Петър Стоянов
на снимката: президентът в периода 1997-2002г. Петър Стоянов

Съединението е най-успешната  чисто българска акция през новата ни история – заяви пред БНР президентът /1997 – 2002 година/ Петър Стоянов. Той припомни и как е дал предложението Съединението да стане официален празник, прието впоследствие от НС.

„Винаги съм смятал, че 6- и септември е една от най-светлите и важни дати в новата българска история, а актът на Съединението е един от най-големите, извършвани от българския народ и причините за това са поне две:

  • Актът на Съединението е първото общо българско дело… в навечерието му българският народ е единен, както никога;
  • На второ място трябва да кажем, че то е вероятно най-успешната българска акция в нашата нова история. Чрез една безкръвна революция България увеличава територията си от 63 000 на 96 000 квадратни километра. Любопитно е, че навечерието на Балканската война България влиза с 96 000 кв. км площ, Сърбия, която 50 години преди нас получава статут на княжество, влиза с 48 000 кв. км., а Гърция – с 68 000. Чрез акта на Съединението България увеличава площта си повече от всички следващи 4 войни, които води.

Това е любопитен и важен поглед към българската история и към значението, което трябва да се отдава на Съединението“ – каза президентът.

По думите му пловдивчани са били наясно, че за да се обедини България, те е трябвало да жертват правото да се наричат столичани. Преди Съединението цветът на българската интелигенция живее в Пловдив, след това обаче нещата коренно се променят, поясни Петър Стоянов.

По отношение на аналогиите с днешната действителност президентът изтъкна, че тогава българската политическа класа е била съвсем наясно със своя национален идеал и не е имало никакво колебание.

„В резултат на Съединението – Русия е против Съединението – българският народ за първи път разбира, че нашите национални интереси невинаги съвпадат с националните интереси на Русия, а това е геополитическо откритие. До Съединението в България не е позната думата русофоб, всички са русофили и това е съвсем естествено“ – каза Стоянов.

Според него българското обединение поставя много важния въпрос за отношението към Русия – въпрос, останал отворен и днес.

„Това отношение, особено през последните години, се люшка от крайно раболепие до крайно отрицание. И двата подхода говорят за известен комплекс.  Ние, българите, е крайно време да имаме едно ясно, сдържано и достойно отношение към Русия, в основата на което да стои осъзнатият български национален интерес.“

Запитан в края на беседата дали можем да мечтаем различните групи в българското общество „да затанцуват в един такт“, Петър Стоянов отговори:

„Можем да мечтаем колкото искаме, но въпросът е в действията, в уговорените действия… Големият въпрос е кои са хората с чистите намерения?“ – каза президентът, след като сподели, че негов познат музикант е заявил готовност да следва хората „с чисти намерения“.

На финала Петър Стоянов подчерта, че е особено важна способността на българите да различават кои ще ги използват за свои цели и ще предават тяхното доверие и кои са склонни да дават от себе си в полза на обществото. Според президента хората от втория тип стават все по-малко през годините.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!