Ако искаме икономика на добавената стойност, трябва да откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Световната практика показва това. Богати са тези държави, които са в състояние да произвеждат, да изобретяват неща, които другите не могат. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев днес по време на публична дискусия, посветена на първи стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – „Иновативна България”.

Според него, за да се случи това, то фокусът трябва да бъде върху производството на скъпи и уникални неща.

„Затова освен целия спектър мерки, се предвижда създаването на нов фонд на стойност 410 милиона лева, който да финансира авангардни научни изработки, иновации, институтите на БАН, университети и компании. Това трябва да бъде направено по начин, така че българските институти да имат по-широк достъп до съществуващите европейски хоризонтални инструменти за финансиране, защото там достъп до пари, имаме сътрудничество между самите университети, достъп до водещи разработки“, каза още той и подчерта, че по отношение на темата се намираме във сферата на фините настройки.

Той посочва обаче, че този разговор е сложен, тъй като мерките, които трябва да се предприемат, са комплексни.

„То е цял комплекс от взаимосвързани мерки и политики, които само прилагани заедно ще дадат този необходим ефект. Този разговор е невъзможен без разговори за реформи“, поясни той и допълни, че разговорът трябва да започне от сферата на образованието, където спектърът от нужди и възможности е огромен.

Дончев акцентира и на факта, че трябва да се мисли за добавената стойност и това е пътят на икономика на знанието.

„Ние трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурента с ниската цена на труда. Ние трябва да се научим да правим неща, които другите не могат. Още един специален акцент – специален фонд на стойност 490 милиона лева, който трябва да финансира и изграждането на съпътстваща инфраструктура до съществуващи нови индустриални зони. Това е продължаващо усилие във връзка с внесения в Народното събрание проектозакон за индустриалните паркове. Както и на база средствата от този фонд България ще бъде в състояние да инвестира, когато работи с нови, големи стратегически инвеститори“, посочи той.

Във връзка с подобряването на нивото на образователната система, Дончев посочи, че първата стъпка е да се гарантира, че всички деца са в клас, като допълни, че има нужда да се обърне внимание на образователната среда, на учебните материали, на учебните програми, на мотивацията на учителите. Той акцентира и на факта, че трябва да се разбере дали тази система освен фундаментални знания дали дава и умения на учениците и доколко е ориентирана към нуждите на пазара на труда.

„Мерките в сферата на образованието, науката и иновациите не са заключени само в този план и няма да бъдат финализирани само с тези над 2,4 млрд. Тук имаме огромно финансиране от държавния бюджет, имаме финансиране поне от три бъдещи оперативни програми, тази за образование, за „“Иновации и конкурентоспособност“, „Научни изследвания и дигитализация“ . Затова те трябва да бъдат гледани като свързан комплекс от мерки“, допълни вицепремиерът.

По думите му Планът акцентира върху STEM дисциплините, които включват природни науки, математика, инженерни дисциплини, тъй като те отговарят както на нуждите на пазара на труда, така и на световните тенденции.

„Планът слага акцент на първо място върху СТЕМ дисциплините. Едно от основните разходни пера е свързано с оборудването на STEM кабинети в 1680 училища, което би позволило достъп и на учителите, и на учениците до такива учебни материали, които да им позволят адекватен учебен процес в STEM дисциплините. Предвидени са и средства в други инструменти за допълнителна дигитализация на учебния процес“, добави още той.

Дончев беше категоричен, че училищният процес трябва да се дигитализира, но това не включва само придобиването на хардуер и софтуер, а и на дигитални умения.ж

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!