Индуистките Веди са пълни с фантастични истории за боговете, техните сили и епични битки, които се предполага, че са се разиграли отдавна. Разказите им широко се представят като митологични истории, които са създадени, за да бъдат възприети като алегория, подобно на това, което разказваме на нашите деца чрез басни, за да могат да извлекат полезни житейски уроци, които да прилагат по пътя си в живота. Тези индуистки митове говорят за благородни богове, които се борят със злите сили, летящи плавателни съдове, наречени вимана, и … ядрена война? Сигурни ли сме, че това са просто алегории?

Технологията „Вимана“

Самолетите вимана, които са описани в древните индуистки санскритски текстове, са летящи машини с различна големина. Думата “вимана” се превежда като „премерен“ или „преминаващ, прехвърлящ“ и това са машини, пилотирани от боговете. Подобно на колесниците от библейските текстове, най-вече онази, която се вижда във визията на Езекиил за колелото, тези летящи плавателни съдове се разкриват във всякакви форми и размери и можели да пътуват с различна скорост и на различно разстояние. Някои били сухопътни и морски превозни средства, докато други летели, понякога чак до Луната или по-нататък.

Най-известната документация за древните летателни машини вимана идва от “Вайманика шастра“, превод от началото на 20-и век на много разкази за технологията вимана, открити в древните ведически писания. В него са описани чертежи на редица технологии, включително източниците на гориво, използвани за тяхното захранване, въпреки че някои са объркващи. В преводите се говори за някои елементи и минерали, с които сме запознати, като слюда и живак, но също така се споменават странни течности, оприличени на мед, което може да е било неизвестно вещество с подобен вискозитет или вид на пчелен нектар.

На върха на всеки индуистки храм или пирамида може да се намери изображение на вимана и често те са заоблени, подобни на чинийки обекти, които според някои теоретици са превозни средства на извънземните. Ерих фон Деникен подчертава съвременните наблюдения, създали нашето възприятие за НЛО, които много приличат на виманите от древна Индия.

Фон Деникен също посочва, че изобразяването на Шива, летящ върху неговата птица Гаруда, лесно би могло да бъде примитивно описание на самолет или космически кораб. Гаруда е била известна с хвърлянето на бомби, летенето до Луната и пренасянето на Шива на различни места в Слънчевата система.

Когато изследваме по-щателно тези вимани, отбелязваме, че описанията на звуците, които те издават, и начина, по който са изглеждали при излитането, наподобяват реактивно задвижване. Ето един превод на пасаж във ведическия епос “Махабхарата”, който описва вимана:

„Вимана разполагаше с цялото необходимо оборудване. Не може да бъде подчинена от боговете или демоните. И излъчваше светлина и отекващ с дълбок тътен звук. Красотата й завладява умовете на всички, които са я виждали. Вишвакарама, творецът на нейния дизайн и конструкция, я беше създал със силата на своята строгост и силуетът й, както този на слънцето, не можеше да бъде очертани лесно.”

Пасажите говорят за кохортата на Кришна и епичния герой на Багхавад Гита, Арджуна, описвайки пътуване, което е предприел с вимана в небесата, където е видял хиляди въздушни колесници и друга масивна вимана, която е била седеметажна. Подобно на пътуването на Енох, предприето на колесна колесница, Фон Деникен казва, че вярва, че това би могло да бъде примитивна интерпретация на пътуване до кораба-майка, от което може да произхождат многото вимани, наблюдавани на Земята.

В санскритския епос „Рамаяна“, в книга „Рама и Сита“, се описва подробно как злият Равана отвлича прекрасната Сита в „небесна кола, приличаща на Слънцето“. При полета си те преминават над долини, гори и високи планини. Когато Рама узнава за похищението на любимата му, той издава заповед да се приготви незабавно неговата „небесна кола“ /вимана?/. В този момент Равана прелита над океана към остров Ланка, днес – Цейлон. „Небесната кола“ на Рама обаче се движи по-бързо и той настига Равана и Сита. Рама пронизва с „небесна стрела“ летателния апарат на противника си, който пада. Сита е спасена, а Рама заедно със Сита се издигат с „небесната кола“ с грохот.
Може да е това описание на първия въздушен бой, документиран в дълбока древност, както и на лазерно оръжие, с което е водена въздушната битка?

Ядрената война на “Дрона Парва”

Една от най-странните истории на древните индуистски веди идва от превод на “Дрона Парва”, седмата книга в “Махабхарата”. Книгата описва Дрона – войн, назначен за лидер на армия във войната в Курукшетра и последвалата му смърт в тази битка. Историята се вписва в теми, наблюдавани другаде в “Махабхарата”, и други древни текстове, които подробно описват трудностите на войната, но тази конкретна книга предоставя някои описания, които звучат зловещо подобно на ефектите от ядрената война.

