Град Добрич е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Градът е предпочитан от много хора заради доброто му разположение (на около 30 km от Черно море).
Имената на Добрич през вековете
Сегашният град възниква през ХVI век като Хаджъоолу Пазарджък – според легендата по името на неговия основател, турския пътуващ търговец Хаджъоолу, а според писмени източници – на огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза.
Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Хаджъоолу Пазарджик бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център.
На 19 февруари 1882 година по настояване на своите граждани той получава сегашното си име, от името на българския владетел Добротица, който през ХIV век управлява Добруджанското деспотство. През следващите десетилетия градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.
От 25 октомври 1949 година Добрич е преименуван на Толбухин, на името на съветския маршал Фьодор Толбухин, командващ Трети украински фронт, който окупира България през 1944 година. От 19 септември 1990 година с президентски указ е възстановено старото име – Добрич.
Забележителности в Добрич
Архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич“ е музей на открито, където се съхраняват, представят и развиват традиционните добруджански занаяти от края на ХIХ и първата половина на ХХ век Намира се в центъра на съвременния град Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават многовековната традиция на своите занаяти. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти в повече от 30 работилници се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, книговезката дейност, бъчварството, абаджийството (производство на груб вълнен плат), златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVIII век, която е достъпна за туристите.
Градския парк „Свети Георги“
Забележителен период от развитието на парка е „Видиния период“. Като легенда и сега се носят разкази за ентусиазма и упоритостта на Вида Димитрова – председател на Градския народен съвет на Толбухин /Добрич/ от 1956 до 1962 година. Поетапно през годините градският парк се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер и сега той се разполага на площ от 430 дка. След 1970 година се изгражда западното езеро, тренировъчни игрища, спортен комплекс „Простор“, мемориален комплекс „Хан Аспарух“, плувен комплекс „Русалка“. От 1999 година старата градина на градски парк е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство.
Център за защита на природата и животните
Центърът за защита на природата и животните е уникален както за България, така и за Източна Европа. Създаден по българо-швейцарски проект, зоопаркът е с обща площ 160 декара, с богата 40-годишна дървесна и храстова растителност, с удобни транспортни и пешеходни връзки. Центърът за защита на природата и животните в град Добрич е първата лицензирана зоологическа градина в България. В него живеят над 100 животни от 30 вида. Посетителите имат възможност за пряк досег с животните. С цел безопасност, само за някои от видовете са направени заграждания или се използват електропластири.
Къща-музей „Йордан Йовков“
Къщата музей „Йордан Йовков“ се намира в централната част на гр. Добрич. През 1976 г. тя е обявена за паметник на културата. Във връзка със 117-годишнината от рождението на писателя е извършена цялостна реставрация и консервация, а в „Голямата стая“ на Абаджикольовия дом е възстановена обстановката от времето, когато младото семейство Йовкови е живяло в него. В останалите две помещения е уредена музейна експозиция, посветена на Деспина Йовкова.
Икономика
Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край. Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.
Специфичните дадености на региона са предпоставка за развитие на селското стопанство като един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. В Добрич се произвежда висококачествена продукция, която се преработва на място и е конкурентоспособна както на вътрешния, така и на външния пазар. Обработваемата земеделска земя в землището на общината е 7700 хектара. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, слънчоглед. Структуроопределящ отрасъл в общината е хранително–вкусовата промишленост. Солиден е делът в национален мащаб в производството на млечни произведения, хляб и сладкарски изделия, олио и маргарин, вина и спиртни напитки.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
