Людмил Рангелов
на снимката: Адвокат Людмил Рангелов

Людмил Рангелов е роден на 21 февруари 1947 г. в с. Конска – Пернишка област. Завършил е юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е цели 17 години като следовател, а след това става адвокат. 

 

Г-н Рангелов, какво означават за България отправените критики от Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа, които миналата седмица бяха изпратени до българските институции? Има доста остри забележки за върховенството на закона, свободата, правата на човека, има и специален акцент върху работата на адвокатите в България?

Това е най-голямата организация на адвокатите и правните общества в Европа, с дълга история и становището на тази организация определено има своята тежест пред различните институции на Европейския съюз, а също така и пред националните институции, до които в случая е изпратена позицията. Няма спор, че критиката е доста остра, като се има предвид, че този Съвет ползва един дипломатичен език. Тази позиция дава отражение върху представите в Европа за законността в България, за това какво е нивото на върховенство на закона. Имат много общи резерви, но и съвсем конкретни, преди всичко за независимостта на съдебната власт, за разделението на властите, борбата с корупцията и съвсем конкретни, касаещи действията на прокуратурата.

 Какво според Вас е предизвикало подобна позиция? Имало ли е сигнали от Ваши колеги от България до тази организация?

Според мен основната причина е един много добре мотивиран сигнал от по-авторитетни адвокати, изпратен до този съвет през лятото, юли месец. Предполагам, че и самият съвет по свои канали е потърсил информация доколко сигналът е обоснован, сериозен и верен и на тази основа е приел вече своята позиция.

 

Казахме, че конкретно е критикувана работата на Прокуратурата. Една от критиките е, че главният прокурор неглижира работата на адвокатите като не ги приема като равнопоставени участници в съдебния процес. Вие като адвокат споделяте ли тази позиция и чувствате ли се лично засегнат, имало ли е такива моменти във вашата практика?

 Това наистина е малко изненадващо поведение на главния прокурор. Много се принизи нивото на спор между прокуратура и адвокати, който протичаше през медиите и разбира се главният прокурор като представител на такава сериозна институция в държавата трябваше да остане на една принципна позиция, която и самият закон е уредил, а именно, че адвокатите, които са защитници на обвиняеми и подсъдими в наказателния процес са равнопоставени с прокурора. Той си позволи да мине границата на добрия тон и то с една насоченост към конкретни адвокати, като в никакъв случай това не носи полза за авторитета на самата прокуратура. От друга страна засяга себеуважението и авторитета на адвокатурата като цяло и на конкретните адвокати, към които главният прокурор имаше неподходяща според мен реакция.

Стигна се до идентифициране в някакъв смисъл на адвокатите с техните клиенти, което е нарушение на основополагащ принцип в правото

Точно така. Всъщност това е основата на подценяването на ролята на адвокатурата, защото  гледната точка, в която се съдържа разбиране, че адвокатът е по някакъв начин съучастник на клиента си, независимо дали е виновен или е невинен,  когото той защитава е абсолютно наивно, детинско разбиране и то пак се дължи може би на някаква незрялост на демокрацията у нас, на стандартите на общуване между различни институции в процеса. Това е много грозно, защото такова отношение подчинява едно схващане по отношение на цялото общество, че адвокатът защитава престъпник, а престъпникът е натрупал някакви финансови средства от престъпления, следователно адвокатът живее от престъпни пари и работи за престъпни пари. Това е смешно.Такава формална логика не може да се прилага в случая, не бива и никога не се е правило, но имаше един наистина остър период в отношенията между главен прокурор и адвокати и вероятно беше свързан със системните протести на адвокатурата срещу назначаването именно на този главен прокурор. Според мен главният прокурор ако е на ниво и като личност, защото като институция безспорно е ниво, трябваше да остане над тези неща, не трябваше да влиза в такъв дебат с адвокатурата, защото само той загуби от него. Този,който си е сериозен адвокат си останат такъв в очите на клиентите си и на обществото, а главният прокурор изпадна в една позиция на прекалено докачлив човек.

В позицията на Съвета на адвокатурите се изтъкват  и няколко наказателни производства, образувани срещу адвокати, може би са били подсочени във въпросната жалба, изпратена от българските адвокати. Вие като адвокат чувствате ли се застрашен?

