Европейската централна банка (ЕЦБ) се изправя днес пред опцията да увеличи лихвения процент по депозитите с 25 базисни пункта, което би го повишило до 2,50%. Решението на централните банкери ще бъде взето в сградата на германската централна банка „Бундесбанк”, разположена близо до Берлин. Въпреки това, за инвеститорите по-значителен въпрос е дали това повишение ще бъде последно в текущия цикъл на затягане или пък ще е началото на продължителен период с ограничителни парични условия.
Вълненията за ново увеличаване на лихвите се усилиха напоследък, след като
инфлацията в еврозоната нарасна до 3,3% през август, което е най-високият й показател за последните три години. Основната причина за повишения ценови натиск е енергийният сектор, след като новото покачване на напрежението между САЩ и Иран покачи цените на петрола и намали надеждите за бързо нормализиране на доставките през Ормузкия проток.
Тази ситуация поставя ЕЦБ в сложно положение. От една страна, инфлацията е значително над целевото ниво от 2%, а ценовото налягане може да се усили допълнително. От друга страна, основната инфлация остава по-помирна, растежът на икономиката е несигурен, а доходността на облигациите вече значително нарасна.
„Вероятно е, че Управителният съвет на ЕЦБ ще повиши лихвения процент по депозитите от 2,25% на 2,5%“, сподели пред Блумбърг Андрю Кенингъм, главен икономист за Европа в „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics).
Анализатори потвърждават подобна оценка. „Много вероятно е да се осъществи повишение на основните лихвени проценти с 25 базисни пункта“, коментира Джасмин Елерт, главен анализатор в платформата „Рейзин” (Raisin). Алеса Берарди, директор в „Амунди Инвестмънт Институт“ (Amundi Investment Institute), определя такъв сценарий като „почти недвусмыслен“, а Константин Файт от „Пимко“ (Pimco) също предвижда увеличение на депозитната лихва до 2,5%.
След днешното решение, по-трудната част от дискусията започва
Тук обаче се появяват различия. Пазарите вече отразяват не само днешното повишение, но и допълнителни ограничения в следващите месеци.
Според експертите от Ай Ен Джи (ING), цената на акциите предполага кумулативно увеличение от около 75 базисни пункта до юни 2027 г., което би довело крайната лихва близо до 3%. Банката смята, че тези очаквания може да са прекалено оптимистични.
„Смятаме, че ЕЦБ е длъжна да отрази на пазарите какво е най-същественият им риск в момента: инфлацията или потенциалът за прекомерно затягане на паричната политика“, допълват от Ай Ен Джи.
Според тях, данните в последно време по двата фронта са по-добри, отколкото се е очаквало. Основната инфлация е спаднала леко до 2,4% през август, а икономическият растеж е изненадал приятно. В същото време нестабилността на облигационните пазари става все по-значим фактор.
„Мислим, че това би могло да насочи ЕЦБ към по-предпазлива позиция. В условия на нарастващи фискални притеснения и повишаваща се доходност на облигациите, не смятаме, че банката е готова да увеличи натиска на икономиката с по-тревожен тон относно инфлацията“, допълват от нидерландската банка.
Ай Ен Джи очакват днешното заседание да доведе до т.нар. гълъбово повишение: лихвите ще се увеличат, но комуникацията ще остане достатъчно предпазлива, за да не предизвика нова агресивна преоценка нагоре на бъдещата траектория.
„Всяко ново повишение след септември би покачило политиката от „застрахователен“ режим в „рестриктивен“. Тази промяна все още не е подкрепена достатъчно от актуалните данни“, добавят анализаторите от Ай Ен Джи.
Според тях, пазарите може би подценяват опасността от прекомерно затягане и последствията за европейските облигационни пазари.
Инфлационният шок е значителен, но остава концентриран в енергийния сектор
В центъра на днешното решение стои въпросът, дали новото ускорение на инфлацията представлява начало на по-обхватен и постоянен процес, или е просто отражение на временно енергийно повишение.
„Смятам, че новото повишение е грешка, тъй като почти няма доказателства за верижен ефект“, коментира Феликс Шмид, старши икономист в „Беренберг“ (Berenberg). „Невъзможно е да се справиш с шок в предлагането с по-строга парична политика“.