Експлозии, които изравняват всичко със земята, животни крещят и умират, погълнати от пламъци, умиращи бебета на бременни жени и метална броня, която се топи върху кожите на воините – всичко звучи като резултат от ядрен взрив. В него се споменават птици, падащи от небето. Причината е един снаряд, зареден с цялата сила на Вселената, ярък като хиляда слънца.

„Видяхме в небето нещо, което ни се стори като маса от алени облачета, наподобяваща свирепите пламъци на пламтящ огън. От тази маса проблеснаха много пламтящи ракети и се разнесе страшен рев, като шума на хиляди бити едновременно барабани. И от нея паднаха много оръжия със златни криле, и хиляди гръмотевици със силни експлозии, и много стотици огнени колела ”

Дали тези алени облаци наподобяваха пламтящи пожари и последвалата смърт и разрушения в древните писания, описващи последиците от ядрените отлагания? Примитивната технология по онова време не би могла да пострада от какъвто и да е вид радиация, въпреки че описанията на умиращите бебета на бременни майки звучат много като ефектите от облъчването.

Ето и прелюбопитен цитат от „Рамаяна“:

„Неизвестното оръжие е ярък лъч, унищожителен пратеник на смъртта, който превърна в пепел всички близки на Вришни и Анхака. Обгорелите тела бяха неузнаваеми. На онези, които се спасиха, опадаха косите и ноктите. Грънците се изпочупиха, птиците побеляха. Почти веднага храната стана отровна. Лъчът се сведе и се превърна във фин прах“.

Раздвоението на Опенхаймер

След като разработихме атомната бомба, която беше хвърлена върху Хирошима и Нагасаки, Дж. Робърт Опенхаймер дори цитира “Багавад Гита“, казвайки: „Сега станах смърт, разрушител на светове.“

Колкото и да е странно, Опенхаймер, който е разработил бомбата, също е специалист и по санскрит, а някои сравняват неговата история с тази на Арджуна в “Бхагавад Гита”. Арджуна трябва да бъде убеден да се бие в битка, в която не иска да участва поради морална дилема, която някои сравняват с колебанията на Опенхаймер при разработването на атомната бомба.

Древни останки от атомни разрушения?

Останките от две древни цивилизации в долината на Инд в днешния Пакистан и Индия озадачават археолозите от десетилетия. И двете градове внезапно опустели, случайно точно по времето на построяването на големите пирамиди в Египет, въпреки че от векове са били процъфтяващи центрове на технологиите и културата. По-специално Мохенджо Даро, изглежда е смазан или срутен след 600 години на обитаване. Може ли това да е мястото на древната ядрена война?

Мохенджо Даро и Харапа са аномални не само заради напускането им от хората, които са живели там, но и заради невероятно напредналите си технологии и децентрализираното, светско общество. Археолозите са установили, че разположението на тези два масивни града показва доказателства за егалитарна цивилизация без ясна йерархия или елитна управляваща класа и вероятно е била управлявана от избрани служители.

Руините на Мохенджо Даро показват внимателно градоустройство, усъвършенствани напоителни и дренажни системи и 900 кв. фута водонепропусклива обща баня, пълнена от река Инд. Тази цивилизация се простирала на над 500 акра и поддържала население между 20 000 и 40 000 граждани.

Харапа, който западна по същото време като Мохенджо Дара, е бил също толкова напреднал, със зърнохранилища, надстройки и изчислени търговски практики. Тези цивилизации имали настолни игри като шах, търгували със скъпоценни камъни и бижута и ценели чистотата и хигиената. И двете били цивилизации с процъфтяващи култури, които изчезнаха внезапно и без обяснение.

Разкопките в Мохенджо Дара разкриха скелетите на семейство, което се държало за ръце, като изглеждало, че са смазани заедно с развалини и пепел, които ги покриват, сякаш са загинали при внезапно и непредвидено събитие. Някои свидетелства казват, че в почвата е бил открит слой радиоактивна пепел, преди мястото да бъде изкопано, добавяйки щрих към теорията за ядрено събитие, което би могло да бъде причина за разрушаването на този древен град.

Тези твърдения обаче съдържат недостатъчни доказателства в подкрепа на откриването на този радиоактивен материал. Странно е обаче, че двете силно напреднали цивилизации са преживявали апокалиптични събития едновременно, като са били разположени в един и същ регион, но все още са на много мили разстояние.

Мит или истина?

Независимо дали тези истории, открити в древните ведически писания, действително предоставят доказателства за ядрена война или не, те изглежда поне описват някои невероятно напреднали, забравени или скрити технологии. Възможно ли е наистина да има летящи съдове и ядрено събитие, което да унищожи тези две древни цивилизации като това, описано в “Махабхарата”? Ако е така, дали тези „богове“, които стоят зад въпросната технология, всъщност са били извънземен разумен вид с модерна технология, която е достъпна за нас днес? Впрочем, що се отнася до „Ведите“, те са възприемани в индуистката традиция като откровение. Смята се, че са разкрити на ведическите мъдреци и не са написани от тях. Дали са вдъхновени от същите тези извънземни „богове“?