Пет, а не три български банки трябва да вдигнат капитала си, сочи доклад на МВФ и Световната банка от проведен собствен стрес-тест. От доклада, цитиран от „Капитал“ става ясно, че проблемът в банковата ни система е по-сериозен от този, който беше констатиран от БНБ през август 2016-та.
Тогава БНБ препръча на три банки да увеличат капиталовите си буфери: „Първа инвестиционна банка“ – с 205.7 млн. лв., „Инвестбанк“ – с 33 млн. лв., и ТБ „Виктория“ – с 3 млн. лв.
МВФ не споменава имената на петте проблемни български банки, но препоръчва да се капитализират до средата на 2017 г., тъй като те държат 12% от активите в сектора.
Основните линии, по които банковата система е уязвима, са високото ниво на необслужваните заеми, концентрацията на големи кредитни експозиции в няколко банки, относително високата задлъжнялост на корпоративния сектор.
Концентрацията на кредитния портфейл, е не само по посока на големи експозиции, но и към свързани лица в някои местни банки, което също се оценява като риск.
У нас кредитирането на свързани лица не е забранено от закона, макар че проблемът е известен и БНБ работи по наредба към Закона за банките, но документът така и не е готов.
Въпреки липсата на законова забрана, в от гледна точка управлението на кредитния риск, в банките ни не се гледа с добро око на сделките между свързани лица, защото те са скрита форма на финансиране и много често са белег за финансови проблеми в групата (на свързаните фирми).
В доклада МВФ обръща внимание на това, че е постигнат напредък в укрепването на банковия надзор след оценката през 2015 г. на съответствието на надзорните практики на БНБ с Базелските основни принципи, но са необходими още действия и ресурси.
От МВФ препоръчват и да се създаде фонд за ликвидна подкрепа в случай на банкова криза, предвид невъзможността на БНБ да действа като кредитор от последна инстанция, тъй като страната е във валутен борд. Посочено е, че този фонд би могъл да се попълва с вноски от банките и в някаква степен от БНБ, а на Министерството на финансите да се дадат правомощия, с които да влиза в ролята на кредитор от последна инстанция.
Димитър Радев, управителят на БНБ, в своя реч по повод 25-ата годишнина на Асоциацията на банките в България даде в известна степен разяснения по основни акценти от доклада на МФВ. Той счита, че централната банка внимателно анализира ситуацията с необслужваните кредити на ниво банкова система и в отделните банки и е „в процес на разработване на комплексни мерки, които биха създали условия за намаляване на тези кредити, в т.ч. чрез увеличение на провизиите, повишено отписване на несъбираеми кредити, усъвършенстване оценяването на обезпеченията и по-добри практики на оповестяване и събиране на данни“.