Според него, по-голямата част от инфлационния ръст е свързана с енергийния сектор, а до момента не са налице достатъчно индикации, че натискът има устойчив ефект върху услугите, заплатите и по-широката ценова система.
Шмид е на мнение, че ЕЦБ е „много загрижена да не изостане от събитията, както стана през 2021–2022 г.“. Тогава централната банка бе критикувана за бавната си реакция след ускоряването на инфлацията вследствие на пандемията и последвалия енергиен шок.
Това обяснява причината ЕЦБ днес да е склонна да реагира превантивно, дори при недостатъчно доказателства за вторични ефекти.
Джасмин Елерт от „Рейзин“ също вижда днешната стъпка основно като застраховка. „ЕЦБ вероятно използва повишението на лихвите като адаптирано предпазно средство, за да избегне ефекти от вторичния кръг“, коментира тя.
Това означава, че ЕЦБ се опитва да предотврати ситуация, при която по-високите енергийни цени започват да се пренасят върху заплатите, услугите и цените на стоките.
Икономиката предлага на ЕЦБ известно пространство за маневриране
Поддръжниците на по-строга политика в Управителния съвет аргументират нуждата от повишение и с оптимистичните данни за икономиката.
Еврозоната отчете по-силен от очакваното икономически растеж през второто тримесечие, което дава на централната банка поле за действие да увеличи разходите по финансирането, без незабавно да предизвика рязко влошаване на активността.
„Ако икономиката беше отслабена, ЕЦБ би била по-загрижена да натоварва допълнително икономиката с по-високи лихви“, уточнява Елерт.
Точно тази устойчивост обаче провокира част от инвеститорите да предвиждат трето повишение до края на годината.
Обаче, не всички споделят това виждане. Файт от „Пимко“ смята, че е по-вероятна по-дълга пауза след септември. „Но само ако не се появят нови рискове за инфлационните перспективи. В противен случай ЕЦБ може да продължи курса на увеличение на лихвите“, добавя той.
„Дойче банк“ (Deutsche Bank) обаче очаква да последва още едно повишение на лихвите през декември. Банката е актуализирала прогнозата си и смята, че след очакваното днес увеличение с 25 базисни пункта, ЕЦБ ще предприеме още една стъпка със същия размер в края на годината, довеждайки депозитната лихва до 2,75%.
Досега анализаторите на „Дойче банк“ очакваха цикълът на затягане да приключи при 2,50%, базирайки се на предположението, че енергийният шок ще бъде краткотраен и икономическият растеж ще остане слаб. В последната си оценка обаче банката посочва, че тези хипотези вече са под въпрос заради продължаващите рискове в енергийния сектор.
Въпреки това „Дойче банк“ не вижда основания за значително по-агресивно затягане. Пазарът на труда в еврозоната остава сравнително слаб, а до момента има малко доказателства, че по-широкият ценови натиск се пренася върху ръста на заплатите. Затова банката предвижда 2,75% като най-вероятната крайна лихва. При по-бързо успокояване на геополитическата обстановка и по-слаб растеж цикълът все пак може да приключи и на 2,50%, докато повишението над 3% не е обосновано без признаци за по-широко разпространение на инфлационния натиск.
Новата прогноза на „Дойче банк“ е част от по-широка тенденция сред водещите финансови институции. Все повече анализатори предвиждат, че ЕЦБ ще продължи затягането и след днешното решение, укрепвайки убеждението, че разходите по заемите в еврозоната ще останат високи за по-дълго време, ако икономическият растеж не намалява, а рисковете около енергийните доставки не отстъпват.
Пазарът вече е значително по-„ястребов“ от самата ЕЦБ
Според Ай Ен Джи, по-значителен риск за днешното заседание идва от несъответствието между пазарните очаквания и вероятната комуникация на централната банка.
„Кривата вече отразява „ястребова“ траектория на ЕЦБ, което повишава необходимия праг за ново повишение на лихвите“, допълват анализаторите.
