Манифест от княз Александър I Батенберг до българския народ за Съединението на Източна Румелия с Княжество България, Велико Търново, 8 септември 1885 г.
Снимка: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"

Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. Той е координиран от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия. На 6 септември е извършен военен преврат, подкрепен от българския княз Александър Батенберг.

Ето и какво показват архивите:

Манифест на княз Александър Батенберг, с който признава съединението

Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и из- биранието на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българекий народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постиганието на историческата му задача. аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие в  заякчаванието на святото дело — Съединението на двете български области в една държава и ще бъде готов да направи всичките жъртви и усилия за запазвание на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.

Издаден в старата българска столица Велико Търново днес на осми септемврий хиляда и осемстотин и осемдесет и пета година.

Александър

Възвание на Българския таен централен революционен комитет за провъзгласяване на Съединението

Пловдив, 5 септемврий 1885 г. 

Часът на Нашето Съединение удари!

Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено.

На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър I.

Граждани,

Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. Помнете, че строго ще да бъде наказан секи един от вас, който си позволи някакво насилие и грабеж — особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи [трябва] да защищава като свои братия.

Офицери и солдати!

Синове на България! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава под гордий български лев и пред величието на християнството — кръстът. Против кого и за кого ще се биете Вие? Помнете, синове на България, че вие служите — за позор и унижение, под полумесеца, под байрака на нашите петстотингодишни мъчители!

Благоговейни духовни пастири!

Вие, които сте пазили и крепили България цели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело — Съединението.

Дордето просветена Европа препознае нашето народно и свято дело, дордето войските на Н. В. Александър I завземат Тракия, избира се временно правителство, което ще да разпорежда и управлява сичко. Нему е длъжен да се п[окор]ява секи.

Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!

От комитета

Членовете на Българския таен централен революционен комитет - капитан К. Паница, И. Стоянович, З. Стоянов, Ив. Андонов и Д. Ризов, които на заседанието на 25 юли 1885 г. вземат решение за въстание
Членовете на Българския таен централен революционен комитет – капитан К. Паница, И. Стоянович, З. Стоянов, Ив. Андонов и Д. Ризов, които на заседанието на 25 юли 1885 г. вземат решение за въстание. Снимка: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Текстовете са публикувани в сайта Съединението на България. Взет е от книгата на историка Димитър Страшимиров „Архив на Възраждането“, Т.2, стр. 320. 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук