекта продължиха близо четири часа, информира БТА. Обсъждането беше придружено със станалите напоследък типични люти спорове, обиди и цинизми в парламента.
Поправките бяха приети с голямо мнозинство с 209 гласа „за“, 1 против и без „въздържал се“. Народното събрание отхвърли предложенията на „Демократична България“, които също предвиждаха подобен механизъм.
Какво представлява механизмът за разследване на главния прокурор
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс предвижда при данни за извършено престъпление от главния прокурор или негов заместник, те да бъдат разследвани от съдия. Той ще бъде избиран на случаен принцип измежду дали съгласието си наказателни съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и от съдии от окръжните и апелативните съдии с ранг съдия от ВКС, които през последните 7 години са работили като наказателни съдии.
Промените предвиждат и въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство.
Избраният ще бъда назначаван за прокурор ад хок от Прокурорската колегия.
При развитие на разследването срещу обвинител номер едно ще бъде избиран втори съдия, който ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор.
Чрез тази фигури се гарантира, че прокурорът, разследващ главния прокурор, няма да е напълно безконтролна фигура. Отказът, прекратяването или спирането на разследването ще подлежат на съдебен контрол.
Също така се предвижда изборът на председател на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд да става с 13 гласа от членовете на Пленума на ВСС, като обаче съдебната квота в съвета (съдии, избрани от съдии) в мнозинството си трябва да гласува за същия кандидат, иначе избор няма.
Още вътрешнополитически новини – четете тук