Изцяло машинно гласуване ще има в секции с над 300 избиратели, реши окончателно парламентът с приемането на второ четене на текстове от промените в Изборния кодекс.
Избирател гласува в избирателната секция чрез специализирани устройства за гласуване. Машинно гласуване не се произвежда в избирателни секции в страната с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме, както и в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели. Това приеха депутатите със 148 гласа „за“, 32 „против“ и без въздържали се. Тези текстове подкрепиха от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Против гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.
След произвеждане на гласуването от системата се отпечатва контролна разписка, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване, предвиждат още измененията.
След приключване на гласуването секционната избирателна комисия отчита резултатите от машинното гласуване в избирателната секция чрез отпечатване на протокол от машината и извършва контролно преброяване на контролните разписки от машинно гласуване, приеха депутатите.
Отхвърлено беше предложението на Стою Стоев („Продължаваме промяната“) машинно гласуване да има в секции с над 100 избиратели.
Не беше прието предложението на Халил Летифов (ДПС) да се гласува с хартиена бюлетина, като отчитането на гласа на избирателя, отбелязан върху хартиената бюлетина, да се извършва чрез машина с оптично устройство за сканиране.
С 12 гласа „за“, 39 „против“ и 118 „въздържал се“ депутатите отхвърлиха текста социологическите агенции, при регистрацията си в Централната избирателна комисия за извършване на социологически проучвания в деня на изборите, да подават и декларация, че няма да огласяват или предоставят данни от тези проучвания до 20:00 часа в изборния ден на медии, политически партии и коалиции и други.
История
Припомняме, че машинното гласуване беше въведено за първи път в България на изборите през 2021 г., когато стана задължително в повечето избирателни секции и бързо се утвърди като основен метод за гласуване на няколко поредни национални и местни избора. Въпреки първоначалните технически предизвикателства, системата показа, че може да осигури по-голяма точност, прозрачност и доверие в изборния процес.
От 2022–2023 г. насам обаче започна целенасочена и масирана кампания по очерняне на машинното гласуване, придружена от спекулации, внушения и недоказани твърдения за „манипулации“. В резултат на този натиск бяха приети законодателни промени от ГЕРБ, ДПС и БСП, с които хартиената бюлетина беше върната и машинното гласуване беше силно ограничено.
Това решение беше взето въпреки добре известния факт, че хартиеното гласуване е свързано с многократно повече грешки при отчитането на резултатите — недействителни бюлетини, неправилно попълнени протоколи, аритметични несъответствия и човешки грешки при броенето. Или, може би, именно това е причината за връщането му. Хартиеният вот традиционно предоставя и значително по-широки възможности за манипулации и злоупотреби: контролирано гласуване, подмяна на бюлетини, натиск върху избиратели и субективно тълкуване на вота при ръчното броене — проблеми, които машинното гласуване в голяма степен ограничава.
Машинният вот е по-бърз, по-прозрачен и свежда до минимум човешкия фактор при отчитането на резултатите, именно там, където най-често се извършват манипулации. Неслучайно най-яростните противници на въвеждането и разширяването на машинното гласуване са политически сили, които в миналото са разчитали на „служебни победи“ и непрозрачни практики.
Едно е ясно: машинното гласуване е сред ключовите инструменти за гарантиране на по-честен, демократичен и модерен изборен процес, в който вотът на гражданите се отчита точно и без изкривяване.
