Директорът на Венецианския кинофестивал, Алберто Барбера, защити изборът на филми за тази година, подчертавайки, че отсъствието на основните холивудски студиа и малкото жени режисьори отразяват по-дълбоки проблеми в индустрията, а не неговите лични предпочитания, съобщава Ройтерс.
Тази позиция бе изразена след обявяването на програмата на фестивала, в която почти не присъстват американски продукции от големи студиа, а сред 20-те филма, борещи се за наградата „Златен лъв“, само една е направена от жена режисьор – нещо, което повдигна множество въпроси за качеството на селекцията за тази година.
В интервю за италианския вестник „Ла Стампа“, Барбера отбеляза, че не е справедливо Венеция да бъде обвинявана за невъзможността на американски филмови компании да участват. Той посочи, че Холивуд преминава през труден период, притиснат от растящи разходи, намалени приходи и засилваща се конкуренция от стрийминг платформите, добавя Ройтерс.
„Единственият значим филм, който можехме да очакваме, бе Digger, който „Уорнър брос“ реши да представи неочаквано, избягвайки есенните фестивали“, споделя Алберто Барбера, говорейки за лентата на Алехандро Гонсалес Иняриту с участието на Том Круз. „Други проекти просто не бяха налични, а някои не бяха готови за времето на фестивала“, добавя директорът.
В последните години фестивалите във Венеция и Кан имаха силно присъствие на холивудски продукции, тъй като големите студиа и стрийминг компании използваха тези важни европейски събития, за да представят своите наградни кампании и да популяризират важни премиери. Обаче, тази година, и двете събития демонстрират значително по-слаб интерес от страна на американската филмова индустрия, отбелязва Ройтерс.
Алберто Барбера, 76 годишен, управлява най-древния филмов фестивал в света от 2012 г. насам, след като е бил негов директор и от 1998 до 2001 г., заяви, че е рано да се твърди, че Холивуд напълно е игнорирал фестивалния живот.
„Трябва да бъдем внимателни с прибързаните заключения за решението на американските компании да се дистанцират от фестивалите“, добави той. „Следващата година, вероятно, ще имаме по-ясна представа какви нови стратегии ще се развиват за промотиране на филми, ако изобщо има такива“.
Барбера също така се защити от критиките за недостатъчното присъствие на жени режисьори в конкурсната програма, пояснявайки, че самата индустрия възпрепятства разпространението на половото равенство. „Лесно е да обвиняваме фестивалите, когато основният проблем е на много по-високо ниво“, пише той. Директорът посочва бариерите, с които се сблъскват жените, и трудностите при осигуряване на финансова подкрепа.
Единствената жена, която успя да влезе в основния конкурс, е датската режисьорка Май ел-Тухи, която ще представи новата си драма Woman Unknown.
Фестивалът ще се проведе от 2 до 12 септември. Сред най-обсъжданите филми са Wild Horse Nine на Мартин Макдона с Джон Малкович, Ink на Дани Бойл за ранната кариера на медийната икона Рупърт Мърдок, и Possible Love – първият филм за последните осем години на корейския режисьор Ли Чанг-донг.
Два филма с българско участие ще бъдат част от селекцията на 83-тия Международен кинофестивал във Венеция.
Новият филм на грузинския режисьор Леван Когуашвили – „Гурия“ (Guria) ще бъде представен за първи път в конкурсната програма Spotlight на събитието. „Гурия“ е българска копродукция, реализирана с участието на продуцента Стефан Китанов и с помощта на Националния филмов център.
Още един български проект ще бъде показан на фестивала. Филмът е в програмата „Хоризонти“. Мащабната международна продукция „До края на деня“ (Сърбия-България-Словения-Черна Гора) под режисурата на Йелена Максимович ще конкурира с 18 други филма. Българският продуцент е PREMIERstudio, а асоцииран продуцент е Мира Сталева.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде следен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
