АЕЦ „Белене“ отново влезе в центъра на петъчния парламентарния дебат, след като на министъра на енергетиката Теменужка Петкова се наложи да отговаря на въпрос на депутата от БСП Иво Христов, отнасящ се до вероятно забавяне на хода на процедурата по лицензиране на площадката и разговорите със стратегически инвеститори. Тази похвална решимост да се върви напред с проекта не бе смутена от днешното земетресение във Вранча, с епицентър на по-малко от 200 километра от плащадката на централата, което напомни за главната опасност пред АЕЦ „Белене“ – сеизмиката на региона.

По отношение на проекта „Белене“ след възкресяването му миналата година има безпрецедентно единодушие между ГЕРБ и БСП, като различия практически няма, а критиките към работата на управляващите по проекта са свързани основно с опасения  на опозицията от забавянето му. Очевидно е, че всички основателни притеснения за земетръсната зона на строежа вече се неглижират демонстративно, също както и неясният му икономически ефект, чийто единствен сигурен аспект ще бъде високата цена на проекта. Куриозното е, че разломът във Вранча отправи поредно предупреждение точно когато министър Петкова трябваше да отговаря за хода на процедурите по проекта „Белене“. Явно това никого не смущава.

Както Теменужка Петкова, така и задаващият въпроса депутат Христов изразиха становище, че лицензирането е много важен процес и важен фактор в предстоящите преговори със стратегическите инвеститори. Единственото различие бе, че представителят на опозицията говори за повторно започване на процеса на лицензиране, докато министърът уточни, че става въпрос за „продължаване на процеса“.

„След стартирането на тази процедура /по договаряне в съответствие със закона за обществените поръчки – бел. ред./ ще бъде сключен договор и в рамките на този договор ще бъде продължена тази процедура по лицензирането. Очакванията са до края на месец февруари най-късно да бъде подписан договорът и да започне същинският процес на работа по лицензирането. това лицензиране на проекта е необходимо в хода на стартиране на преговорите с потенциалните стратегически инвеститори. Ние тогава ще имаме необходимост от този лиценз. Очакваме това да се случи след подаване на обвързващи оферти, което се надяваме да се случи до втората половина на тази година. Дотогава се надяваме, че тази лицензия ще бъде факт“.

В дупликата си министър Петкова уточни относно обвързващите оферти, че по процедура до края на днешния ден изтича срокът за подаване на потвърждение от „кратката листа“ – петте компании, които желаят да участват в проекта „АЕЦ Белене“, че ще направят такива оферти.

В началото на декември беше съобщено, че продължават преговори с „Росатом“, Си Ен Ен Си, Корейска хидроатомна корпорация, „Фраматом“ и „Дженерал Електрик“. Всяка една от компаниите може да влезе в преговори с останалите в кратката листа. Отделно заявленията за придобиване на миноритарен дял ще бъдат предоставени на потенциалните стратегически инвеститори, за да влязат в преговори и да финализират целия модел на проекта. Все още обече не е ясно кой ще е стратегически инвеститор /ако има такъв/  и кой – само изпълнител.

Проектът продължава да е повече от спорен, тъй като противопоказанията за него са особено значими. Площадката на АЕЦ „Белене“ попада в зона с висок сеизмичен риск и това е констатирано през годините последователно от БАН, Русия, Европейската комисия. Опасността е документирана още през 1983 година, когато в слабо популяризирано становище на Академията на науките на СССР се препоръчва да не се строи централа на това място заради сеизмиката. Изводът е потвърден и от проучвания на БАН. Тези препоръки са пренебрегнати и през 1985 година започват работити по площадката, които спират през 1991 година. През 2003 г. Европейската асоциация по сеизмология е завършила проект на Европейската комисия и публикува сеизмична карта на Европа. На нея площадката „Белене“ е отбелязана със среден до висок сеизмичен риск. Експертът проф. Георги Касчиев – бивш председател на българския регулаторен орган по ядрена безопасност, съветник на международната организация по атомна енергия и ръководител на пуска на пети блок в АЕЦ „Козлодуй“ – също от години е заявил, че централа не трябва да се строи на това място, и това не е само негово становище.

Друг рисков фактор е цената на централата и на произвеждания от нея ток. От множеството изразени в медиите становища на експерти остава крайно неясно дали токът ще е на конкурентни цени и ще оправдае огромните разходи по строежа. Не е изчистен и въпросът със съхранението на отработеното ядрено гориво, чиято цена не е калкулирана и дори няма яснота как ще се осъществява. Върху цената на тока пряко ще влияе и това дали правителството ще се отметне от заявлението си, че проектът ще се строи без държавни гаранции /нещо, което доста експерти смятат за направо невъзможно/ или ще приеме компромис, за да бъда разрешена такава.

Всички тези фактори правят очевидно, че единственият сигурен печеливш от проекта, ако той изобщо се осъществи, ще бъдат компаниите-изпълнители, като вероятно лъвският пай от приготвените за изграждане средства ще отидат в Русия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!