Когато астероид падна през 2008 година в Нубийската пустиня в Судан, изследователите не очакваха да намерят във вътрешността му диаманти от отдавна изгубена планета. Те са като „капсула на времето“ – останки от ранните етапи на формиране на Слънчевата система, пише Си Ен Ен.

През април в сп. „Нейчър комюникейшънс“ бе публикувано ново изследване на метеоритните парчета, събрани от мястото на падането, Алмахата Сита. Откритията хвърлят светлина върху бурното минало на нашата Слънчева система, във времето отпреди формирането на планети като Земята и Марс.

Според дълго поддържана теория в астрономията, в началото Слънчевата система била „населена“ с множество протопланети с размерите на Марс и Луната. Тези планетни „ембриони“ се блъскали помежду си и в процеса се пръскали или получавали материал, докато се обособили по-големите планети от типа на Земята. За тази хипотез досега нямаше доказателствен материал.

Най-голяма част от веществото, събрано от падналия в Судан метеорит се състои от урелит – рядък вид метеоритен материал, богат на въглерод, графит и диаманти, обгърнати в силикатни гранулки.

Тези диаманти може да са се оформили по най-различен начин, включително високоенергиен сблъсък, химически причинено образуване и статично високо налягане.

Чрез трансмисионна електронна микроскопия бяха анализирани миниатюрните кристалчета в диамантите, за да се установи как се се образували. Стана ясно, че изключително високото налягане, необходимо за образуване на тези диаманти, може да е идвало само от нещо голямо – протопланета с размерите поне на Меркурий или Марс. Тя трябва да е съществувала преди 10 милиарда години и диаметърът й да е бил между 4 000 и 6 000 км.

За да достигнат тези парченца до нас, голямата плането най-вероятно е била унищожена от сблъсък, казват учените. Урелитът е сигурно единственото нещо, останало от протопланетата, чийто материал е включен в материята на Слънчевата система.

Когато диамантите се формират под високо налягане, те затварят в себе си малки парчета материал от околната среда, наречени „включвания“. Тъй като диамантите са най-твърдият познат материал, те представляват отлична „опаковка“ на включванията, които са чудесно предпазени във вътрешността им. Затова включванията в земните диаманти са толкова ценни за изследователите, а сега имаме такива и от вътрешността на друга планета.

Преди откритието се смяташе, че урелитите идват от по-малки обекти, а сега разбирането за тях много се промени. Те произлизат от обекти поне с размера на протопланети.

Понастоящем има 480 метеорита, които се смятат за урелитни. Следващата стъпке е да се изследав някой от тях, за да се види дали резултатите пасват на новата картина.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!