Путин, Сталин
Путин пренаписа историята на Втората световна война /колаж: stopfake.org/

Руският президент Владимир Путин обича да настоява, че Втората световна война и голяма част от страданията, нанесени от нея, са отговорност не само на Нацистка Германия, но и на правителствата, които се изправиха впоследствие срещу нея. Той е привеждал този аргумент и преди, но най-новата версия, представена по време на годишното празнуване на Ден на победата в Русия, беше най-пълната досега. Той прехвърли отговорността за нахлуванията и зверствата на Германия върху други страни и използва това, за да сведе до минимум отговорността на Съветския съюз за войната.

Преди това Путин твърдеше, че британското и френското съгласие в Мюнхен за германска окупация на част от Чехословакия е поставило основите на Втората световна война, че американската търговия с Германия преди войната е укрепила Германия и че полското правителство е причинило масовото клане в Полша след окупацията чрез бягството си. Всичко това е предназначено да намали значението на пакта Хитлер-Сталин и съветското нашествие в Полша. От негова гледна точка това не поражда повече последствия от много други събития.

За да поспоря малко, позволете ми да взема всяко твърдение едно по едно. Правителството бяга от Полша, както правителствата и на други страни след германската окупация. Опитът да се създаде правителство в изгнание беше това, което направиха мнозина. Идеята, че с напускането на страната те са отговорни за случилото се, е абсурдна. Полша е окупирана от германски и съветски войски. Германците бързо започнаха да се ловят и да унищожават всяка възможна съпротива, а Съветите извършиха убийството на хиляди офицери от полската армия, които плениха. Идеята, че присъствието на полски държавни служители в страната би спряло Хитлер и Сталин по техните следи, очевидно е грешна.

Обвинението срещу британците и французите има известна основа. Нито една от тези страни не беше готова за война, военно или политически. Надяваха се да я избегнат или поне да я забавят. Те се провалиха и Европа плати цената. Но има съществена разлика с пакта Хитлер-Сталин. Сталин постигна договор с Хитлер за Полша. Но за разлика от британците и французите, Съветите завзеха (и все още окупират) голяма част от Полша. Мюнхенското споразумение не включва клауза за съвместно нашествие и окупация на Чехословакия. Германско-руското споразумение го направи.

САЩ очевидно търгуваха с Германия. Политиката им беше да предотвратят война. В ретроспекция това изглежда жалко, но по онова време нямаше знаци за предстоящата германска окупация на Европа, нито каквито и да било индикации за бъдещите масови убийства. Ако САЩ бяха водили конвенционална война срещу Съветския съюз по време на Студената война, Вашингтон по същия начин би могъл да бъде обвинен, че е продал зърно на Съветите предварително, ограничавайки опасността от глад. Американската търговия е била осъждана от някои по това време, но размерът на търговията не е имал голямо значение за хода на войната.

Имаха значение обаче огромните доставки от Съветите на жизненоважни минерали /за Германия – бел. ред./след съвместната инвазия в Полша и то до момента, в който германците нахлуха в СССР. Дори се говори, че съветски влаков товар с доставка от жизнено важно значение се е движел на запад през границата, точно когато германските войски се придвижвали на изток през нея. Договорът между Съветите и германците включваше мащабно търговско споразумение, което Сталин стриктно спазваше, надявайки се да умиротвори германците.

За да преминем отвъд полемичното, трябва да разберем немската и съветската стратегия. По време на двете световни войни Германия беше изпълнена с апетити и опасения. Тя се опасяваше от едновременна атака от страна на Франция и Русия, знаейки, че не може да преживее война с два фронта. В Първата световна война тя атакува Франция, докато организира акция за задържане на изток. Германия не успя да победи Франция и войната там се разпадна в окопна война, която изтощи Германия.

Германците планираха да използват същата стратегия във Втората световна война, като този път победят бързо Франция. Предложението им за договор на Съветите, с жертва на Полша, е имало за цел да гарантира, че източният фронт ще остане мирен, докато Франция бъде победена, дори и поражението й да отнеме повече време, отколкото се очакваше.

