комунистическа лъжа

Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ „Климент Охридски“. От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на „Диалог“ – списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят. Сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата“.  През 2012 г. е победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“. Издаваното от нея списание „Диалог“ има награда на НДФ „13 века България“ за популяризиране на българската култура в чужбина.

Г- жо Горчева, какво трябва да знаем за „Народния съд“ и за неговите присъди?

Че т.нар. Народен съд не е нито „народен“, нито „съд“, а противоконституционен, престъпен, показен сталински трибунал, изцяло поръчан и режисиран от Москва.

Този престъпен трибунал има задачата да продължи с привидна “законност” започналите още на 9 септември зловещи масови убийства без съд и присъда. И това става безпощадно ясно от телеграмите, разменени на руски език между Трайчо Костов от София (с псевдоним Спиридонов) и Георги Димитров от Москва.

 До Димитров

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме:

Чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законен път. Работата ще се провежда внимателно. Ще бъдат организирано разкрити най-злостните и опасни врагове и палачи, ще бъдат организирани до правителството делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти с настояване за възмездие.

Да се ускори организирането на Дирекцията на милицията и да се уреди правилното функциониране на отделите й. В наши ръце са отделите за Държавна сигурност и разузнаването. Помощник-началник на униформената полиция също е наш човек. Държавен обвинител в народния съд ще бъде Георги Петров, юрист от Стара Загора.

ЦК на БКП, 1 октомври 1944 г.

Разменените през есента на 1944 г. телеграми между Георги Димитров и Трайчо Костов доказват по безспорен начин, че „народният съд“ не само е поръчан, но и отначало докрай режисиран от Москва – от политическата му цел до конкретната съдебна процедура и дори до пропагандното му обезпечаване.

Оригиналът на телеграмите на руски език може да се видят на сайта Декомунизация.

На руски език?

Естествено, че са на руски, иначе как Хазаинът, както Георги Димитров раболепно нарича Сталин, ще контролира какво се върши в България.

Обърнете внимание и на езика в тези телеграми: „стихийно бяха разчистени сметките“; „негласно ликвидиране“ „от наши вътрешни тройки“; „чистката да продължи“; „ще бъдат организирани до правителството делегации… с настояване за възмездие„…

Вижда се за каква „правна“ лексика и за какъв „морал“ става дума.

Ето още един цитат от тези телеграмни инструкции от Москва:

„В обвинителните речи… трябва да бъде показано хищническото лице на немско-фашисткия империализъм и на него да бъде противопоставена освободителната мисия на Съветския Съюз, на Червената Армия и нейните съюзници.“

Обвинението трябва да опише картина на всенародно движение срещу антинародния режим, да подчертае, че руснаците за втори път освобождават България, да характеризира капиталистическата класа като опора на фашизма в България и така да се създаде база за преследването й, царската династия да се представи като прогерманска и предателска.“

Така бяха зададени идеологическите клишета и езиковите шаблони, с които десетилетия наред в България ще се говори за „монархо-фашизма“. Това е идеологическият код, с който ще се говори занапред в комунистическа България.

В следващите десетилетия тези смехотворни до глупост политикански обвинения, изречени със злостната лексика на Георги Димитров, ще имат силата на… осъдителна присъда.

И ще съсипват стотици хиляди човешки съдби. И ще промиват мозъците на цели поколения българи, лишени от демократична и правна култура и съзнателно отучвани да мислят логично и приучвани да папагалстват.

На 1 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд са произнесени присъдите над българските държавници, на регентите, министрите и народните представители. Веднага след произнасянето на смъртните присъди, те са избити в нощта срещу 2и февруари. Защо е била нужна такава жестокост и кому е била нужна?

Била е нужна на съветските окупатори, била е нужна на Сталин, за да завладее нови територии и да превърне свободните хора в тях в свои роби. Няма как да упражняваш пълен контрол в тоталитарната комунистическа държава, ако не унищожиш елита – ако не избиеш естествените лидери – хората с авторитет, с непреклонна почтеност, с кураж и ако не лишиш наследниците ми от всякакви ресурси – имущество, от собственост върху земята и средствата за производство, от покрива над главите им, от правото им да учат, от правото им на човешко достойнство, на труд и дори от правото им на живот – за да ги превърнеш в зависими хора, смачкани от страх, да ги превърнеш в роби.

