патрони, оръжие

Германия отказа да се присъедини към САЩ и Великобритания в доставките на оръжие за Украйна. Киев е изправен пред непредвидимо струпване на руски войски по границите си и се опасява от въоръжена агресия.

Само за кратко време твърденията на новото германско правителство за по-смела и основана на ценности външна политика се наложи да преминат първия тест. Само шест седмици след идването си на власт новата коалиция в Берлин е принудена да реагира на заплахата от евентуално руско военно нахлуване в Украйна. Германия и нейните съюзници се опитват да намерят общ отговор на неясните намерения на Русия.

На 18 януари канцлерът Олаф Шолц заяви, че Русия ще плати „висока цена“, ако нахлуе в Украйна. На следващия ден социалдемократът Шолц отбеляза, че мълчание по украинския въпрос е неприемливо. Министърът на външните работи Аналена Бербок също изрази солидарност с Украйна, но отхвърли неотдавнашното искане за предоставяне на оръжие. ФРГ е готова за сериозен диалог с Русия, за да се овладее изключително опасната ситуация, „защото дипломацията е единственият възможен начин“, заяви Бербок, който представлява Зелената партия, пред репортери по време на посещение в Киев на 17 януари.

Предвид историческото минало

САЩ и Великобритания обявиха военна помощ за Украйна, най-вече доставки на стрелкови оръжия, боеприпаси и противотанкови оръжия. По време на посещението си в Киев по-рано тази седмица група американски сенатори обеща още оръжия. Германското правителство смята, че това може да засили напрежението и да усложни преговорите. В коалиционното споразумение ГСДП, Зелените и СвДП се ангажираха да провеждат рестриктивна политика по отношение на износа на оръжия, като не допускат те да достигат до кризисни региони.

Решението на германското правителство за доставка на оръжие е взето по исторически причини, припомняйки нападението на Хитлерова Германия срещу Съветския съюз по време на Втората световна война, заяви външният министър Бербок. „Идеята, че германски оръжия могат да бъдат използвани за убиване на руснаци, е много трудна за много германци“, обяснява пред ДВ Марсел Дирсус, изследовател в Института за политика на сигурност към Университета в Кил.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) Германия все още е една от водещите страни в производството и износа на оръжия, които са нараснали с 21% между 2016 и 2020 г. Най-големите купувачи на германско оръжие са Южна Корея, Алжир и Египет.

Украйна също е сред вносителите. Според правителствени доклади ФРГ е одобрила 97 износа за Украйна на обща стойност 5,2 млн. евро през 2020 г. и първата половина на 2021 г. Това са предимно стрелкови оръжия, водолазно оборудване и комуникационно оборудване. Украинските власти обаче проявяват интерес към военни кораби и системи за противовъздушна отбрана.

Германия обикновено се позовава на исторически причини, за да избегне разглеждането на подобни военни въпроси, но в този случай Украйна изтъква същите. Германия „има отговорност и пред народа на Украйна, където по време на нацистката окупация са загинали най-малко осем милиона души“, заяви украинският посланик Андрей Мелник пред агенция dpa.

Макар че оръжията биха били мощен сигнал за подкрепа, Марсел Дирсус се съмнява, че те действително биха подобрили шансовете на Украйна срещу по-голям и по-добре оборудван противник. Според него „руското правителство би се впечатлило повече от заплахата за тежки икономически последици, отколкото от 2000 противотанкови оръдия“.

Критики към Хабек за думите му за „отбранителни оръжия“

Твърденията за оръжия и военна намеса могат да бъдат опасни за германските политици. Съпредседателят на Зелената партия Роберт Хабек изпита това миналата година, когато се изказа в подкрепа на изпращането на „отбранителни оръжия“ в Украйна. Тогава настоящият вицеканцлер и министър на икономиката бе подложен на критики. По-късно той твърди, че е имал предвид само оборудване за разминиране.

Какво прави едно оръжие „отбранително“ често е субективна гледна точка. Някои членове на управляващите партии поискаха да се даде точно определение.

Мари-Агнес Щрак-Зимерман от СвДП, председател на комисията по отбрана в Бундестага и противник на оръжейните доставки за Украйна, заяви пред „Билд“, че настоящият подход трябва да бъде „преразгледан“. В интервюта за няколко германски медии и в Twitter Щрак-Зимерман бе още по-конкретна: Тя не иска Европа да бъде пасивен наблюдател на случващото се, както в случая с Крим през 2014 г.

Критиците твърдят, че оръжията, предназначени за отбрана, като например противотанковите и противовъздушните оръжия, често се използват за нападение във войни и въоръжени конфликти. Решаващият фактор тук не е първоначалната конструкция на оръжието, а предназначението на използването му от собственика.

Предишното германско правителство, ръководено от Християндемократическия съюз (ХДС), даде на САЩ неясни гаранции, че ще накаже Русия за всяка агресия. Някои членове на ХДС, които сега са в опозиция, критикуват новия кабинет, че всъщност само прикрива рестриктивната си политика за износ на оръжие. „Ако Украйна иска отбранителни оръжия, за да може да отблъсне евентуална руска атака, не бива да отхвърляме това искане“, заяви пред „Билд“ Хенинг Отте, християндемократ от комисията по отбрана в Бундестага. Норберт Рьотген, бивш председател на комисията по външни работи на Бундестага, заяви пред Си Ен Ен на 17 януари, че „нищо не може да бъде изключено“, като същевременно подчерта, че зад дипломатическите усилия не стои военен натиск. Не става въпрос за участие в евентуални военни действия, каза той, а за това, че в допълнение към военните действия трябва да сме готови да използваме всички други налични средства.

„Северен поток 2“ като инструмент за натиск?

Новото правителство, ръководено от ГСДП, даде твърди обещания за засилване на ролята на Германия на световната сцена, особено в областта на отбраната и сигурността. Под натиска на Зелените тя също така се ангажира да обръща повече внимание на правата на човека и демократичните ценности в отношенията си с държави като Китай и Русия. Дълго време тези отношения се разглеждаха предимно от икономическа гледна точка.

Неотдавна Олаф Шолц призна, че агресията на Кремъл, ако се случи, може да има последици и за газопровода „Северен поток-2“, който е готов за доставки на руски газ за Германия, които могат да започнат веднага щом германският регулатор даде зелена светлина. „В случай на руска военна намеса срещу Украйна всичко подлежи на обсъждане“, заяви канцлерът на 18 януари.

Досега ГСДП до голяма степен се придържаше към позицията на предишното правителство, че газопроводът е търговски проект, който трябва да бъде защитен от политически сътресения. „Зелените“ и СвДП отдавна се противопоставят на проекта.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук