Съединените щати и Русия са на прага на нова надпревара в ядреното въоръжаване. Администрацията на президента Доналд Тръмп даде на Москва срок до началото на февруари да унищожи арсенала си – три дивизиона, от системи с крилати ракети 9М729, способни да носят ядрени бойни глави. Според Вашингтон с притежаването на тези ракети с наземно базиране Москва нарушава „Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег“ (между 500 и 5500 километра). Документът е подписан от президентите Роналд Рейгън и Михаил Горбачов през 1987 година. Русия показа през седмицата мистериозната ракета и обяви, че обсегът й е 480 километра, т.е. извън забранените граници. Съединените щати обаче не приеха това като доказателство и предупредиха, че времето изтича и че ще бъдат принудени да денонсират договора.
Опитите на европейските държави, които биха се оказали под кръстосан ядрен прицел при отмяна на забраната за ракетите със среден обсег, да посредничат за избягване на такова развитие, засега се оказват напразни. Белият дом бяви твърдото си намерение, да излезе от споразумението на 2 февруари. За увеличаване на страховете в Европа допринесе и статия на вестник „Ню Йорк таймс“, според която Тръмп многократно е заявявал в тесен съветнически кръг, че има намерение да изтегли Съединените щати от НАТО.
В интервю за БНР бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю, който в последствие – до 2008 година, беше и заместник-помощник генерален секретар на НАТО, коментира състоянието на трансатлантическите отношения 70 години след създаването на алианса.
„Администрацията на Тръмп наистина обтегна отношенията ни (с Европа, бел. ред). Северноатлантическият съюз днес е по-важен от всякога, особено за Съединените щати. Защото светът е много по-сложен,“ коментира бившият американски посланик у нас. Пардю отбеляза, че в НАТО не за първи път има различия, но изключи възможността Тръмп да изтегли САЩ от НАТО, тъй като това би застрашило сигурността и на Съединените щати. „Съобщено беше, че е казвал в тесен кръг нещо за изтегляне от НАТО и аз публикувах в едно американско издание призив Конгресът да вземе мерки, за да предотврати такова нещо. Той често пресилва нещата. Смята, по някакъв начин, че може да окаже натиск на други правителства да направят каквото той иска. В случая – да плащат повече. Но погрешното му отношение спрямо НАТО и обидното държане към европейските съюзници е обидно и за толкова много американци, включително за мен. Защото е контрапродуктивно.“
Той отбеляза още, че според „администрацията на Тръмп изпуска пара“ и че вече, макар и малко, може да се види краят на всичко това.“ Или на изборите през 2020-а, или по-скоро – чрез парламентарни процедури в Конгреса. И се надявам европейците да имат търпение и да разбират, че огромното мнозинство от американците вярват, че трябва да са свързани с европейските демокрации,“ категоричен беше Пардю. Той коментира още, че САЩ трябва да отговори на промените в политиката на Русия. И изрази надежда САЩ да си сътрудничи по тази тема с европейскитеси съюзници, защото те несъмнено са засегнати от проблема. „С враждебното си отношение към европейските съюзници на Съединените щати Тръмп помага на Путин. Въпреки това Европа все още е в американския ъгъл на ринга. Но май Турция вече не е, а тя е много важна членка на НАТО“, каза Пардю и допълни: „Поведението на Доналд Тръмп спрямо Русия и отношенията му с Владимир Путин са изумителни. Никой не може да ги разбере напълно, въпреки че са обект на разследване. Смущаващо е за хора като мен – много специалисти по международни отношения и сигурност, които наблюдаваме Русия от години и нямаме никакви илюзии кои са ни приятелите и съюзниците. Русия е наш стратегически противник. И Путин дава ясно да се разбере, че това е така. Затова не знам защо Тръмп се държи като негов приятел, но го прави.“
Джеймс Пардю коментира и приемането на Преспанското споразумение:
„Това е голямо постижение, което накрая консолидира новите страни на Балканите с демокрациите в Централна Европа и в Северноатлантическия съюз. Чудесно постижение! Искам специално да похваля двамата лидери. Изискваше се огромни лидерски способности и смелост от премиера Ципрас и премиера Заев да сключат това споразумение. Изненадващото е, че върху тях имаше определен натиск да го направят, но не като намесите на международната общност в миналото в конфликтите в региона.“