„Голямото избиване на хора бе започнало“ – пише кореспондентът на „Свенска Дагбладет“ и очевидец на събитията Вофганг Бретхолц по повод масовата екзекуция на българските държавни мъже и продължава: „То нямаше да приключи преди във всеки град и във всяко село да бъде унищожена и последната свободомислеща личност, която би застрашила със своя авторитет и демократични позиции установяването на комунистическата диктатура.“

Ако направим паралел с Нюрнбергския процес, където са произнесени смъртни присъди едва на 14 души, за разлика от България, където са близо 3 хиляди, излиза, че едва ли не България е подпалила Втората световна война…

Разбира се, че не България подпали войната в света, нито на Балканите. България е жертва на подпалената от Сталин и Хитлер световна война и е жертва на подпалената от Мусолини война на Балканите.

Впрочем, малцина знаят, че Цар Борис отказва на Мусолини да се присъедини към неговата атака срещу Гърция, въпреки неговите щедри обещания България да си върне областите, населени с българи. Отказва, въпреки че Гърция от години извършва жестоко етническо прочистване срещу българите, останали на нейна територия след Балканските и Първата световна война.

Така че не България, а Италия започва войната на Балканите, а провалът на Мусолини и намесата на британците, прави неизбежна и намесата на Вермахта. Затова България не успява да удържи своя неутралитет, който брани до последно със зъби и нокти, въпреки огромния натиск от страна на Берлин, Рим и Москва.

Изобщо не може да става и дума за сравнение между процеса в Нюрнберг и този в София. Дори сдържаният Нюрнбергски процес, който все пак се придържаше към основни правни принципи на римското право, днес е остро критикуван за увлечения, надхвърлящи върховенството на закона. Има обилна западна правна литература по темата. Но въпреки съветското участие на този процес, западните съюзници не допускат той да се изроди дотам, че да се пренесат на него някои сталинско-гьобелсови практики.

Така, например, на процеса в Нюрнберг не успява жалкият опит на Сталин да се припише на германците масовото убийство на военнопленниците, на полските офицери в Катин.

Но за жалост този сталинов опит успява в София, където в т.нар. Трети състав на „Народния съд“ осъжда „виновниците“ за Катинското клане и за масовата екзекуция във Виница, извършена също от съветския НКВД. По този безсрамен процес са осъдени българските лекари и архимандрити, участвали в състава на международна комисия, разследвала тези съветски престъпления.

Тоест, фактите опровергават пропагандата, че България била наказана от СССР заради съюза си с Германия?

Да, всички пропагандни комунистически лъжи, че България видите ли, била наказана заради съюза си с Германия се разбиват във фактите:

  1. СССР и Третият Райх бяха съюзници по времето, когато България от немай-къде и за да избегне окупацията, се присъедини към Тристранния пакт.
  2.  България запазва дипломатическите си отношения със СССР през цялата война , въпреки недоволството на Берлин.
  3.  СССР за какво „наказа“ и Полша и Чехия, които бяха окупирани от Третия Райх?
  4.  Защо по тази наказателна „логика“ не бе наказана съоснователката на Тристранния пакт Италия, която за разлика от България не бе сателит по неволя и която подпали войната на Балканите?

Както Великобритания, защитавайки своите национални интереси, имаше право да избере по-малкото за нея зло – СССР, така и България бе принудена пред двете злини: съюз или окупация от тоталитарна Германия, да предпочете по-малкото зло.

Защото една германска окупация щеше да коства безценния единствен живот на десетки, а може би стотици хиляди българи, тя щеше да струва и живота на 50 хиляди български поданици от еврейски произход.

Всички те бяха спасени от депортация и неминуема смърт, защото България посредством съюза си с Германия, успя да запази своя суверенитет. Иначе, както казва и Евгений Силянов, а и както твърдят всички обективни западни историци, България щеше да преживее две окупации – и германска, и съветска. Като Полша и Чехия.

И все пак каква е целта на тези масови екзекуции без съд и присъда, на тези показни процеси, наречени народни съдилища и продължили и в провинцията години наред? Нали СССР окупира България, защо е нужна тази жестокост, това сякаш безсмислено унищожение на елита на една страна?

Нужно е, защото властта на поставените от Москва комунистически марионетки е нелегитимна и без всякаква обществена подкрепа. Нека да припомним думите на британския историк Робърт Сървис, който в забележителния си исторически труд „Другарите“ пише следното:

„България се оказва най-костеливият орех за Сталин. Дори и след като комунистите екзекутират политическите лидери от десния политически спектър. Започва преследване и на останалите недоволни от комунизма. За да повиши авторитета на комунистите, от московското си изгнание се завръща Георги Димитров. През ноември 1945 г. Отечественият фронт, предвождан от комунистите, спечелва 86% от гласовете, но западните съюзници категорично оспорват честността на тези избори, проведени с много измами и насилие.“

Ето защо трябваше да бъде избит националният елит и на негово място да бъде създаден удобен, безвреден за тоталитарната властта конформистки елит.

