Доц. Петър Чобанов: Няма пари в бюджета

Доц. д-р Петър Чобанов е директор на Института по икономика и политики към УНСС. Финансист и преподавател в УНСС, катедра „Финанси“. Министър на финансите на Република България в периода 2013-2014г. От май 2009г. до юни 2010г. е председател на Комисията по финансов надзор. От 2005г. до 2009г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Преди това е бил главен експерт в БНБ.

Без дефицит, даже и с малък излишък – така ГЕРБ обобщиха ситуацията, в която остава държавата. Така ли е? Такива ли са разчетите?

Разчетите изглеждат чисто технически, но това е само към определена дата и не е философията, смисъла и съдържанието, което оставя бюджета. Тоест ако си представим, че 100 млн. е излишъка и едно плащане е било отложено от 29 април за 5 май на стойност 200 млн., то на 5 май вече имаме 100 млн. дефицит. Тук може да се постъпи, както ГЕРБ постъпиха, когато взеха властта. През 2009 г. свикаха пресконференция и казаха: към датата която поехме правителството бюджетът вече беше на дефицит. Сега на 12 май когато встъпи служебният кабинет, той може да каже: датата, от която започваме да управляваме бюджетът е на дефицит, което ще е факт тогава. Тоест ние не можем към един определен момент в годината да кажем бюджетът е в излишък, тъй като това е технически резултат. По-важно е, че ГЕРБ изпратиха много важен документ – конвергентната програма на Европа. Вътре са отбелязали, че дефицитът в края на годината ще бъде 7 млрд. лева. Това е огромно число. Предната оценка беше 6,2 млрд лв, а това което е внесено в парламента е 4,9 млрд. лева. Виждате за 4 месеца имаме влошаване от 2 млрд лв.

Когато говорим за моментната снимка е едно, но като погледнем в общата картина как върви изпълнението на бюджета до момента? Повече ли харчихме в началото на годината и за какво?

Да, до момента бюджетът върви твърдо с много повече разходи и то вече осъществени. 3 млрд. и половина повече са изхарчени за първите четири месеца от годината, отколкото за същия период миналата година. Постоянно виждахме как МС излиза и съобщава, как са предвидени допълнителни още стотици милиони за други дейности. Тоест не само тези пари са изхарчени в повече, а всичко, което има като резерви в бюджета най-вероятно е изхарчено. Какво ми дава основание да го твърдя? На 29 април се приема постановление за 83 млн. лева, които трябва да се дадат на Министерство на здравеопазването и Здравната каса заради коронавируса. Но за да се дадат те се вземат от всички институции и ведомства и се преразпределят от едните бюджети към другите. Какво показва това? Този инструмент се използва обикновено, когато няма никакви резерви в бюджета. Тогава се прави подобно преразпределение, за да се осигурят средства по определено направление. Възниква въпросът, когато трябва да се извадят нови 50-60 млн, лева за избори, какъв ще е техният източник. Тоест има ли резерви в бюджета до момента, за да можем да платим следващите избори?

Има ли?

Няма според мен, но това ще го види служебният кабинет, когато встъпи, и когато види наистина какво е състоянието на бюджета.

Тоест вие очаквате още едно преразпределение вътре в бюджетна организация за да се платят изборите? Така ли е?

Вероятно това може да е един от източниците. Ако има резерви източниците ще са резерви, тоест неразпределена част до момента от бюджета. Но като виждаме, колко голяма част, и какви средства се разпределят от началото на годината, много вероятно е такава неразпределена част да няма и да се наложи отново да се разпределя от несъществуващите бюджети.

Такива бюджетни организации като БНТ, БНР, БТА те пък са разписали свои бюджети, когато в средата на годината се взимат едни пари, после още едни пари. Как се отразява това на тяхната работа, а и на министерствата както казахте?

Това показва че бюджетът няма да издържи. Нещо, което казах още по време на приемането му – трябваше да се направи спешна актуализация, за да се избегне подобна ситуация, Трябваше да се вземе дълг в началото на годината. Вярно е, е че имаме лимит за дълг, но служебният кабинет няма как да го вземе на международните пазари и не е толкова лесно. Нуждите от дълг нарастсват – 7 млрд. дефицит, които те оценяват до момента, 3 млрд. имаме да плащаме следващата година. Това са 10 милиарда.

