ЕЦБ

Инвазията на Русия в Украйна усложнява задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която ще трябва да коригира паричния си отговор на двойния риск от инфлация и забавяне на растежа в еврозоната, предаде Франс прес.

Ефектите от войната, предизвикана от Владимир Путин, ще бъдат в центъра на дискусиите на днешното заседание на управителния съвет.

Тази голяма криза променя ситуацията за институцията, която на предишното си заседание през февруари отвори пътя към затягане на паричната си политика.

Тогава ЕЦБ изглеждаше готова да нормализира постепенно действията си след две години свръхгъвкава политика в подкрепа на икономиката срещу Ковид-19, на фона на безпокойствата от по-дълга от предвиденото инфлация.

Войната пред портите на Европа и санкциите, въведени от Запада срещу Русия, обаче пораждат още по-трудни за оценка икономически последици.

В този безпрецедентен от края на Втората световна война геополитически контекст ЕЦБ е в готовност за всякакви необходими мерки, за да осигури стабилността на цените, заяви президентката на банката Кристин Лагард.

Рискът от стагфлация – комбинация от инфлация и икономическа стагнация – определено се е засилил, коментира Карстен Бжески, икономист от Ай Ен Джи (ING).

Конфликтът вече доведе до покачване на цените на суровините, най-вече на енергията, което може да ускори темп още повече.

Инфлацията ще се засили още и ще се задържи дълго, докато растежът на активността ще бъде потиснат, прогнозира Ерик Дор, директор на икономическите проучвания в Ай И Ес И Джи Школа по мениджмънт (IESEG School of Management).

Отрицателното отражение върху европейския растеж ще произтича от високата инфлация, влиянието върху финансовите пазари, продължителните нарушения на веригите за доставки и спада на доверието.

Бюджетните мерки биха могли да смекчат тези ефекти, както стана в разгара на пандемията.

За да определи насоките си, ЕЦБ ще разполага днес с нови макроикономически прогнози, включващи нови данни, по-специално за рекордната инфлация от 5,8 на сто в еврозоната през февруари и оценка на придвидимите ефекти от украинския конфликт.

Наблюдателите очакват банката да потвърди приключването, както е предвидено през март, на програмата за изкупуване на облигации, приета, за да се противодейства на предизвиканата от пандемията рецесия.

Въпросите обаче ще се насочат към продължаването на предишната програма за изкупуване на частни и държавни активи – количественото смекчаване (QE): засега се очаква тя да бъде сведена на 20 до 40 милиарда евро месечно от април, после да бъде намалена до 20 милиарда евро до октомври, като остане активна колкото е необходимо.

Щом приключи нетното изкупуване на активи ще бъде решено първо повишение на лихвите.

Но дали пазителите на еврото ще се опитат да забавят темпа?

Анализаторите от „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs) очакват ЕЦБ да втвърди политиката си през декември, но допълват, че възможността от продължителен военен конфликт и прекъсване на газоснабдяването могат да забавят тази стратегия на излизане от помощните програми.

Очаква се ЕЦБ да преразгледа към сериозно повишение прогнозата си за инфлацията през 2022 г., която в момента е за 3,2 на сто, доста над целевите 2 процента в средносрочен план.

Изправени пред инфлация, която трайно надвишава целта, централните банкери от еврозоната не са единодушни.

„Ужасното събитие“, каквото представлява войната, приканва към предпазливост, подчерта Фабио Панета, член на управителния съвет на ЕЦБ, обявяващ се за продължителна парична подкрепа.

Високата инфлация ни принуждава да наглеждаме графика за свиване на кредитирането, отвърна Йоахим Негел, президент на Бундесбанк (Bundesbank), привърженик на твърдата парична политика.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук