Доналд Тръмп
Президентът на САЩ Доналд Тръмп

Какво отговаря президентът на САЩ Доналд Тръмп, когато го критикуват заради декрета, забраняващ влизането на хора от седем мюсюлмански страни? Ами казва, че забраната не е насочена срещу определена религиозна група. А как гледа на НАТО? В очите на Тръмп Алиансът е ту „излишен”, ту пък има „фундаментално значение”. За изтезанията президентът също невинаги е съгласен със собственото си мнение. „Абсолютно. Усещам, че функционира”, заяви Тръмп миналия четвъртък. А преди няколко месеца каза пред „Ню Йорк Таймс”, че изтезанията не дават ефекта, който мнозина очакват – с няколко цигари и две-три питиета се получавали по-добри резултати.

Кои от тези изказвания отразяват действителните възгледи на Тръмп? На кои да вярваме? И още въпроси: защо новият американски президент се опитва да обори факта (доказан със снимков материал), че на неговата клетва присъстваха по-малко хора, отколкото на първата клетва на Обама? И как да тълкуваме многократните му реплики, поставящи под съмнение част от изборните резултати?

Тръмп и „алтернативните факти“

Един от най-популярните отговори на всички тези въпроси гласи: човекът е просто егоман и нарцис. Този отговор буди тревога, защото означава, че най-могъщият човек на света, който има пряк достъп до ядрените арсенали, всъщност е психически болен. Да не говорим, че на въпросите може да се даде и друг, още по-тревожен отговор: ами ако тази привидна налудничавост всъщност прикрива определен план? Ами ако допуснем, че вече крилатата фраза на президентската съветничка Келиан Конуей за така наречените „алтернативни факти” не е била просто спонтанен опит за измъкване, а именно част от цялостен план?

Нека вземем един друг цитат: „Войната е мир; свободата е робство; незнанието е сила”. Не, това не са думи на Тръмп. Цитатът е от един роман, публикуван преди почти 70 години, който в момента оглавява листата с бестселъри на Амазон: „1984” от Джордж Оруел, в който се разказва за една тоталитарна държава, следяща гражданите си. Тъкмо този цитат показва защо книгата отново се радва на масов интерес. Когато систематично размиваш границата между лъжа и истина, политическата дискусия неизбежно ще се препъне във въпроса: в какво общество искаме да живеем?

Китайският мислител Конфуций го отбелязва още през 5 век пр. Хр. Той казва приблизително следното: Ако думите не са верни, тогава казаното не отговаря на мисленото. Когато това, което се казва, не е вярно, тогава и делата са неправилни. А когато делата не вървят, тогава се развращават нравите и изкуствата. Ето защо трябва да се внимава думите да са верни.

Тръмп обаче полага всички усилия думите да не са верни. И непрекъснато си противоречи. Той поставя под съмнение очевидни неща и нахлузва намордници на редица правителствени служби. В дългосрочен план това е много по-опасно от всичките му оповестени намерения. Защото винаги може да се спори примерно по въпроса дали изолационистката стопанска политика в крайна сметка не е по-ефикасна и дори по-социална от глобализираната. Да, може да се спори – стига обаче двете страни да признават наличието на едни и същи факти.

Походът срещу истината

Ако тези основи на комуникацията са разрушени, тогава всякакви аргументи губят тежест. А това означава край на демократичния спор в търсене на най-доброто решение. По примера на тоталитаризма от романа на Оруел, Тръмп и неговите съратници са решили да съсекат самия корен на свободното общество. Показва го и отношението им към медиите. Президентът и неговата кохорта обвиняват медиите в разпространяване на лъжи и фалшиви новини и така ги превръщат от посредник в действащо лице на бойното поле, където се води гражданската война на думите.

Тръмп не е сам в този свой поход срещу истината. Наскоро германският политик от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия” Георг Падзерски коментира по следния начин информацията, че чужденците в Германия не извършват много повече престъпления от самите германци: „Възприятието – това е реалността”. Според него ставало дума не само за сухата статистика, но и за онова, което „чувства нормалният гражданин”. От всичко това излиза, че полицията ще започне да арестува хора, за които някой „нормален гражданин” има чувството, че може би са извършили престъпления. И така отново попадаме в „1984”…

 

[tcm id=“1″]

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук