Да поглезим европейските автократи – доскоро това беше предпочитаната стратегия за запазването на единството в Европейския съюз. Германия трябва да се обяви категорично срещу този подход, пише в анализ на „Ди Велт“, като дава три конкретни предложения за нещата, които трябва да бъдат направени.
Виктор Орбан дойде на власт в Унгария точно преди десет години. Преди девет той промени драстично унгарската Конституция и оттогава непрекъснато атакува останките от либералната демокрация. Междувременно „Freedom House“ понижи Унгария от демокрация до „хибриден режим“ – нещо, което се случва за първи път с държава-членка на ЕС.
Полша от 2015 г. преживява още по-агресивни атаки срещу своята правова държава под реалното управление на лидера на партията „Право и справедливост“ Ярослав Качински.
Държавите-членки и Съветът на ЕС останаха безучастни, докато Орбан и Качински нарушаваха унгарските и полските основни права. Всеки път, когато те нападаха демократичния плурализъм – било то чрез превръщането на обществената телевизия в орган за обявяване на решения по съветски модел, орязване на правомощията на Конституционния съд, разрешение на крайнодесни националистически групи да опустошат еврейски център или да сплашат активистите на ЛГБТ, или пък използването на най-стария европейски обект на омраза, при който еврейски финансист е представен като противник на унгарската и полската нации, винаги се намираше извинение да не се предприема нищо (от страна на ЕС).
Дори явни доказателства за многомилионни грабежи на европейските фондове за селско стопанство и кохезия, а по този начин и парите на европейските данъкоплатци, не бяха достатъчни за подаване на жалба. Най-често срещаният аргумент беше: „Сега не е време за това“.
Първоначално бездействието беше оправдано с финансовата криза. След това с бежанската криза. Глезенето на европейските автократи беше предпочитаната досега стратегия за поддържане на единството на ЕС. Коронавирусът вече е представен като най-новата причина за пасивност и дори се предлага на държавите-членки да бъдат предоставени още повече пари на европейските данъкоплатци, срещу което вече има производство в съответствие с член 7.
Орбан и Качински използваха възможността за атака. Качински направи всичко необходимо да запази на президентския пост съюзника си Анджей Дуда. Дуда спечели на балотажа на 12 юли след кампания, в която кандидатът на опозицията Рафал Тшасковски непрекъснато беше представян като изразител на чужди интереси.
В Унгария Орбан орязва парите на опозиционните партии и общини. В същото време e е защитил с 10-годишна тайна разходите за голям железопътен проект, в който участва добрият му приятел Люринс Месарош.
Тези злоупотреби и корупционни схеми постигат два последователни ефекта:
- Първо, те подхранват антиевропейските нагласи в северните и западноевропейските страни. Гражданите им с право питат защо изпращат пари на държава, чието правителство, както в Полша, отказва да публикува решенията на своя Конституционен съд. Или на страна като Унгария, която гони световноизвестен университет;
- Второ – и може би по-важно – целостта на правния ред на ЕС е поставена под въпрос.
Германия официално е член на европейската група „Приятели на върховенството на закона“, но досега Берлин е направил твърде малко срещу все по-авторитарните правителства в Будапеща и Варшава. Християндемократическият съюз на Ангела Меркел е един от последните защитници на партията ФИДЕС на Орбан в рамките на Европейската народна партия (ЕНП).
Все пак има и някои положителни реакции – Ангела Меркел изведе върховенството на закона като основен приоритет на германското председателство на Съвета на ЕС. Видима е подкрепата, която ѝ оказва Хайко Маас, поставяйки върховенството на закона като условие при преговорите за многогодишната финансова рамка (МФР). Би било почти трагично, ако това положително развитие стане жертва на бързия, но лош компромис по МФР, смятат анализаторите.
Берлин има достатъчно тежест да наклони везните от автократичните държави-членки в посока към по-строги стандарти за върховенство на закона. Поне ако Германия е готова да държи на думата си и да не се опитва да действа, както обикновено, като посредник между защитниците и противниците на демокрацията и върховенството на закона.
