Европейският парламент подкрепи проект на документ, който има за цел действието на европейското законодателство да обхване и газопроводите от трети страни, включително „Северен поток-2“. Сега за окончателното приемане на промените в Газовата директива на Европейския съюз /част от Третия енергиен пакет/ остава само една стъпка – ратифицирането й от Съвета на ЕС.
Разпространяването на Газовата директива върху „Северен поток-2“ не означава спирането на този проект, но от текста на поправките в законодателството на ЕС става ясно, че те ще окажат значително влияние върху него.
Последната дума е на Еврокомисията
Според утвърдения проект правилата на ЕС се разпростират само върху частта от „Северен поток-2“ по територията и в териториалните води на Германия. Именно там тръбопроводът се включва към газотранспортната система на ЕС. Това е предизвикано от това, че Брюксел не може да разпростира европейските правила извън територията на страните от Евросъюза. Тази формулировка става причина за различни трактовки, доколко промените заплашват „Северен поток-2“. Тя се появи на бял свят на 8 февруари в резултат на компромиса между Германия, подкрепяща проекта за газопровод, и Франция. Тогава преди ключовото гласуване Париж заяви, че ще подкрепи промените в Газовата директива, против която се обявява Берлин. На следващия ден двете държави постигнаха компромис, който утвърдиха от Комитета на постоянните представители на ЕС. Германският евродепутат от парламентарната група на „зелените“ Райнхард Бютикофер е убеден, че Берлин е „претърпял поражение“, а компромисът му даде възможността да запази честта си.
Според документа за прилагането на новите правила ще отговаря германският регулатор – Федералната агенция за мрежите, но под наблюдението на Еврокомисията. Берлин ще може да разпише конкретните параметри в споразумението си с Москва, но и то няма да може да влезе в сила без съгласието на Брюксел.
За кои газопроводи са възможни изключения
Промените разпространяват силата на Газовата директива върху всички газопроводи, действащи и бъдещи. Но са предвидени два вида изключения. Първият, освобождава от прилагането на Третия енергиен пакет само тръбопроводите, въведени в експлоатация към момента на влизане в сила на промените. Очаква се, че те ще влязат в сила лятото. Следователно за такова освобождение може да претендира „Северен поток-1“, пуснат през 2011-2012 г., но не и „Северен поток-2“, който едва ли ще бъде доизграден и пуснат в експлоатация до лятото на тази година.
Вторият вид изключения засяга новата инфраструктура. Неговото прилагане е възможно само при изпълнението на редица условия, записани в действащата директива.
Преговарящите от Европарламента успяха да усилят тези изисквания. А именно, че изключението не трябва да пречи нито на конкуренцията на пазара, на който ще работи новият тръбопровод, нито на сигурността на доставките вътре в ЕС. Бютикофер е убеден, че „Северен поток-2“ не отговаря на условията за предоставяне на изключение.
Молбата за освобождаване трябва да бъде подадена от компанията Nord Stream 2, строяща „Северен поток-2“. Това искане се разглежда от германския регулатор. Той и взема решение дали да направи изключение за газопровода. Впрочем, германците трябва да уведомят за това ЕК, която има право да промени или отмени решението за изключване. И това решение ще бъде юридически задължително за Германия.
Независим оператор на тръбата
Позицията на Еврокомисията се състои в това, че тръбопроводите от трети страни трябва да работят по същите тези правила, както и газопроводите вътре в ЕС. Тези правила трябва да осигурят конкуренцията и да защитят правата на потребителите. Първото предвижда, че с транзита на газ не може да се занимава компанията, която добива и продава „синьото гориво“ /т.н. „анбандлинг“ или „разделяне на активите“/. Към момента Nord Stream 2 планира да експлоатира „Северен поток-2“ след неговото пускане. Тъй като тази компания е собственост на „Газпром“, то тя не изпълнява изискването за “анбандлинг“.
По тази причина за пускането на газопровода трябва да се създаде независим оператор. Заместник-директорът на Секретариата на Европейската енергийна общност Дирк Бушле подчертава, че при „разделянето на активите“ най-важното е въпросът за контрола. Ако „Газпром“ контролира оператора, тогава условията не се изпълнени, уточнява той.
Третият енергиен пакет предвижда редица защитни механизми за гарантиране на независимостта на оператора. Например, той трябва да притежава активите, необходими за транспортирането, самостоятелно да наема персонала, самостоятелно да приема решенията за транспортните активи.
Националният регулатор определя дали операторът отговаря на изискванията. Това се нарича сертифициране. ЕК трябва да бъде уведомена за резултатите от него. Тя също осъществява контрол.
Достъп на трети компании
Още едно изискване е предоставянето на достъп до тръбата на трети компании. Това трудно може да бъде осигурено в случая със „Северен поток-2“, защото той започва в Русия, където монопол има „Газпром“. Т.е. ако, например, някоя компания от ЕС поиска да купи газ от Централна Азия, то тя формално може да резервира капацитета на „Северен поток-2“ за неговото транспортиране. Но „Газпром“ ще реши дали да транспортира тези количества през територията на Русия. Следователно на практика това изискване ще попречи на „Газпром“ да използва цялата мощност на „Северен поток-2“, обясни за „Дойче Веле“ чиновник от ЕС, пожелал анонимност. Част от капацитета ще бъде свободен за други компании.
Другите правила за газопровода са прозрачност, включително и сигурността на доставките, а също така тарифите за транспортиране, не нарушаващи конкуренцията. Тези такси няма да бъдат определяни от собственика на тръбата, а от националния регулатор.
И тук е важно да се отбележи, че Газовата директива ще действа само върху германската част от „Северен поток-2“. Ако Берлин и Москва се договорят за обща методология на таксите, тя ще се прилага. Ако не, тогава германският регулатор може да приложи свои тарифи само върху германската част от тръбата.
Ударни темпове на приемане
ЕК предложи да се разпространи действието на Газовата директива върху газопроводите от трети страни още през 2017 г. Но през цялата 2018 г. промените се бавеха в Съвета на ЕС. Румъния, която председателства ЕС от януари 2019 г., прекрати тяхното блокиране. След това всички участници в законодателния процес започнаха в ускорен режим да подготвят приемането на съответните поправки в законодателството на ЕС.
Никой от събеседниците на „Дойче Веле“ не се наема да прогнозира какво ще се случи със „Северен поток-2“ след одобряването на промените. Защото това е въпрос, който засяга собственика, т.е. Русия: дали ще приложи всички правила изцяло, дали ще води преговори с Германия и ЕК или дори ще се откаже от новия газопровод.
[tcm id=“1″]