От гледна точка на Сталин германското очакване за среща с френско-британски сили беше илюзия. Военното мислене на Сталин произлиза от Първата световна и Руската гражданска война, нито една от които не е механизирана. Той не разбираше потенциалната скорост на бронираната война и степента, в която тя прави окопната война непрактична. Така че той очакваше, че германците ще се гмуркат в военни действия, продължаващи години. Той очакваше не само част от Полша от сделката, но и подарък от време за изграждане на военните си сили, както и реална възможност да излезе форсирано на запад от Полша и да превземе Германия, докато германците са приковани във Франция.

Планът на Сталин се оказа лош, защото танковата война беше насочена към лошо обмислената линия Мажино и защото Франция беше още изтощена от война само 20 години по-рано, която дълбоко деморализира нацията и нейните висши военни. Те очакваха да загубят и наистина загубиха. И блестящият гамбит на Сталин се превърна в кошмар, когато Германия преместваше силите си на изток със зашеметяваща скорост и година след поражението на Франция се насочваше срещу неподготвената Русия.

За да разберем Втората световна война в Европа, е необходимо да разберем некомпетентността на Сталин. Не можеше да схване революцията във войната и как тя измества риска. Той не можа да разбере, че Франция е неспособна да се съпротивлява. И не можеше да разбере, че Хитлер иска договора, за да нападне Съветския съюз, преди да има време да се подготви за война. Но Хитлер не разбра, че Русия, въпреки Сталин и въпреки цената, която ще плати, ще смаже германците. Независимо от провалите на Сталин, историята се разигра.

Във всички твърдения на Путин той изглежда се опитва да лансира споделена морална отговорност. Това, което той наистина иска да направи, мисля, е да реабилитира Сталин. Сталин положи основите на военния план на Хитлер. Той не беше обърнат към военната действителност. Когато гледаме Сталин и ако мислим, че един човек е отговорен за историята, тогава Сталин е бил некомпетентен отвъд всякакви представи. Но ако обърнем дискусията от грешките на Сталин към фантазиите за Полша, моралните еквиваленти с Мюнхен или американската предвоенна търговия с Германия, тогава Сталин не е по-лош от всеки друг и неговите неуспехи могат да бъдат скрити.

Според мен Русия е в проблемна ситуация. Икономиката й се движи с цената на петрола, а вътрешната и външната й политика вървят с нея. Русия не успя да модернизира икономиката си след 30 години квазилиберализъм, свързан с псевдосвободен пазар. През 1980 г. Юрий Андропов, тогава шеф на КГБ, призна, че съветският експеримент се проваля. При Михаил Горбачов най-накрая това се получи. По това време Путин беше офицер от КГБ. Той научи, че либерализмът не е лек за Русия, а хапче с отрова. Той пое контрол над Русия, напълно осъзнавайки опита от КГБ, който го оформи. Докато разглежда провалите на руската икономика, загубата на западните си буферни държави и уязвимостта на Русия, той трябва да е бил толкова загрижен, колкото бе и Андропов.

Но той няма вяра в либерализацията, оттук и вниманието, което отделя на другия край на спектъра: сталинизма. Погледнато по този начин, Путин иска да направи рисков залог и той знае, че залогът трябва да бъде направен, докато самият той е още жив, тъй като не е ясно кой или какво го следва. Има много руснаци, които гледат на Сталин като на герой, и други, които го гледат като нескопосан идиот и масов убиец. Коментарите на президента вероятно са насочени към по-младото поколение руснаци, чиито мнения все още не са напълно оформени. Путин би могъл да живее с паметта на убиеца Сталин, но паметта на некомпетентния /лидер/ противоречи на всичко.

Най-големите грешки на Сталин дойдоха преди битката за Москва. Така че това, което се е случило преди, трябва да бъде преработено. Пренаписвайки историята на Сталин, Путин поставя началото на руската трансформация. Не е необходимо приказката да бъде съгласувана, защото централният аргумент, който ще изложи, не зависи от това. Трябва просто да каже три неща: Западът предизвика Втората световна война; Полша е отговорна за клането в Катин, а Русия възтържествува пред некомпетентността, бруталността и мекотата на другите; Сталин се изправи и спаси Съветския съюз, но не от своята некомпетентност, а от двуличието на останалия свят.

 

Текст: „Геополитикъл фючърс“, заглавие: „Дебати.бг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!