Вярно ли е, че т.нар. Народен съд бил по настояване на Запада?

Нищо по-малко вярно. Ето какво пише по повод присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд не друг, а западният кореспондент Волфганг Бретхолц, който освен всичко друго е и доктор по право:

„Това беше една чудовищна присъда, която нямаше нищо общо с правото и справедливостта… Самият съд се бе превърнал в театрална сцена – с прожектори, високоговорители и публика, на която никой не пречеше да дава израз на своето „отвращение“ и „възмущение“ по време на съдебното заседание.

Върху многото, подредени една зад друга пейки седяха подсъдимите, общо сто шестдесет и двама. Те представляваха най-знаменитата подсъдима скамейка, която някога е съществувала в цялата история на правосъдието.“

„В западния свят, който по това време беше зает с други проблеми, фактът остана почти без внимание – уточнява Бретхолц, сякаш предвидил по-сетнешните комунистически лъжи. И допълва: – Когато британският вътрешен министър Антъни Идън в края на февруари бе попитан дали българското правителство е консултирало представителите на Великобритания в София, той отговори: „Не бих могъл да знам защо би трябвало да правят това. Процесът е работа, която интересува само България!“

Така че, както виждаме, заети с войната и фронта, западните съюзници не само не са настоявали, но дори не са знаели какво става в България. А Сталин бърза да избие държавниците на България, защото само след няколко дни е конференцията в Ялта.

За какво мислите днес, на тази печална дата – нощта срещу 2 февруари, в която са екзекутирани държавниците на България, министрите и народните представители от няколко парламента?

Колко непоносимо и колко тъжно е, че днес – 76 години по-късно, все още има улици и дори цели градове, кръстени на името на терористи и убийци, а няма на жертвите им, които за разлика от тях, са били достойни хора.

Преди десетина години, когато писах първата си статия за сп. „Диалог“, Холандия, първата от много написани по-късно по тази тема – за т.нар. Народен съд, установих, че няма списък с имената на убитите в онази зловеща и студена зимна нощ. Питах проф. Ненов, светла му памет, той ми каза, че наследниците и близките на избитите в онази злокобна нощ на 1и срещу 2и февруари, са търсили протокол от екзекуцията. Няма. Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.

И тогава проф. Ненов, макар че беше на 80 години, отиде, посред зима, в студа и в дълбокия сняг чак до Централни софийски гробища, за да направи за „Диалог“ тези снимки. Паметникът се намира между 123 и 124 парцел в гробищата. Тези зимни снимки на скромния паметник, издигнат на предполагаемото лобно място, навяват тъга и ужас. В последните си писма осъдените на смърт молят близките си да не ги забравяме. Забравихме ги…

Ние ги забравихме и това е непоносимо.

Малцина дори знаят къде се намира този скромен, обрасъл с бурени надгробен паметник … на непогребаните мъченици. На него са изсечени имената на българските държавници, на регентите, на министрите, на народните представители и на чиновниците от канцеларията на държавния глава Цар Борис, на сътрудниците му, получили смъртни присъди. Няколко души – двама или трима са се отървали, защото не са били в България. Други са екзекутирани по-късно – като Дочо Христов. Но и до днес костите им стоят непогребани, неразпознати. В съседна Румъния колегите отдавна разкопават масовите и единичните гробове на жертвите на комунистическите убийци, изследват ги и ги препогребват с нужния респект.

А в България?

В България още има град, който носи името на масовия убиец и доказан национален предател Георги Димитров, един от виновниците за атентата в Църквата Света Неделя през 1925, където бяха взривени близо хиляда живи хора и избити или осакатени. Само осакатените са над 500. А близо 200 са загиналите, има и деца.
И това е същият човек, който по заповед на Сталин нареждаше от Москва колко процента от българските народни представители и министри да бъдат избити. Проценти, сякаш става дума за план! И пак този същият човек, отново по нареждане на Сталин, нареждаше да се бият и изтезават българите от Пиринския край, за да се пишат … македонци.

И отново той, отново по заповед на своя московски господар, нареди да бъдат депортирани в Югославия избягалите от гръцкия терор и произвол българи. И тези, потърсили подслон в България страдалци, загубили дом, имоти, всичко, бяха насилствено депортирани от своята родина и предадени в сръбски ръце, за поредното жестоко етническо прочистване.

И днес все още – и това е позор за цялото българско общество, на името на този човек е кръстен цял град. И в този град, наречен на масов убиец и национален предател, се раждат деца. Какво искате да очакваме от бъдещето ?