През последните месеци оценките на пазара за крайната лихва нараснаха с около 100 базисни пункта до почти 3%. Според нидерландската банка, това не може да се обясни единствено с покачването на цените на петрола. Подобрени са и перспективите за растеж, наред с променените очаквания относно лихвите в САЩ.
Но Ай Ен Джи не очаква, че ЕЦБ ще потвърди изрично подобна траектория.
„Поради това балансът на риска е склонен към леко „гълъбова“ реакция по отношение на лихвите, тъй като не се дава ясна индикация за следващи увеличения“, отбелязват анализаторите. И точно това може да се оказва ключовият пазарен сигнал след днешното заседание.
Лагард вероятно ще избегне конкретни ангажименти
Президентът на ЕЦБ, Кристин Лагард, почти сигурно ще повтори познатата формулировка, че решенията ще се вземат на оперативно заседание, зависещи от текущите данни.
Такава позиция изрази и управляващият директор на Бундесбанк, Йоахим Нагел.
„Цените на петрола и газа продължават да се колебаят. Финансовите пазари остават крайно нестабилни. Съществуват много несигурности“,
заяви той пред „Монд“.
„Това е деликатна ситуация – и от гледна точка на паричната политика. Но подходът ни да вземаме всеки път решения на база последните данни е доказал своята ефективност в миналото и със сигурност ще продължи да е успешен и в бъдеще“, допълни той.
Затова днешната пресконференция може да бъде дори по-значима от самото решение.
Ако Лагард сигнализира, че след септемврийската стъпка следва пауза, пазарите вероятно ще намалят очакванията си относно допълнителни повишения. Ако обаче подчертае риска от ново ускорение на инфлацията и остави възможността за нови действия през октомври или декември, нормите на доходност може отново да се увеличат.
Какво ще означава решението за акциите и облигациите
Пазарите на акции вероятно няма да реагират силно на самото повишение, тъй като то вече е почти напълно отразено в цените.
„Тъй като финансовите пазари предвиждат повишение на лихвите, реакцията на акциите вероятно ще бъде сдържана“, смята Елерт.
Решаващ ще бъде тонът след обявяването на решението. По-мека комуникация би могла да подкрепи акциите и да потисне доходността по облигациите.
„Ако президентът на ЕЦБ, Лагард, сигнализира за възможна пауза след септември, очакванията за допълнителни повишения на лихвите могат да спаднат, а доходността на германските държавни облигации – да се понижа“, отбелязва Максимилиан Винке, пазарен анализатор в „Иторо“ (eToro).
Обратният сценарий също е възможен. Ако ЕЦБ остави ясна врата открита за ново повишение, доходността може да остане висока, а разходите за финансиране да се отразят негативно на акциите.
Особено уязвими на това обаче ще бъдат енергоемките секции в Германия. Промишлеността, химическият сектор, автомобилната индустрия и транспортът вече се сблъскват с чувствително повишени разходи.
Според Винке, ключовият въпрос е дали компаниите ще успеят да прехвърлят тези разходи на потребителите. „Ако това стане само частично, маржовете могат да попаднат под натиск“, предупреждава той.
И еврото също може да бъде под натиск
Валутният пазар вероятно ще наблюдава не толкова самото повишение, колкото сигналите за бъдещи стъпки.
Ай Ен Джи очаква т.нар. „гълъбово повишение“ да създаде известен натиск върху еврото, особено ако следващата седмица Федералният резерв на САЩ увеличи лихвите.
„Нашата прогноза за гълъбово увеличение на лихвите от страна на ЕЦБ означава, че съществуват известни рискове за понижение на стойността на еврото, тъй като тези ястребови убеждения могат да започнат да бъдат поставяни под въпрос“, смятат анализаторите.
Ай Ен Джи запазва краткосрочна цел за курса евро/долар около 1,150 и очаква възстановяване до 1,160 до края на годината.
Следователно днешното заседание на ЕЦБ в Берлин изглежда предсказуемо по отношение на решението, но значително по-неясно относно последиците. Повишението до 2,50% почти не предизвиква съмнения. Истинският въпрос е дали Лагард и нейният екип ще убедят пазарите, че това е достатъчно засега или ще оставят вратата отворена за потенциално по-рестриктивна политика в края на годината.
