Дронове над „Гетуик“ и НЛО над Белгия – 30 години по-късно отново съмнения и догадки

На 19 декември към 21 часа вечерта британското летище „Гетуик“ бе затворено заради прелитащи в опасна близост дронове /в някои съобщения се казва, че летели „над летището“/. Около 3 часа през ноща аеропортът е бил отворен за 15 минути и спрян отново пак заради дронове. На 20 декември летището започнало работа, а на 21 пак се наложило да затвори за повече от час по същата причина. По това време британската полиция вече търсеше тайнствените оператори на дронове. Цялата бъркотия засегна 140 000 пътници и 1000 полета, които трябваше да бъдат осъществени през времето на изчакване на „опасността“ да отмине.

След като полицията намери парчета от счупен дрон в периметъра на претърсване, тя арестува и двама съпрузи – Пол Гайт и Илейн Кърк – които бяха предполагаемите оператори на дроновете. Скоро след това обаче двойката бе освободена и срещу нея не бяха повдигнате обвинения.

Разбира се, в медиите стана дума за тероризъм, за оглед на летището от страна на терористи и за нуждата от по-стриктни мерки за безопасност. Накрая някъде от полицията изтече и някакво признание, с половин уста, че може и изобщо да не е имало дронове и това май бе върхът на бъркотията.

Чудно ли е при тези обстоятелства, че версията за НЛО не се забави да изплува? Това бе нормално, защото има един странен факт, отбелязан от редица коментатори и от служители на властта: от 67 сигнали на очевидци /пътници, персонал и полицаи/ в епохата на смратфоните, когато почти всеки снима всичко, няма никакви кадри на дроновете над или около „Гетуик“. Цялата история със затварянето продължи над 36 часа и все пак дроновете ги няма „черно на бяло“. Впрочем в социалните мрежи има някакви видеоматериали с неизяснена автентичност, които – лошо зо официалната версия – не изглежда да показват летящи дронове. Изследователите на НЛО не се забавиха да направят логичния извод, че автентични кадри има, но са иззети, за да се прикрие случаят. Така, както изглеждат нещата, не можем да отречем, че има някакъв смисъл в подобно предположение.

Без да вземам отношение по въпроса какво наистина предизвика хаоса на „Гетуик“, трябва да споделя някои прилики с един може би добре забравен /не и от така наречените уфолози/ случай, който също остана необяснен. Отчитайки някои неясноти и разминавания в източниците за онези събития, те изглеждат накратко както следва:

От ноември 1989 до април 1990 белгийските власти бяха заляти от съобщения за наблюдения на огромни триъгълни НЛО с по една ярка светлина, разположена на всеки от ъглите и често една в центъра. Свидетелствата са хиляди, има групови наблюдения, а непознатите обекти са прихващани на радарите на НАТО и белгийските ВВС, като последните са вдигали изтребители F-16, за да преследват нарушителите на въздушното пространство.

Изтребителите са прихващали обекти на радарите си, но не успели да осъществят визуален контакт, за да потвърдят наблюдението на наземните очевидци. В потока от информация за този случаи, който е достъпен сега онлайн, се губят някои съобщения за свидетелства, според които преминаването на обектите е предизвикало чувство на необясним страх у наблюдателите и направо е ужасило стада добитък. Това обаче бе съобщено по онова време.

Какво е общото със случая „Гетуик“? Че от цялата вълна от наблюдения има само една-единствена снимка, и то с оспорвана автентичност. Тогава се задаваше въпросът как от няколко хиляди очевидци никой или само един е заснел обектите, а сега, при новия случай, в епохата на видеото, никой не вдигна телефона да заснеме натрапниците на летището.

