От седемдесетте години на ХХв. насам Колумбия се превърна в символ на кокаиновия трафик. На територията й се създават едни от най-бруталните и стройни нарко-организации в света. Нещата започват с дребна контрабанда на кокаин, като малко след това достигнат невиждани размери. Създадени са цели нелегални империи, босовете на която разполагат със средства позволяващи им всичко – от немалки частни армии, убиващи по тяхна поръчка дори кандидат-президенти, до спонсориране на изграждането на високо-технологичната подводница, която откриват служителите на Колумбийската полиция. Така например основната фигура в картела Меделин и най-голямият и безкруполен наркобарон в Колумбия и света Пабло Ескобар, е разполагал с повече от 28 000 000 000 долара в банкова сметка, което за този период го прави най-богатия човек на земята.
Въпреки, че мистичността около Ескобар се е разраснала през последните две десетилетия, след смъртта на наркобосът през 1993г., картела от Меделин, вече не съществува в старото си състояние. Структура на картела, която е включвала пълен контрол над всички връзки в наркомрежата (от лабораторията до търговията на дребно), също е умряла заедно със своя създател.
През 1995 г. колумбийският подземен свят е подложен на еволюционни процеси. Вече не съществува човек като Ескобар, който да може да управлява кокаиновата индустрия и да контролира всички връзки във веригата. Така обаче изгрява новата звезда – картелът „Кали”. Негови лидери са братята Родригес Орейоуела – Жилберто и Мигел.
Използват сложни схеми при контрабандата на кокаин, а спечеленото влагат в законен бизнес. Използват методите на силата и терора само в краен случай, за разлика от Меделин, където първата стъпка за налагане на позиция е винаги бруталното използване на сила.
Бизнесмените от „Кали” значително започнат да превъзхождат съперниците си веднага след вкарването в затвора на всички босове от „Меделин”. Те използвали тактиката позната от терористичните организации, където човешката сила се разделя на малки клетки, като всяка клетка не знае нищо за останалите, но всички докладват на лидерите на „Кали”.
Освен това те наемат най-добрите адвокати, за да опознаят по-добре другия си противник – DEA и Американското правосъдие. Наемат изключително способни инженери, които изграждат сложна комуникационна апаратура, която трудно може да се подслушва.
Логично и бизнесът им процъфтява. Когато търсенето на кокаин в САЩ спада, трафикът частично се пренасочва към Европа и Азия. Със спечеленото се създава легален бизнес и се правят дългосрочни инвестиции. „Кали” инвестират не малко средства и в политиката. Смята се, че дори президентът на Колубмия Ернесто Сампер е приемал спонсориране от тях.
В своя пиков период картела от „Кали” е притежавал над 90% от световния пазар на кокаин. Бил e пряко свързан с растежа на пазара на кокаин в Европа, контролирайки 90% от пазара в Старият континент. Към средата на 90-те години империята за наркотрафик на картела в Кали е могла да се сравни с една огромна международна корпорация. За да изперат постъпващите средства, „Кали” правят сериозна инвестиция в легитимни бизнес начинания, като създава огромна верига от подставени компании, с цел да замаскират паричните потоци.
С огромният приток на пари идва и необходимостта от изпиране на средствата. Един от първите случаи на операциите за изпиране на пари собственост на картела идва, когато Жилберто Родригес Орейоуела успява да заеме поста на председател на съвета на банката – Banco de Trabajadores. Смята се, че банката е използвана за изпиране на средства на Кали, както и на пари от картела Меделин. Членовете на картела са допускани да осъществяват овърдрафт на сметките си и да теглят заеми без да ги изплащат.
Високопоставеният финансист в Меделин, Хорхе Очоа и Жилберто Родригес са били приятели от детството си и години след това стават собственици на Панамската банка – First InterAmericas Bank. Институцията по-късно ще бъде цитирана от служители на Съединените щати, като операция за изпиране на пари, позволяваща както на картела Кали, така и на картела в Меделин да прехвърлят големи суми, чрез банката. Само чрез дипломатически натиск върху тогавашния панамски президент Мануел Нориега, САЩ успяват да прекратят използването на банката като механизъм за изпиране на пари. В интервю за списание „Тайм“ Гилберто Родригес признава, че са прали пари чрез банката, но отбелязва, че процесът не е нарушил панамските закони.
Въпреки успехът им, само през 1991г. правораздавателните органи залавят 67 тона кокаин, като 75% са били собственост на Кали. Като цяло само митническата служба на САЩ (USCS) е прекарала 91 855 часа работа по наркодела и 13 години в разследвания срещу членове от Кали, като залавя 50 тона кокаин и 15 милиона долара в активи.
Участието на митническата служба на САЩ в разследването на трафика организиран от Кали, започва през юли 1990г., след като Хорхе Алберто Родригес е арестуван след федерално разследване, след като се опитва да внесе 100 килограма кокаин в Талахаси, Флорида, с помощта на митнически агент на САЩ, който обаче е работил под прикритие.
Тъй като Хорхе Алберто, отказва да свидетелства или да идентифицира всеки съпричастен към организацията му, през октомври 1990 г. е осъден да излежи 25 години във федерален затвор, където се смята, че продължава да управлява своята криминална империя.
Между юни и юли на 1995 г. останалите шестима от седемте ръководители на картела са арестувани. Жилберто бил арестуван в дома си, а Хенри Лоайза-Чебалос, Виктор Патиньо-Фомек и Фанор Арисабалета-Арзайус се предават на властите. Хосе Санта Круз Лондоно е заловен в ресторант, а месец по-късно Мигел Родригес е бил заловен по време на акция. Смята се, че картелът продължава да работи и да извършва операции по трафик от територията на затвора.
Братята Родригес са екстрадирани през 2006 г. в Съединените щати и се признават за виновни в Маями, Флорида за обвинения свързани с незаконно внасяне на кокаин в Съединените щати. При признаването им се съгласяват да загубят свои активи от 2,1 милиарда долара. Споразумението обаче не изисква от тях да сътрудничат при други разследвания. Те са единствено отговорни за идентифицирането на активите, произтичащи от техния трафик на кокаин. Колумбийски официални власти нахлуват и конфискуват аптечната верига „Дрогас ла Рабаджа“, с презумцията, че персонала „обслужва интересите на картела Кали“.
Според данни на DEA в Колумбия днес има повече от 300 организации за трафик на кокаин, като печалбите и употребата в световно ниво продължават да растат.
За още любопитни материали харесайте страницата ни във Фейсбук.