Орбан и Качински се измъкваха досега безнаказано, защото използваха желанието на ЕС и на Германия по-скоро да успокоят конфликта, вместо да позволят да ескалира. Те залагат на крайни позиции и заплашват след това с вето, за да принудят останалите към компромис, който на практика им предоставя всичко, каквото са пожелали.
За да успее да се противопостави на тяхната стратегия, германската дипломация трябва да напусне зоната си на комфорт и да не отстъпва пред конфликтите. Берлин трябва да се поучи от стратегиите, използвани от авторитарните правителства, ако същите трябва да бъдат предотвратени. Германия трябва да си постави амбициозни цели и да направи радикални предложения, за да създаде пространство за функциониращ компромис, който служи на върховенството на закона, а не му противодейства.
Предлагат се три конкретни стъпки, които германската дипломация би могла да предприеме:
1/ Обвързване на пакета „NextGeneration EU“, както и многогодишната финансова рамка с върховенството на закона
Германското председателство следва да предложи разширяване на условията за върховенство на закона, което да обхваща и средствата по програма „NextGeneration EU“ (ЕС от следващо поколение). В сегашния си вид този пакет за подпомагане на последиците от корона-кризата в ЕС облагодетелства сериозно Унгария и Полша, въпреки че и двете бяха сравнително леко засегнати от епидемията COVID. Освен това този пакет следва да бъде свързан с офиса на Европейската прокуратура.
За да предотврати възможността Варшава и Будапеща да се противопоставят, Берлин би трябвало да подготви спасителни планове. Планът „NextGeneration EU“ би могъл да стартира като засилено сътрудничество, който да не включва всички държави-членки на ЕС, а да обхваща само безспорно демократичните държави.
Дори ако Берлин не успее да прокара всички тези предложения, отказът от някои от тях може да помогне да се постигнат амбициозни и желани компромиси и да се наложи като достатъчно силно условие за правова държава в МФР, което включва и вземането на решения с обратно квалифицирано мнозинство, предложено първоначално от Европейската комисия.
2. Препозициониране на ЕНП
ХДС трябва да събере смелост и да подкрепи Доналд Туск и демократичните членове на ЕНП, за да изключи ФИДЕС от ЕНП. Освен това партиите в Евросъюза трябва да насърчат членовете на ЕНП в Европейската комисия, включително председателя на Урсула фон дер Лайен, да покажат ясни граници не само на Варшава, но и на Будапеща. Без да свърши тази домашна работа, доверието в Германия като защитник на върховенството на закона ще пострада сериозно.
3. Будапеща и Варшава да бъдат принудени да се определят
И „ПиС“, и ФИДЕС се заиграха с идеята да правят изявления, че по-скоро ще напуснат ЕС, отколкото да възприемат демократичните му принципи. Но Полша и Унгария не са Англия, а най-малкото ФИДЕС и „ПиС“ не са се потопили все още в дълбините на Консервативната партия.
В действителност заплахите с Унекзит (Hunexit) или Полекзит (Polexit) са димки, тъй като това би премахнало основите на полската и унгарската икономики. Освен това голяма част от Унгария и Полша искат да останат в ЕС. Орбан и Качински ще трябва да отстъпят.
Полша и Унгария се нуждаят от устойчиво споразумение за МФР повече от всяка друга държава-членка на ЕС, тъй като техните икономики са силно зависими от финансирането от ЕС. Когато са изправени пред упоритостта на държавите-членки, които под ръководството на германското председателство са поели ангажимент твърдо да въведат изискване за върховенство на закона, Будапеща и Варшава, въпреки своите заплахи за вето, няма да имат друг избор, освен да го приемат.
Когато се стигне до стрес тест в отношенията с ЕС, Качински и Орбан трябва или да се предадат, или да рискуват собствените си властови позиции и обширно разследване за корупция, ако загубят. Германската дипломация трябва да постави ясно пред избор правителствата в Будапеща и Варшава. Ще се окаже, че автократите в ЕС имат най-много да губят при евентуален конфликт относно върховенството на закона и финансите на ЕС. Като двигател на европейската интеграция Германия носи специална отговорност и е определена да ръководи председателството именно в този критичен момент. Отговорност, от която не може да избяга.
