Катастрофите, сполетели Европа, са погрешно преценявани във времето. Благодарение на кризите през последните години, Европейският съюз (ЕС) не отслабва, а точно обраното – става по-демократичен и оживява.

Предстоящите избори ще определят съдбата на Съюза. В момента той е на кръстопът, а мечтата за свободен и единен континент е под заплаха. Демократите са под натиска на популистите, които се опитват да подкопаят доверието в ЕС. Често чуваме неща, които не отговарят на действителността.

ЕС обаче е по – силен от всякога, а европейската мечта отново оживява. Ние наблюдаваме не разпада на Съюза, а неговото възраждане. Парадоксалното е, че трите събития, направили международната общност силна, са: кризата в Еврозоната, бежанската криза и Брекзит.

Преди 10 години ЕС беше формация, отдалечена от хората. Повече от две десетилетия Съюзът работеше върху двата си най- големи проекта – Шенгенското споразумение и еврото. За много хора – Брюксел и националните правителства (ЕС е смесица между двете), изглеждаха отдалечени и арогантни.

Преди мнението, че безграничната Шенгенска зона е добра идея, но не трябва да се прибързва с осъществяването й, бе приемано като скептицизъм по отношение на Съюза. Ако някой кажеше, че за да бъдат отворени вътрешните граници, трябва  външните да бъдат защитени и да има по – добра връзка между службите за сигурност на отделните страни, той беше обявяван за невярващ в бъдещето на  европейските проекти. Скептици наричаха и тези, според които е безотговорно чрез еврото да се обединят икономики на толкова различни страни.

„Беше време без алтернативи.“. Изразът е употребен от германският канцлер Ангела Меркел по отношение на кризата с еврото. Принципът, развит от Хелмут Кол и Герхард Шрьодер, гласи: Силните знаят какво правят, а за гражданите нещата, случващи се в Брюксел, са твърде сложни. Именно това отношение увеличи популизма в Европа.

Кризата на еврото и бежанската криза доведоха ЕС до ръба. Проблемът с еврото предизвика разрив между Север и Юг, а бежанската криза – между Запад и Изток. Но и двете направиха ЕС по-искрен. Наложи му се да приеме, че превръщането на еврото в задължителна парична единица доведе до големи икономични грешки. Трябваше и да признае за абсурд отварянето на вътрешните граници на ЕС, като част от Шенгенското споразумение, при условие, че външните са оставени незащитени.

Двете кризи създадоха Европа на европейците. Изведнъж Европа вече не беше бюрократ в Брюксел. Обсъжданите теми не бяха абстрактни и отдалечени от хората,  а ги докосваха и решаваха основни за тях проблеми. Кризата с еврото застраши финансите на гражданите, а бежанската криза повдигна морални въпроси, свързани с идентичността, толерантността и солидарността.

Възходът на популизма показва все по – застъпващата  нелиберална политика в Европа. Въпреки това има много признаци, че популистите в крайна сметка не отслабват, а по-скоро укрепват европейската демокрация, която досега е съществувала само частично. В момента либералите са извън зоната си на комфорт, което прави националистите и популистите по – силни. И все пак се очаква те да останат далеч от мнозинството в Европейския парламент (ЕП).

Сигурно е, че консерваторите и социалдемократите ще загубят общото си мнозинство и в ЕП ще наблюдаваме плуралистична конкуренция. Следователно в парламента ще има реална опозиция, истинска борба за идеи и вярвания.

И накрая, третата голяма криза в ЕС, Брекзит, показа на хората  какво означава оттеглянето от общността. Показа колко сложна е действителността – и доказа това, което много хора вече знаят – че послания на националистите звучат добре на теория, но не и на практика. Сега рейтингите за одобрение на ЕС са изключително високи.

Социологическите проучвания показват, че по- голямата част от европейските граждани искат страните им да останат в Съюза. По-голямата част от хората вярват в демокрацията, затова и предпочитат настоящата  Европа, която се бори за решения си.

Десет години след кризата с еврото, икономиката на Европа отново се стабилизира. Проблемът с бежанците доведе до по-реалистичен поглед над ситуацията. Според проучванията европейските граждани подкрепят мерките на Съюза, свързани с  помощта за жертвите на политически кризи, защитата на външните граници и депортиране на нелегални имигранти.

Сега Европа може да се обърне към реалните опасности. Съмненията относно лоялността на американското правителство към Алианса и атаките на нелибералните режими на Русия и Китай срещу Европа. Вероятно големите кризи са ни били необходими, за да създадем една по – искрена и силна Европа, способна да отговори на настоящите предизвикателства.

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!