Милорад Додик, сръбският член на тристранното ръководство на Босна и Херцеговина, заяви, че няма да се откаже от сепаратистките планове за Република Сръбска дори под заплахата от западни санкции и очаква Русия и Китай да му помогнат, ако бъдат въведени.

В интервю за „Гардиън“ Додик каза, че няма да се уплаши от протестите на Лондон, Вашингтон, Берлин и Брюксел. Той заяви, че не е безразличен към изявленията, че най-влиятелните европейски страни и Съединените щати могат да наложат санкции, ако продължи с плановете, насочени към отделяне на Република Сръбска от конституционния ред на БиХ, но че няма да се откаже, защото „не е избран, за да бъде страхливец“.

62-годишният Додик, ключова фигура в босненската политика в продължение на 30 години, който някога беше любимец на Запада, настоява, че плановете му не водят непременно до края на Босна и Херцеговина. Санкциите и намаляването на финансирането от ЕС само ще го принудят да приеме предложенията за инвестиции от Китай, каза Додик, както и че очаква да се види с руския лидер Владимир Путин „съвсем скоро“.

„И дори си мисля, че това ми харесва“, каза Додик. „Когато отивам при Путин, няма никакви искания. Той просто казва: „С какво мога да помогна?“. Каквото и да съм обсъждал с него, никога не ме е подвеждал. Не знам на какво друго да се основава доверието, ако не на това. Китайският лидер Си Цзинпин също казва: „Ако има нещо, с което мога да помогна, аз съм насреща“.

През последните седмици Додик беше широко осъждан заради заявеното от него намерение да изтегли сръбската част на Босна и Херцеговина от институциите на държавно ниво, като данъчната администрация, съдебната система, разузнавателната агенция и дори националната армия, за да създаде сръбска сила.

Предложението е описано в доклад до ООН като равносилно на „отделяне“ и представлява опасен риск за Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което сложи край на гражданската война, отнела живота на около 100 000 души след разпадането на Югославия. С това мирно споразумение беше създадена държавата Босна и Херцеговина, съставена от две единици: Федерация Босна и Херцеговина, съставена предимно от бошняци мюсюлмани и хървати, и сръбската Република Сръбска. Тричленното председателство на Босна се заема от представители на тези три основни етнически групи.

По силата на т.нар. правомощия от Бон от 1997 г. значителни правомощия за законотворчество бяха предоставени и на Службата на върховния представител (СВП), която отговаряше за прилагането на споразумението. Тези правомощия бяха широко използвани от бившия лидер на либералдемократите Пади Ашдаун по време на мандата му като върховен представител, за да централизира управлението на страната.

Неотдавна Валентин Инцко, който напусна поста това лято, използва службата, за да забрани отричането на геноцида в отговор на опитите на някои хора да омаловажат мащабите на клането в Сребреница през 1995 г. Това накара Додик през юли да изтегли представителите на Република Сръбска от централните институции, а през октомври да предложи отнемане на правомощия и прехвърляне на земя, собственост на централната държава.

Додик, който отдавна агитира срещу предполагаемите промени в баланса на силите в Босна, заяви, че продължава да вярва в Дейтън, но че той е бил узурпиран от „неизбран чужденец“, който налага около 140 закона чрез позицията на върховен представител, без да има демократичен мандат.

По думите му „цялото това безобразие е дело на четирима неизбрани чужденци“.

„Върховните представители и трима съдии, назначени от Европейския съд по правата на човека, чужденци, в Конституционния съд. Те реално действат като координирана престъпна структура срещу конституционното устройство“.

От 2017 г. на Додик е забранено да пътува до САЩ или да има достъп до активи под тяхна юрисдикция, след като се противопостави на конституционния съд на Босна, като организира референдум за честване на Деня на Република Сръбска, отбелязващ датата през 1992 г., когато босненските сърби обявяват собствена държава в Босна.

Неотдавна той каза на Габриел Ескобар, заместник-помощник секретар на САЩ, че „не му пука“ за заплахата от по-нататъшни действия. Предложенията от страна на Германия за финансови санкции също няма да го възпрат, каза Додик.

„Разбира се, не съм безразличен, но не съм избран, за да бъда страхливец“, каза той, говорейки в офиса си в административния център на Република Сръбска, Баня Лука.

Плановете за връщане на властта ще бъдат включени в дневния ред на заседанието на парламента на Република Сръбска на 10 декември, като Додик ще подчертае решимостта си да ги осъществи след нов шестмесечен период на преговори.

Додик очаква управляващото мнозинство, което той контролира, да вземе решения, обявяващи за невалидни всички предишни решения на висши международни служители и значителен брой закони, приети от парламента на БиХ.

Той разясни публичната си позиция по най-спорното предложение – за нова сръбска армия – като предложи други варианти. Първият от тях, според него, е да се намали сегашната национална армия наполовина.

„Ако не искате това, тогава няма да имаме друг избор, освен да приемем, в съответствие с конституцията на Босна и Херцеговина, формирането на армия на Република Сръбска или да обявим Република Сръбска за демилитаризирана република“, каза той.

„Така че ето – имате три възможности.“

Додик отхвърли като несполучлива шега неотдавнашното му предложение, че ще обгради казармите на националната армия със сръбски сили, за да ги изгони, и че неназовани „приятели“ ще му се притекат на помощ, ако силите на НАТО се намесят.

Някога описан от тогавашния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт като „глътка свеж въздух“ заради подкрепата си за Дейтън, Додик заяви, че погрешно е представян като човек, който желае конфликт.

Той не е искал Босна и Херцеговина да се провали, но, по думите му, „крехкото равновесие“ на споразумението е било нарушено и определи Ашдаун като „най-големия“ нарушител.

„Не, не искам тя да се разпадне. Искам само да съществува въз основа на своя конституция. Ако не може да функционира по този начин, тогава защо изобщо трябва да функционира?“, заключи той.

Додик заобиколи въпроса дали е извършен геноцид в Сребреница, където през юли 1995 г. бяха убити над 8000 бошняшки мюсюлмански мъже и момчета. Той заяви, че няма да оспорва съдебните присъди по отношение на отделни лица. „Никой не отрича, че там е имало престъпление“, каза той. „Но също така е вярно, че историята, която беше разказана, не е цялата истина. Почти идентичен брой бошняци мюсюлмани и сърби също са били убити. Няма решение, което да твърди, че сръбският народ е извършил геноцид“.

Додик заяви, че все още иска да се присъедини към ЕС, въпреки последователния отказ от страна на държави като Франция и Нидерландия. Тази седмица той се срещна три пъти с Оливер Вархели, комисар на ЕС по разширяването, и беше предупреден за потенциална загуба на средства.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!