Това е по-страшно и от проклятие.

А да не говорим, че из България все така стърчат строго охраняваните пропагандни монументи на окупаторите, чиито щикове вардеха от българския народ убийците на българския стопански, интелектуален, духовен и политически елит. И под техните издялани от камък образи се мъдри със златни букви унизителния надпис: „На освободителите от признателния български народ“.

Къде е нашата памет, къде е нашето уважение към жертвите на народа ни, къде е нашият морал и къде е нашата човещина? Най-после къде е нашето достойнство, нашето национално и лично достойнство?

В дълг ли е днешната българска интелигенция към обществото ни, че не е разказала достатъчно от тази част от българската история?

Разбира се. Защото интелектуалният елит е длъжен да просвещава изостаналото след тоталитарния мрак общество. То не става само да си закачи човек веднъж годишно на стената във Фейсбук слогана „Ние помним“, да напише няколко думи и толкова. Иска се нетърпимост към лъжата.

Защото бъдещето поколение на България се ражда в градове, наречени на масови убийци и терористи, на национални предатели, то живее на улици, наречени на убийци и терористи, то учи в училища, наречени на имената на окупаторите или на техните слуги, то живее, обкръжено от тези агресивни анти-паметници, които подменят паметта и историческата истина. А това някакси не го занимава този т.нар. интелектуален елит. Него го възмущава само хорото пред Народния театър, понеже му накърнява снобската представа за градска култура. Но никак не го смущава подмяната на паметта, не го възмущава лъжата, гаврата с историческата истина, нито унижението на цяла една нация.

Да стърчи съветският шпагин на окупаторите срещу Алма Матер и над знамето на българския парламент – това му се вижда нормално. И ако това за този елит са нищо незначещи символи, тогава защо толкова показно се гневи срещу нацистките символи, драскани по стените от невежото население? И защо в Деня на Холокоста се надпреварва да изразява съпричастност към злощастните му жертви, а нехае, забравя злощастните, непогребани жертви на България? Не е шик или какво? За мен това е лицемерие и нихилизъм, няма друга дума. Да оплакваш жертвите на други народи, а да нехаеш за жертвите на своя народ, да мълчиш, че Царство България спаси всички намиращи се вътре в държавните му граници евреи плюс още няколко хиляди, на които български дипломати издаваха транзитни и курортни визи и да забравяш, че спасителите на българските евреи бяха избити, пратени по комунистическите затвори и концлагери, преследвани, унижавани до девето коляно, да не им отдадеш нужното, да не им погребеш поне костите на тези мъченици. Какво е това? Европейско ли е? Духовно ли е?

Как ще коментирате изявлението на премиера Борисов: „Щетите върху икономиката, които комунистите и техните наследници оставиха, поправяме и до днес! Същите тези наследници, днес пребоядисани в различни цветове, отново искат властта на всяка цена. И за целта използват добре познатите методи – унижение и унищожение на политическите противници. Ние ще продължим да бъдем алтернатива на това”.

Това ли твърди днес премиерът Бойко Борисов – самият той член на Българската комунистическа партия? Защото вчера твърдеше, че това, което ни бил оставил Живков, ние не можем да го боядисаме – толкова голямо и богато наследство сме получили от тоталитарния комунистически режим и от неговия правешки диктатор, на когото Борисов вдигна паметник с държавни почести. Какво да коментирам демагогски изказвания и безочливи приказки, които се сменят според това откъде духа вятърът? Презрение, дълбоко презрение заслужава всеки демагог.

Как ще коментирате отсъствието  на президента при паметника на жертвите в София и призива му, че не иска да дели хората на комунисти и антикомунисти за разлика от Борисов в контекста на изказването му?

По същия начин – с дълбоко презрение към една безочлива демагогия. Не беше ли същият този президент Радев човекът, който отиде  – с гвардейска рота при това! – да поднесе цветя пред паметника на един платен от чужда тоталитарна държава български терорист, осъден с право на смърт заради тероризъм и държавна измяна по време на световна война? И с какви очи днес приказва, че не искал да дели хората на комунисти и на некомунисти, когато наруши и моралните принципи, и закона? Той трябва да плати от джоба си разходите да разхожда Националната гвардия заради своите лични партийни пристрастия. Аз не знам държавен глава на Великобритания да е поднесъл цветя на паметник на Ким Филби, нито американски президент да отиде да поднася цветя на гроба на екзекутираните за съветски шпионаж семейство Розенберг. Това, което направи президентът Радев е гавра с институцията на Държавния глава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!