Огромно множество от близки, приятели и познати на Боян Петров се отправиха на поход към Копитото в знак на почит към алпиниста, който остана завинаги на Шиша Пангма.
Техният пример беше последван и от много журналисти, алпинисти, деца, дори и от хора, които не познават лично Петров, както и от редица политици, сред които бившият председател на НС Димитър Главчев и бившият министър на околната среда и водите и депутат Ивелина Василева.
Сборната точка беше кв. „Княжево“ откъдето започва пътеката към Копитото. Това е маршрутът, който Петров е изминавал преди всяка своя експедиция. Сред дошлите е Никола Калайджиев, който е работил с Боян, а той го е научил да се катери по лед и е влизал с него в морска пещера на Маслен нос.
„Боян е човек-легенда, чиито постижения се надявам някой да има възможността да ги повтори най-малко или да ги подобри. Но човек, който може да служи за пример във всяко отношение. Всеки човек трябва да си поставя своите малки върхове, които да катери и да не се отказва да преследва целите си. Още не мога да повярвам, че го няма, но той завинаги ще остане в главата и сърцето ми. И примерът, който ни дава ще го следвам всеки ден“, каза любителят на алпинизма.
Никола добавя, че преди всяка експедиция Боян си е пишел завещанието, което според него показва сериозното му отношение към това, което е правел. Той е убеден, че инцидентът е в резултат на лошо стечение на обстоятелствата и е уверен, че е направил всичко възможно, за да оцелее, но не е успял. Никола добавя, че Петров е и най-добрият специалист по прилепи в България.
Безспорно обаче Боян Петров е пример и вдъхновение за всички дошли, за да изминат стъпките му към Копитото. Според тях тази инициатива трябва да стане ежегодна, за да не забравяме личности като Петров.
„За Боян съм тук. Той е пример за следване на мечтите и преследване на целите. Той е моторът“, каза Диляна Икономова.
„Да почетем Боян и да се разходим в планината. От тук до Копитото или докато детето издържи“, сподели Михаил, който е с детето си Сияна тук.
„Той беше един човек за пример и познат на моите родители от много време. Дойдох тук, защото ми беше интересно да видя какво е трасето, по което е тренирал, т.нар. княжевския подход към върховете, за който той е писал в книгата си. Не знам какво се е случило там горе, но знам, че той е там, където винаги е искал да бъде“, каза Боян Боков.
Пътят до Копитото е дълъг около два километра и половина, като денивелацията е около 650-700 м. и се изкачва за около 2 часа. По маршрута има един труден участък по пътя, който е каменист и е предизвикателство, той едва ли ще откаже дошлите да стигнат до крайната точка.
Но с това няма да приключи почитта към алпиниста ни Боян Петров. Планинарят Вишан Крайнов има и идея да засади гора от чинари в Родопите, която да бъде кръстена на алпиниста ни. Идеята му е в два поредни уикенда да се направи засаждане на млади дръвчета край село Козарско, до Брацигово. А ще се засадят точно чинари, защото те са любимите дървета на Петров.
Алпинистът Боян Петров към 2017 г. е българският височинен алпинист с най-много, общо 10, изкачени върхове над 8000 метра. Боян Петров е и зоолог, еколог и спелеолог, работи в Националния природонаучен музей при БАН в София. Бил е координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към Национален природонаучен музей. Работи като оценител на проекти в областта на биологичното разнообразие, управление и проучване на защитени територии и консултант на държавни институции, неправителствени организации, популярни списания и онлайн издания. Взима активно участие в кампании в подкрепа на опазването на защитените територии и биологичното разнообразие в България.
Боян Петров на два пъти излиза победител от битка с рака. Има инсулинозависим диабет тип 1. През 2008 г. при катерене в Алпите пада и чупи крак. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 г. пък пропада в ледникова цепнатина, откъдето е изваден от група испански алпинисти.
През 2013 г. претърпява катастрофа с мотор и получава ново счупване на крак. След слизане от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична криза и губи съзнание. Успява да се възстанови с помощта на полски алпинисти. Подобна криза преодолява и при успешното изкачване на Нанга Парбат през 2016 г., където предварително инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му помагат бързо да се върне към нормално състояние.
На 23 август 2016 г. по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „Струма“ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна травма с хематом и е хоспитализиран във Военномедицинска академия с опасност за живота. Само няколко месеца по-късно той подновява тренировъчните си изкачвания. От 16 април е последното му споделяне във Фейсбук. Тогава му предстои да изкачи Шиша Пангма. „От прозореца ми в Тингри се открива страхотна гледка към гигантите Еверест и Чо Ойю, но първата ми цел е джуджето Шиша Пангма. Тръгваме към базовия лагер утре рано сутринта“, пише той.