Да ви кажа в един момент, особено след един последен случай с адвокат, който беше задържан , поне информацията, която имам, а тя е доста обстоятелствена,да,  може и така да се каже само , защото конкретен адвокат  работи или защитава сериозен според прокуратурата противник на нейните обвинения, на нейното поведение. Това вече следваше да предизвика много по-сериозна реакция от страна на цялата адвокатура. За съжаление не излезе достатъчно подробна  информация по какви причини този или онзи адвокат се задържа и е възможно в адвокатската общност да е останало впечатление, че тези хора, за да ги задържат значи наистина са извършили някакви нарушения. Но даже и да е така, все пак ако се осъществи задържане на прокурор или на съдия на такива случаи се отделя изключително голямо внимание, такова внимание обществеността и нашата специално общност трябва да отделя в случаите, когато задържат адвокати, да присъства в случаите, когато срещу адвокати например се взимат мерки за неотклонение „задържане под стража”, да присъства в съдебна зала, когато това е възможно и допустимо. Тука реакцията на Съвета е изключително полезна за нас, много важна е тази подкрепа, защото знаете, че ако не се реагира на подобни действия на прокуратурата можем да отидем много далече, не и чак там, където стигна Турция със задържане на адвокати, но все пак за държава-членка на Европейския съюз всяка прекомерна рестрикция спрямо адвокати трябва да предизвиква внимание и реакция.

 

Според Вас нормално ли е хора без присъда да бъдат задържани по 8 месеца по арестите, както допуска законът у нас?

Въпросът не е еднозначен. По закон могат да се задържат лица в досъдебното производство, преди да е стигнал процесът до съд, до година и половина. Това е максималният срок – осемте месеца за тежки и година и половина за свръхтежки, ако може така да се нарече престъплението. Това е максималният срок. Сега дали е нормално- това при всички случаи формално е законосъобразно. Обаче има деяния, за които никой не би поставил въпрос защо дадено лице е задържано за година и половина и все още не е внесен обвинителен акт срещу него. Това са т.нар насилнически престъпления- тежки изнасилвания, убийства, опити за убийства, отвличания, има категории престъпления, при които подобно продължително задържане не създава в обществото отрицателна реакция. Защото при тези лица при друга мярка за неотклонение е много по-голям риска да извършат и друго престъпление. Когато обаче се налагат такива мерки като „задържане под стража” по отношение на лица и особено на жени, само, защото са близки, роднини или съпруги или в подобна връзка с обвиняеми лица това е неприемливо и особено, когато самите престъпления, в които ги обвиняват, нямат такава остра характеристика, която предполага, че ако някаква друга мярка извън „задържане под стража” им се наложи има опасност те да извършат някакво престъпление. Напоследък по някои по-шумни дела се появи такова поведение, но имайте предвид, че тук упрекът не може да бъде отправен само към прокуратурата, защото всяко задържане извън първите 72 часа винаги се санира или не се санира от съд, така, че тука трябва да се обърне внимание и на тези съдебни актове, с които при подобни случаи се взимат трайни, продължителни мерки и често се стига до изтърпяване на целия законов срок. Наистина се прекалява и то това основно се случва в София в специализираните съдилища, особено характерно е за Апелативният специализиран съд.

 

Друга критика, която беше отправена в становището на Съвета на адвокатурите и която касае вашата работа, беше, че главният прокурор публично обявява лица за виновни преди да е издадено съдебно решение, в същото време стана практика разпространяването в публичното пространство на доказателства, събрани с помощта на СРС-та по висящи дела и течащи в момента разследвания. Как това се отразява на работата Ви?

Първо, през последните един-два месеца наблюдавам, че острият афинитет на главния прокурор постоянно да обявява какви доказателства е събрала прокуратурата от най-различно естество, главни веществени доказателства, събрани чрез специални разузнавателни средства малко се поуспокои, но това създава проблеми. Малко или много позицията на прокуратурата влияе не толкова върху нашата работа, колкото върху нашите клиенти, защото в определени случаи те не са виновни за това, за което прокуратурата ги обвинява или най-малкото вината им още не е установена по правилата, с влязъл в сила съдебен акт.Всичките тези публични обвинения са донякъде и в противоречие с директивата, която съдържа правилата по някои аспекти на презумцията за невиновност и там доста внимателно е подходено към този  термин, като се предвижда публични органи и публични лица, каквито са прокуратурата и главния прокурор, много внимателно и балансирано да подхождат, която съобщават информация, която са събрали по време на разследването. И то само в интерес на обществото, не толкова да бъде информирано, а по-скоро защитено. Например обявяват се имената на лицето, което се издирва или се обявяват някакви предупреждения, но този лош тон на обсъждане на дела и публикации по медиите има доста дълга история. Той започна да се налага в средата на 90-те години  и тогава пак тръгна от прокуратурата тогава.  Преди това времена бяха такива, а и правилата бяха такива, че никаква информация в медиите от досъдебните производства не изтичаше. Просто самият закон не допускаше такова нещо. Сега с доста неточно формулираната норма в НПК, че с разрешение на наблюдаващия прокурор могат да се оповестяват  събрани доказателства, определено се злоупотребява.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!