DW: Немските издания за протестите у нас – конкретен гняв, неясни изгледи

„Натрупан гняв“, „В клещите на протеста“, „Протести в България – и ЕС пред дилема“ – с такива заглавия немскоезичните издания описват последните събития в София и страната.

Противниците на правителството в България от седмици настояват за неговата оставка. Разочарованието от корупцията и шуробаджанащината е голямо. Но министър-председателят Борисов не се впечатлява – и сочи към изборите през 2021-а. Това пише Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. И описва протестното движение накратко така: конкретен гняв, неясни изгледи.

Дали може Борисов да спаси правителството си, пита Франк Щир в обширна статия в „Цицеро“ под заглавието „В клещите на протеста“. „Търпимостта на българите спрямо корупцията и злоупотребата с власт се изчерпва, демонстрантите искат предсрочни избори. Но Борисов не се дава – този път изглежда решен да изпълни докрай своя трети правителствен мандат.“ Само че поддръжката му сред населението спада и ако още в началото на юли съгласно допитванията Борисов е политикът с най-голяма популярност, междувременно данните сочат, че двама от трима българи подкрепят протеста срещу неговия кабинет.

Какво ли ще си кажат германците?

Читателите на „Цицеро“ научават за разпространените през последните седмици записи на телефонни разговори, в които мъж с гласа и интонацията на Борисов на най-груб каруцарски език кълне както приятели, така и врагове, и се хвали с това, че авторитарно се меси в правомощията на формално независими държавни институции. Научават и за разпространените кадри, на които се вижда нощното шкафче на Борисов с пачки от банкноти по 500 евро и златни кюлчета. Естествено, това не е доказателство, че правителственият ръководител наистина държи в нощното си шкафче големи суми, придобити от корупционни сделки, отбелязва „Цицеро“. Както и – че от ръководената от Иван Гешев прокуратура не би могло да се очаква да внесе яснота.

Та – дали е възможно оцеляването на кабинета? В статията си Франк Щир посочва, че като мярка за справяне с предизвиканата от коронавируса криза правителството е намалило ДДС за бирата в заведенията от 20 процента на девет. Но не е сигурно, че правителственият ръководител ще може по този начин да гарантира оцеляването си. Авторът отбелязва и следното: „Независимо от това дали продължаващите протести ще доведат до падането на Борисов или ще се стигне до редовни избори през пролетта на 2021-а, политическият ландшафт на България се намира във водовъртежа на дълбоки изменения“. Цитиран е един от участниците в протеста – Тодор Стоянов, който казва: „Какво ли ще си кажат германците, когато прочетат колко нецензурно се изразява нашият премиер Борисов, когато видят пистолета на нощното му шкафче и пачките?“. „Наистина – какво ли?“ са финалните думи в статията на „Цицеро“.

България буди тревоги

Срещу корупцията в икономиката и в правосъдието – затова са протестите в България, информира читателите си австрийският „Кронен Цайтунг“. Изданието отбелязва, че от Брюксел досега почти не са били чути критични думи спрямо страната-членка на ЕС с проблем с правовата държавност. За което има основания. Точно както унгарския премиер Виктор Орбан, и българският правителствен ръководител Бойко Борисов използва ролята на „лошо момче“ като предимство.

Само една малка част от бежанците, тръгнали към Европа, минават през българската граница. Защо? Гърция е в Шенгенската зона, а България – не. Пътят е по-дълъг и българските граничари се ползват с много лошо име. Много бежанци се оплакват, че са били малтретирани. Но ЕС си затваря очите. Обяснението на „Кронен Цайтунг“ е, че България играе важна роля за доближаването на Западните Балкани към Европа, а и българският премиер поддържа „мъжко приятелство“ с турския президент Ердоган, още откакто двамата са били кметове на София и на Истанбул. Като посредник и помирител между ЕС и Анкара Борисов се надява на насрещни услуги. Както каза миналия октомври: „Аз защитавам нашите граници, затова България трябва да бъде приета в Шенген и в еврозоната“.

Австрийското издание цитира становището на Европейската комисия, че България е постигнала напредък в областта на правовата държавност. Но привежда и съвсем друго мнение от германското канцлерство: Меркел гледала със загриженост към София. „Безпокоят ни“, казал за вестника довереник на канцлерката. Според „Кронен Цайтунг“, сега Брюксел трябва да внимава настроенията на населението в България да не се преобърнат. Ако ЕС не изрази подкрепа за правовата държавност, демокрацията и правните реформи в България, страната може да бъде загубена като проевропейска членка. Защита на външните граници за сметка на европейската ценностна система? ЕС е пред дилема, заключава австрийският вестник.