Стремителният възход и спад на най-големите валути в света – долар, евро и юан – обикновено е невъзможно да се предвиди. Но има изключения за много краткосрочни или много дългосрочни прогнози. Тези знания могат да бъдат използвани от банковите вложители, пише в свой анализ Томас Майер за „Ди Велт“.

Старата мъдрост на икономистите е, че е невъзможно да се прогнозират обменните курсове. Те се променят хаотично, тоест във всеки момент от времето вероятността за покачване или спадане е еднакво висока – и е равна на 50%. След като прекарах три десетилетия на финансовите пазари, съм съгласен с тази мъдрост. Тя се отнася до преобладаващото мнозинство опити за прогнозиране на развитието на ситуацията. Но има две изключения: много краткосрочни и много дългосрочни прогнози.

Понякога е възможно да се предскаже краткосрочното движение на обменните курсове – ако имате ясна представа за ситуацията на пазара в момента, по-специално за съотношението на търсенето и предлагането. Повечето сделки са между банки и инвестиционни компании, които търгуват с ценни книжа. Почти една трета от този пазар се пада на десетте най-големи играчи.

Челната тройка през 2019 г. включва JP Morgan Bank (9,8% от пазара), Deutsche Bank (8,4%) и Citibank (7,9%). Тези, които заемат достатъчно голям дял от този пазар, могат поне в краткосрочен план да разберат кои валути са повече или по-малко търсени в момента и да се възползват от това (доколкото позволяват нормите, установени от регулатора). По този начин можем да кажем: колкото повече пазарен дял заема определен играч, толкова по-изгоден ще бъде този бизнес за него.

В дългосрочен план валутните курсове също следват определени правила, които зависят от тенденциите в търсенето и предлагането. Можем да кажем, че в дългосрочен план валутните курсове отразяват реалното съотношение на цените.

Британското списание The Economist редовно демонстрира това с примера на „курса на Биг Мак”. И така, през януари тази година един „Биг Мак” струваше 5,66 долара в САЩ и 3,29 лири стерлинги във Великобритания. По този начин курсът на „Биг Мак” беше 1,72 долара за паунд. На валутния пазар обаче паундът през март струваше само 1,38 долара и по този начин беше по-евтин от „курса Биг Мак”.

По този начин има основания да се твърди, че паундът спрямо долара в дългосрочен план отново ще поскъпне. Причината е, че британският износ за САЩ ще се увеличи, а вносът от САЩ ще намалее, ако британските стоки могат да бъдат закупени по-евтино. Следователно на пазара търсенето на паунда ще се увеличи, а на долара – по-малко, а след това цената на паунда ще се повиши и доларът ще намалее.

Търсенето и предлагането на валутния пазар обаче се влияе не само от търговията със стоки, но и от движението на капитали. Ако възвръщаемостта на инвестициите, например, в САЩ е по-висока, отколкото във Великобритания, тогава може да се очаква британците да купуват долара спрямо лирата, за да инвестират по-изгодно в САЩ.

По-високата доходност отразява очакванията за обезценяване

Умните икономисти твърдят, че по-високата доходност просто отразява очакванията за обезценяване на съответната валута и следователно износът на капитали не е оправдан. Както показва обаче практиката, инвеститорите не оценяват твърде много тази мъдрост на икономистите.

Тъй като доходността на десетгодишните държавни облигации в САЩ през март надвишава доходността на британските с 0.9 процентни пункта, може да се очаква по-голямо търсене на долара. По този начин изглежда, че има патова ситуация между „Биг Мак” и правилото за марж на печалбата.

В крайна сметка се намесва и още един, трети фактор, който влияе дълго време на търсенето на валути – това е статутът на резервната валута. Валутата придобива този статут, ако разчетите по целия свят се осъществяват с нея и потребителите я оценяват като паричен резерв. За това обаче емитиращата държава на тази валута трябва да бъде силна икономически (и според мнозина и във военно отношение) и да има голям дял в световната търговия. През 19 век лирата е имала този статут, а сега щатският долар го има.

Като илюстрация към правилата на обменните курсове съотношението долар и паунд се вписва добре, но е много по-интересно да ги наблюдаваме на примерите за еврото и китайския юан. Еврозоната обаче има излишък във външната търговия, но в съответствие с „курса на Биг Мак” еврото изглежда надценено в сравнение с долара.

Поради ниската лихва върху доходите за вложителите, тя не представлява интерес. Освен това, поради лошото управление по време на пандемията на коронавируса, еврозоната се върна назад в световната икономическа класация, така че има политически и правни съмнения относно нейната парична, както и фискалната политика.

Юанът стигна най-далеч в дигитализацията

Китай може да бъде доволен от общото си добро външнотърговско салдо и – ако разглеждате хонконгския долар като показател за „Биг Мак”, за сравнение с юана – подценена валута спрямо щатския долар. Миналата година китайската икономика избегна рецесия и сега излиза от пандемията, стоейки твърдо на крака.

Китай има втората по големина икономика в света след САЩ, докато еврозоната се върна на трето място. Китайската централна банка се отказа от допълнителни емисии пари, към което прибягнаха много западни централни банки.

Следователно доходността на десетгодишните китайски държавни облигации е повече от 3% и е най-висока в разглежданата група. По въпросите на дигитализацията юанът е отишъл по-далеч от всички други валути и още през следващата година Китай може да предложи на своите партньори цифровия юан за транзакции, както и резервна валута, независима от глобалната платежна система, в която Съединените щати определят правилата на играта.

В краткосрочен план търговията с юани за китайците и достъпът до китайския финансов пазар за чужденци все още е ограничен. Ако обаче правителството продължи да следва този път, ситуацията ще се промени. Ако юанът може да укрепи статута си на резервна валута, курсът му ще се повиши. Все още не е ясно дали ще успее да свали долара от трона. Но за това, че еврото ще поевтинее, вече може да се досещаме

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!