Другото общо, разбира се, е, че и двата случая се развиват буквално пред погледа на властите и са предизвикали тяхната реакция, като хронологично първият – този в Белгия – е продължил с месеци. В крайна сметка и двете събития останаха необяснени. При „Гетуик“ да се говори за дронове е удобно излизане от ситуация /в случай, разбира се, че наистина има необичайна ситуация/, а събитията от Белгия някои скептици се опитаха да обяснят с масова заблуда. Второто е доста блудкаво, защото се появява често като решение във всички практически необясними ситуации, в които броят на свидетелите стеснява мястото за съмнение в реалността на докладваното събитие. Изтребителите пък били засекли нормални ефекти, познати като „Брагово разпръскване“. Снимката от Белгия била менте, даже доста по-късно се появи някой си Патрик М., който твърди, че е неин автор, като признава, че е подправена. Свидетелите казват, че обектите се движели тихо, но всъщност част от тях, според скептиците, били наблюдавали хеликоптери, но не били им различавали шума заради това, че наблизо работели двигатели на автомобили.

Хубаво, ама като няма нито дронове, нито триъгълни обекти, защо излетяха белгийските изтребители /потвърдено на пресконференция на НАТО през юли 1990/, а 30 години по-късно британските полицаи арестуват и пускат закононарушители без обвинения при условие, че според британските закони управлението на дронове около летищата и на височина над 200 метра е незаконно? Ако е за нищо, оти ги ручахме жабетата, би казал шопът.

НЛО-ентусиастите с право могат да зададат още въпроси: въпреки че са известни случаи на масови заблуди и халюцинации, наистина ли е възможно хиляди хора в продължение на месеци да виждат сходно нещо и него да го няма или да не различават шума на хеликоптери от тези на автомобилни двигатели? След като писмените показания на 2 600 от свидетелите в Белгия стряскащо съвпадат, вярват ли си скептиците, като обявяват тези хора за идиоти? И защо пък да вярваме на Патрик М., който бил изфабрикувал снимката – та нали той може да лъже, за да попадне в светлините на прожекторите, или да са го „посъветвали“ да направи фалшиво признание, за да дискредитира доказателството? Така биха казали търсачите на извънземни и в неекспертен диспут е трудно да бъдат оборени убедително. Белгийският случай изобилства от подробности, дадени както от очевдиците, така и от анализа на записите от преследвещите обектите изтребители. Те изискват задълбочена експертна интерпретация. Проблемът е, че експертите така и не се произнесоха категорично, поне не публично.

Разбира се, версиите за НЛО и в двата случая също имат недостатък и той е, че  властите винаги могат да бъдат обвинени в конспиративно прикриване на факти, с което да се обясни хроничната липса на солидни доказателства в повечето случаи не само с НЛО, но и с други непознати феномени.

Изглежда все пак странно, че белгийският случай не намери някакво официално обяснение, въпреки че се мина и през предположение за секретни военни апарати като вече станалите известни „стелт“ самолети. Интересното е, че отначало по-разпространена бе версията за възможно наблюдение на нощни полети на F-117, на не B-2, който повече прилича на обектите, включително по размери, и чието съществуване още предишната 1988 година бе обявено от САЩ пред света.

И двете версии обаче не издържаха поради това, че приликите на двете машини с наблюдаваните НЛО се отчитат само в най-общата форма на силуета, близка до триъгълник. Самолетите освен това нямат овални мощни светлинни източници, разположени като при описанията на очевидците. В-2 има на корема си светлинки в триъгълник при ваденето на колесниците, но те са малки.

Анализиращи версията правилно посочиха, че такава въздушна активност на американски машини е невъзможна без одобрението на белгийското правителство, а броят на наблюденията е твърде голям, за да изглежда, че това е обяснението.

Заслужава си да се отбележи, че триъгълни НЛО са наблюдавани при други случаи още над Великобритания и САЩ.

Най-вероятно драмата на летища „Гетуик“ ще се забрави като цяло след няколко седмици, особено ако не бъдат разкрити истински оператори на дронове със заслужаващ доверие мотив, пък било той и тероризъм. Май това е съдбата на всички необяснени случаи в които може да са забъркани НЛО или други редки феномени.

Разбира се, и двете описани събития може да имат естествено обяснение, което някак си е убягнало както на властите, така и на наблюдателите. Обаче когато нещата просто биват оставени да заглъхнат или има впечатление, че биват насочвани към такава съдба, остава неприятното усещане, че в ерата на смартфоните, дигиталните камери и социалните мрежи истината за пореден път ни се е изплъзнала, или ни я измъкват под носа.

Каквато и да е тя.