Добромир Иванов е председател на BESCO – Българската стартъп асоциация, в която членуват над 500 български компании. Има специализации в два американски университета. Работил е и като председател на Младежкия червен кръст. Опитът му като предприемач включва създаването на най-голямата платформа за онлайн продажба на автобусни билети в България, а през 2017 година е съветник на министъра на икономиката по време на служебното правителство.
Какво успяхте да постигнете със служебното правителство в старт-ъп сферата?
Едно от най-важните неща е, че успяхме да предвижим „бърза писта“ за предприемачи извън ЕС, за да могат да идват по-лесно в България, тъй като малките компании на практика нямат правно основание. Това е добра практика и работи в много държави. В края на 44-я парламент успяхме да вкараме законовите промени през парламента, а служебният кабинет изготви цялата наредба, минаха обществените обсъждания и сега чакаме МС да я приеме.
Има потенциал стотици, дори хиляди компании да идват годишно в България и да могат тук да развиват своя бизнес. Стъпка по стъпка ще вървим към подобряване на тази институция. Другото, което успяхме да направим е с електронната идентичност. През МС успяхме да прекараме такова постановление, с което се разрешава частни фирми да предоставят решение за електронна идентификация и за национална електронна идентичност, което е много важно. Това е добра практика във всички държави от ЕС. Работихме и по Плана за възстановяване.
Кои са реформите, които успяхте да въведете в Плана за възстановяване и устойччивост?
Едното е създаване на ново търговско дружество в търговския закон като това дружество решава проблеми като например да се дават по-лесно дялове на служителите, не да се прехвърлят директно, а да могат да се дадат срещу някакво условие (например срещу оставане във фирмата за определен срок). Такива договори в момента са невъзможни в България, а това са практики, които се ползват в 21 век от целият развит бизнес. Един от доайените на ТЗ ни беше казал, че сегашният търговски закон е писан като за занятчийница от 19 век. Сега особено след ковид целият сектор трябва да бъде оправен, защото нашето законодателство все още не го е организирало добре.
Koлко е приносът от страна на IT-сектора в БВП и каква е сумата, която се внася от осигуровки?
Секторът има принос между 5% и 6% за БВП като това е в „най-тесния“ му вид, защото рефлектира във всички други бизнеси. В него са ангажирани межди 40 и 50 хиляди човека. 188 хиляди човека се осигуряват над 3000 лв. от общо средно 2 милиона и половина работещи в страната. Това са под 10%. Те внасят около 3 милиарда лева осигуровки. Това са хората, които „плащат сметката” за много други хора. Освен това много от тях не използват услугите на осигурителната система
Как ще коментираш заявеното намерение за вдигане на осигурителната тежест?
Ако се вдигне осигурителната тежест – хората ще започнат да регистрират фирми и да стават чужди контрактори. Това означава и осигуряване на минимална заплата като печалбата ще е чрез дивиденти. В Полша например вече има такава тенденция, в България също се усеща вече.
Въпросът е по-скоро как и кога. Всички искаме България да се развива по-добре и имаме нужда от по-голям ръст на БВП. Например Чехия, която е близко до нашето население, но има към 250 милиарда, а ние – 69 милиарда. С настоящия ръст от 3% няма да го докараме до никъде. Имаме нужда от ръст 7-8-10%. Например това е приоритетно на съседни държави като Сърбия и Македония. Там до 2023 се планират нулеви данъци за сектора с идеята да са привлекателно място. Трябва да стимулираме определени индустрии да растат бързо. Не е важно какъв ще е процентът, който ще вземем от който има, а много повече хора да имат много повече. Самите реформи, които ще са в здравната и пенсионната системи, са фундаментално важни. Голямото лоби за вдигането на осигуровките идва от фарма бизнеса. Това са „продънени” системи, в които няма контрол и се краде. Докато не се реформират и всички не сме наясно къде отиват парите ни. Ако това се подобри, може би хората дори доброволно ще искат да се осигуряват на повече пари.
Кои са най-големите проблеми на сектора в момента?
В България има два свята на бизнеса. Единият прави пари от клиенти. Предприемачи правят продукти и услуги, с които да са полезни. Другият свят прави пари от държавата – там са обществените поръчки, еврофондове, субсидии. В първия случай е нужно да си по-конкурентен и добър в това, което правиш. В другият е важно с кой играеш белот и тенис. Във всяка сфера ги има, но за мен вторият е токсичен. Той изкривява пазара и води до проблеми за цялото общество. Хубяво е, че в IT секторът и в индустриите на знанието повечето от компаниите са ориентирани към глобалния пазар. Много от компаниите, които работят тук са български, но са регистрирани в чужбина. Не само в Европа. Причината е законодателството – в България има огромни дупки в него. Дори в чужбина данъците да са по-високи, там е по-гъвкаво и по-предвидимо.
Но когато говорим за кадри Балканите и бившите соц републики стават ключовите места. Много IT компании в момента се регистрират в Македония и Турция, Молдова, например. В България има огромен глад за кадри. Пазарът може спокойно да поеме още 40-50 хиляди кадри. Похвално е, че има академии, които подготвят хора, но не е достатъчно. Това е големият проблем тук. В момента работим в посока за въвеждане на „сини карти“ – възможността България да вкарва много по-лесно кадри от трети страни. Например Полша само за няколко години успя да вкара над 2 млн. души от Украйна. Ние имаме между 100 и 300 на година. При нас процедурата отнема месеци, а в други страни – едва седмици.
.
