Въпреки че в наше време много държави имат ядрени оръжия, ситуацията е до голяма степен балансирана. Всеки се страхува да го употреби, защото знае, че ще му отвърнат със същото. Съвсем друго е било положението в зората на атомната ера, когато ядреното оръжие е било слабо известно и непредсказуемо. Тук представяме първите 10 атомни взрива в човешката история, както и паниката и ужаса, който някои от тях са причнили.

1/ Тринити, 16 юли 1945 година

Първата тестова ядрена детонция е била извършена в Долината на смъртта, щат Ню Мексико. Мощността й е била 21 килотона. Може да изглежда, че военните са поели голям риск, но преди основния взрив е направен тестов предварителен такъв, с мощност само 100 тона. Благодарение на него е било възможно да се прогнозира поведението на ядрения заряд, движението на радиоактивния облак и каква ще бъде ударната вълна.

2/ Хирошима, 6 август 1945 и Нагасаки, 9 август 1945 година

За съжаление, взривовете в Хирошима и Нагасаки вече не били учебни. Тези градове са станали символ на ужасните последствия от ядрената война. Двете бомби от 15 и 21 килотона /“Малчугана“ и „Дебелака“/ бяха хвърлени над японските градове в рамките на няколко дни. През първите 4 месеца от бомбардировките загинаха 226 000 души, но жертвите с времето станаха много повече, а влиянието на радиацията се усеща и досега. Загубите на човешки живот биха били още по-ужасяващи, ако Япония не бе капитулирала на 15 август 1945, тъй като още 7 бомби са били готови за хвърляне по нейните градове.

3/ Атолът Бикини, 25 юли 1946 година

Следващите ядрени изпитания, известни като операция „Кръстовища“, бяха проведени в Тихия океан. Това е първият от серията тестове, извършени от САЩ на Маршалските острави. 2 ядрени заряда с мощност 23 килотона са пуснати от въздуха и детонирани под водата.

4/ Атолът Ениуетък, 15 април 1948 година

В серията взривове „Пясъчник“ американските военни използваха принципно нови технологии. Внесени са изменения в конструкцията на бомбата, а вместо плутоний за заряд е употребен обогатен уран и ураново-плутониева сплав /заряд X-Ray/. Общата мощност на произведените взривове е била 104 килотона.

5/ Семипалатинск, 29 август 1949 година

Първата съветска ядрена бомба под названието „Първа мълния“ е била детонирана на полигона в Казахска АССР. Оръжието е разработено в Курчатовския институт, а радиоактивният материал е добит в Челябинск – 40. Мощността й е сравнима с тази на „Дебелака“, хвърлен над Нагасаки. Американците дадоха на руската бомба кодовото наименование „Джо-1“, производно от името на Сталин /Йосиф Висарионович Джугашвили/. След този опит ядрени взривове започват да се произвеждат по всички части на планетата.

6/ Невада, 27 януари 1951 година.

Серията от взривове „Рейнджър“ е проведена в Невада, като те са с малка мощност – между 0,5 и 8 килотона. Само последният, с названието „Лисица“, е бил от 22 килотона.

Бомбите са пуснати от височина около 300 метра от бомбардировачи В-50.

7/ Атолът Ениуетък, 7 април 1951

Операция „Парник“, в резултат на която са изработени първите водородни бомби, построени на принципа на термоядрения синтез, се е състояла през лятото на 1951 година. Проведени са общо 5 теста с обща мощност 225 килотона. Всичките са били наземни, тъй като по техните резултати са изучавали и степента на щетите върху сградите при атомен взрив.

8/ Семипалатинск, 24 септември 1951 година

През тази година в Семипалатинск взривяват втората ядрена бомба, създадена в Съветския съюз. Мощността й достига 38 килотона. Съветските конструктори й дадоха името „Втора мълния“, а американците – съответно „Джо-2“.

9/ Невада, 22 октомври 1951 година

Взривовете в Невада в късната есен на 1951 година са произведени в хода на операция „Бастър – Джангл“. Основната серия детонации е на повърхността, а една от тях, с малка мощност, е била под земята. Максималната употребена мощност е била 31 килотона. Целта на тестовете е била да се изследва въздействието им върху живата природа.

10/ Остров Монтебелло, 3 октомври 1952 година

Това първо свое ядрено изпитание англичаните решиха благоразумно да проведат далеч от територията на кралството, а именно – в своята колония Австралия. Те са копирали много от „Дебелака“, в чиято разработка са участвали, но са оставили в бомбата си празно ядро, което позволило да увеличат мощността на детонацията до 30 килотона, въпреки че мощността на самата бомба била 25 килотона.

Любопитен факт е, че в годините, в които толкова често са се провеждали ядрени тестове, на Земята не са се случвали големи земетресения. Обяснението на учените е, че земната кора, подложена непрекъснато на „микротресения“, не е имала нужда да се намества с по-мащабни движения. Така че дори ядрените взривове могат да спасят човешки животи, ако се използват по мирен начин.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!