Не е никак странно, че Доналд Тръмп иска да купи Гренландия. Преди него подобен опит е правил и друг американски президент: Хари Труман след Втората световна война. Той предложил 100 000 долара, но и тогава датското правителство отхвърлило офертата.
Но защо Гренландия – най-големият остров в света, чиято площ е шест пъти по-голяма от тази на Германия, всъщност принадлежи на малка Дания? От географска гледна точка островът е част от Северна Америка – северозападният край на Гренландия е на две крачки от канадските брегове, докато Дания е отдалечена на повече от 3 000 км. Между нея и Гренландия се намират Исландия и една част от Норвегия.
Цялата история има връзка с викингите, а в по-ново време и с китоловците. През 18 и 19 век те идват масово от Норвегия, Холандия, Германия и Дания, строят селища и военни бази. Постоянно избухват конфликти, в които в крайна сметка успяват да се наложат датчаните. През 1933 ледена Гренландия окончателно става собственост на Дания.
Някога Гренландия е била зелена
Гренландия в превод означава „зелената страна“, макар че днес това звучи направо абсурдно: 85% от острова са под плътна ледена покривка. Известно е обаче, че някога на острова е било значително по-топло. При сондажи под дебелата ледена покривка учените са открили следи от ДНК на различни дървесни видове, както и на пеперуди и други насекоми. Оказва се, че преди 450 000 до 900 000 години Гренландия е била покрита с гъсти гори.
Междувременно климатът отново се променя, температурите се повишават, Гренландия е особено засегната от тези изменения. От 1990 година насам средната температура през лятото се е увеличила с 1,8 градуса, а през зимата – с три.
Л едената покривка на места е с дебелина до 3 800 метра, но глетчерите се топят. Освен това се увеличават валежите от дъжд, което ускорява топенето. Учените са пресметнали, че ако ледът в Гренландия се разтопи изцяло, равнището на световните океани ще се покачи с повече от седем метра.
Почти безлюдно, пътища няма
Днес обитаеми са само онези части от брега, по които няма лед. По-благоприятни условия за живот има най-вече на западното крайбрежие, благодарение на топлото течение Гълфстрийм. Там се намират повечето села и градове, включително столицата Нуук. Тя има 18 000 жители и е най-големият град в Гренландия. Общо на острова живеят не повече от 56 000 души, гъстотата на населението е най-малката в света – с изключение на Антарктика – там живеят още по-малко хора.
На острова няма шосета или железопътни линии, които да свързват селата и градовете. В рамките на градовете има улици, но те не водят извън очертанията на населеното място. За да стигнат от единия град до другия, гренландците пътуват само със самолети, хеликоптери, лодки или шейни.
Всичко това може да се промени покрай промените в климата. Топенето на ледовете ще увеличи пространството за живота на хората. Освен това топящият се лед ще открие богатите залежи от ценни суровини, които засега са недостъпни: нефт, земен газ, уран, редки метали. И скоро всички ще се втурнат към тях. Американският президент и бизнесмен Доналд Тръмп има нюх за тези неща.
[tcm id=“1″]