Г-н Чобанов, как се решава от кои бюджетни организации да се вземат пари и колко?

В момента е решено от всички. Как е решено? Трябва да питаме отиващия си екип на Министерство на финансите. В някои случаи се прави пропорционално. В други случаи се прави оценка по ведомство, уточнява се дали има резерви и те се използват за  друго. Истината е, че когато не в средата на годината, а през първото тримесечие прибягваме до резервите на министерствата, това показва, че бюджетът не е планиран както трябва. Това допълнително затруднява работата на всички ведомства.

За актуализацията на бюджета имаше доста различни мнения. От това, че трябва да бъде спешно актуализиран, до това, че не е толкова спешно. В средата ли е истината на тези крайни мнения?

Истината ще разберем когато ни бъде предоставен подробен анализ, какво е точното състояние на бюджета. Това ще бъде направено вероятно от служебния кабинет. Но нещата, за които говоря подсказват истината. Трябваше да има актуализация и това беше по-отговорното поведение. Защото не може в края на годината да се смята че дефицитът, дупката в бюджета, ще е 4.9 млрд, а четири месеца по-късно да го изпращаш на ЕК, че ще е 7 млрд. Тези 2 млрд. от къде да дойдат?

Така или иначе служебният кабинет не може да направи актуализация. Тогава всички тези мерки ще продължават ли? Например 50-те лева за пенсионери, които станаха доста популярни.

Ако се намери източник на тези средства те ще продължат. Ако няма източник, ако са изчерпани всички резерви ще трябва да се търси преразпределение за да се платят. Бюджетът има някаква гъвкавост, но тогава, когато има резерви, и когато те не са разпределени с постановления на МС, каквито видяхме безброй от началото на годината. Когато са разпределени тази гъвкавост изчезва и за всеки допълнителен разход който не е включен в бюджета трябва да се намери такъв източник. Виждаме, че вече се прибягва до преразпределение.

Такова преразпределение ще може ли да направи служебния кабинет? Какви са функциите и възможностите на служебния кабинет от тук нататък финансово?

Една от тези функции и възможности е да преразпредели съществуващи бюджети в рамките на правилата на закона за публичните финанси от едно направление към друго. Това е възможно да бъде направено, но няма как да бъде променен съществуващият бюджет, и няма как да бъде променен таванът на разходите.

Един от харчовете, който не е планиран са предсрочните избори. Колко ще утежнят положението с бюджета тези избори?

Тази сметка ще бъде направена от ЦИК, която встъпи в длъжност. Видях някъде, че дори старите машини не са платени изцяло. Ако това е така ще трябва и за тях да се изразходят средства. Намираме се в неприятна фискална ситуация, която е управляема, но за целта трябва екипът, който ще встъпи в Министерство на финансите да информира хората точно, как заварва бюджета. Да няма скелети в гардероба, които излизат на по-късен етап. Колкото по-бързо се каже, какво е действителното финансово състояние в държавата, толкова по-добре ще бъде за всички нас, за да не се сърдим на никого, ако се налагат подобни преразпределения.

Финансовият министър беше в НС. Той каза че няма повод за подобно притеснение.

Да, но ние винаги трябва да имаме представа и за рисковете. Може сценарият, за който говоря сега да се окаже прекалено песимистичен. Мже да има резерви в бюджета. Може те да са оставили благородно и 500 млн,, но не вярвам.

В политическа криза ли се намираме според вас?

Естествено! Когато един парламент не може да излъчи кабинет се намираме в политическа криза.

Какво по-различно ще се случи след 11 юли в 46 парламент?

Това ще реши суверенът. Хората ще излязат на избори, които се надявам, че ще бъдат по-честни, по-свободни, с по-малко страх, с по-малко натиск. И те ще дадат една по-ясна картина, какво вижда народът за хората, които трябва да го управляват.

Интервюто е излъчено по БНТ, заглавието е на редакцията.