Като тръгне надолу лавината, спиране няма. Нашите югозападни братя, които не искат и братовчеди да сме, вървят с малки, но твърди крачки в една глупава посока – отдалечаване от собственото си европейско бъдеще. Както би казал Дилбер Танас на войводата си Гоце Дельчев, докато отпочиват край пирински ручей след патаклама с османлиите: „Ох, майко Македонийо!“
Как от една дребна простотия може да се стигне до тежки последствия? Мнооого лесно.
В пленарната зала на Европейския парламент ще бъде повдигнат въпросът – защо с председателя на фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски и още трима българи не бяхме допуснати в Република Северна Македония. Трябва да се обясни какво ще се случва занапред и как това се съвместява със статута на страна, която е кандидат за член на Европейския съюз. Това е тежък прецедент. Никоя страна от Западните Балкани не си е позволявала подобно нещо“.
Това каза пред БНР евродепутатът Андрей Ковачев за случая от 6 май, когато група българи се опита да стигне до Ново село, за да присъства на панихида на българското военно гробище. Но бе спряна на границата, защото щели да обиждат македонския народ.
Ковачев очаква отговори и от министри на РСМ. Но работата вече се запече, с извинение за израза.
Еврокомисарят по въпросите на съседството и разширяването на ЕС Оливер Вархей осъди отказа на властите в РСМ да допуснат на своя територия евродепутата Ковачев. „Призоваваме правителството в Северна Македония спешно да изясни ситуацията“, каза той.
Отказът за допускане на евродепутат е много сериозно решение, допълва еврокомисарят. Ние бихме казали, че в началото на миналия век още по-сериозно решение е взел Пейо Яворов от Чирпан – да тръгне да мре за поробените си братя. А днес техните наследници да му викат „татарин“ (не че не прилича) и да наричат неговите наследници „фашисти“ (ами не сме).
Република Северна Македония престъпи червена линия, която не могат да прекрачват, ако мислят за сериозна европейската интеграция. „Тук става дума вече не за конфронтация с България, а с европейските институции. В момента се дебатира резолюцията за Северна Македония и това ще влезе в нея. Ако не приемат сериозно позицията на Европейския парламент и Европейската комисия, то това е друг въпрос – явно не приемат сериозно приемането си в Европейския съюз“, каза евродепутатът Ковачев по радиото.
Думите му са доста резки, но все пак дипломатични. Не го пуснали граничарите и той протестира относително спокойно, разумно – някак по европейски, а не по балкански. Дали ако някой малоумник (посъветван от друг малоумник) беше спрял Гоце, Яне, Пере или Ванче, някой от тия щеше да му цепи басма? Щеше да му цепи, но не басма. Даже поетът Пейо щеше първо да посегне към силяха, а после да мисли по европейски. И да съжалява, но постфактум.
Според евродепутата Ковачев антибългарската реторика се е засилила в РСМ заради предстоящите избори и съревнованието между управляващи и опозиция – кой повече ще защити македонската идентичност от лошите българи.
На нас, от тази страна на безсмислената граница, ни е все едно кой оттатък ще управлява – имаме си достатъчно свои проблеми. И понякога ги разбираме северните македонци защо не искат да са като нас, да не бъдат нас. Не сме за пример, това е положението. Но с тъпотиите трябва да се приключи – и у нас, и у тях.
Ние искаме в Охрид, те искат на Созопол. Лошо ли е? Не. Хубаво е.
Ден да денуваме в кътища потайни, нощ да нощуваме по пътища незнайни. (Извинявай, Пейо, за несръчната заемка). Това не е писано за веселби по брегове, улици, кръчми и хладни механи, де. Но защо да не го приемем за нещо общо, приятно, позитивно и европейско даже? В Европа по цял ден и по цяла нощ хората това правят, като си свършат работата. Не се спират по границите и пред входа на парти-клубовете, щото на някой така му скимнало.
Другото е Русия и Сърбия. Война, агресия, репресии – едните се умирят, другите почват. Само те (по-точно техните политици) са доволни от разправиите чий е Гоце.
Наш е. Общ.
Още актуални коментари – четете тук
 са доволни){kind=link}