Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа”  и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над  500 внесени въпроса към Министерски съвет.

Господин Славов, на 29 юни изпратихте отворено писмо до премиера Борисов с искане за провеждането на честни и безопасни за здравето избори. Знаем, че електронното гласуване ще гарантира провеждането на честни избори, няма да има драскане на протоколи, носене на чували, а фалшифицирането ще бъде сведено до минимум. През месец февруари тази година правителството се съгласи да работи в тази насока, но сякаш неохотно, а от тогава няма движение по този въпрос. Каква е причината според Вас това да се случи?

Всъщност това е едно подсещане, което ние правим с моите колеги близо 9  месеца преди редовните парламентарни избори, които трябва да са догодина напролет. Правим го сега, като то касае не само дистанционното електронно гласуване, което си спомняте, че на практика въведохме още през 2016 г. в миналия парламент. За съжаление, сегашният взе, че го отмени вместо реално да го реализира и хората да могат да гласуват от дистанция, от вкъщи, от компютъра си, от смартфона. Всъщност освен за него настояваме да се  осигури и възможност за гласуване по пощата, какъвто законопроект има в това НС, макар че той най-вероятно отлежава най-отдолу в някое дълбоко чекмедже. Това са все способи за дистанционно гласуване, тоест способи, при които хората не се налага да ходят до избирателни секции, не се налага да има скупчване на хора – все предпоставки, ако има втора вълна на COVID-19 догодина зимата или още тази зима, или догодина напролет, както постоянно ни предупреждават. По този начин ще може да се гарантира един нормален изборен процес, едно нормално провеждане на изборите, а не евентуално тяхното отлагане. Именно затова го правим толкова рано това предупреждение, за да няма така да се каже хитри политици, които догодина напролет изведнъж да кажат„aма вижте сега каква е сложна ситуацията, нека отменим изборите до второ нареждане.” И на практика никой да не знае кога ще има реална възможност за промяна на това управление.

Коронавирусната епидемия показа нуждата както от електронно правителство, така и от дистанционно електронно гласуване. За електронно правителство се говори от 2006 г., но и досега няма напредък в тази насока, а за електронното гласуване винаги ще бъдат намирани причини то да не бъде въведено. Каква е причината да не се работи по тези проекти?

За съжаление, сте права. Отдавна се говори за електронното управление и за дистанционното електронно гласуване, бих допълнил и за машинното гласуване, което с много усилия успяхме да извоюваме да присъства в Изборния кодекс. Даже там в момента е записано, че при следващите избори, тоест при идващите избори напролет, трябва да се гласува само машинно. Същевременно виждаме, че машинни терминали не си осигурени от държавата, нито е осигурен софтуерът за тях, нито е изградена системата, още по-малко тя е тествана, за да сме сигурни, че вотът ще протече нормално. Тоест стигаме до един абсурд, до един парадокс, в който законът ясно разписва какво трябва да се случи, а отговорните администрации се правят, че все едно този текст го няма в закона, все едно не са длъжни да изпълнят закона и едва ли не, чакайки сегашният парламент и това да вземе да отмени. Така че в тази ситуация, говорейки за нашето писмо, подсещаме и за това министър-председателя, защото той лично публично обеща, ако си спомняте, преди може би повече от половин година как ще се осигурят тези машинни терминали. Пари имало за машинното гласуване и то ще се проведе. Така че и за това негово обещание го подсещаме и се надяваме то да бъде спазено.

А иначе какви са причините така наречените системни партии да блокират от години и електронното правителство, и електронното управление, и провеждането на изборите с тези модерни способи за дистанционно гласуване, ами на мен ми се струва, че тях ги е страх. Тях ги е страх от гласа на гражданите, от гражданската активност, тъй като вчера имаше протест, видяхте колко много свободни хора излязоха и им казаха „не пипайте Закона за биологичното разнообразие, не съсипвайте или по-скоро не досъсипвайте малкото останало от българската природа с вашата алчност и безхаберие.” Така че представете си, ако всички тези хора на едни бъдещи избори имат възможност да гласуват бързо и лесно от компютъра си във вкъщи или от своя смартфон, или дори по пощата, колко висока избирателна активност ще има и как тя очевидно няма да е в полза на тези системни партии, които с години, да не кажа с десетилетия, блокират нормалния демократичен процес по отношение на изборите. Така че това е простото обяснение – страх ги е и с всякакви измислени обяснения и претекст, и измишльотини ни обясняват колко е сложно и как не може и какво ли още не. А примерно виждате, че в Европа има поне 15, 16 държави, в които има гласуване по пощата. В някои от тях го има от миналия век, да не кажа от по-миналия. В други държави като Естония дистанционно електронно гласуване има вече повече от 10 години и никога не е имало проблеми. Там не знам дали има бели хакери или черни нинджи, или както ги наричаше един небезизвестен сегашен министър, но очевидно хората са се справили с този проблем и нямат проблем с вотоотчитането, включително и с недобронамерени атаки от трети страни, които искат да го провалят. Така че очевидно всичко опира до желание и до капацитет. Опасявам се, че сегашното правителство нито има капацитета да въведе електронното управление и електронното гласуване, нито има желание.

Господин Славов, моля Ви да коментирате и акцията на председателя на „Да, България” Христо Иванов на плаж „Росенец”. Какво е посланието за българите от нея?

Вчерашните събития бяха наистина много интересни и много показателни за това как редица институции си затварят очите за явни закононарушения и ми е изключително интересно от тук нататък какво ще последва при ясното документиране на случилото се. Защото какво видяхме ние? Видяхме трима български граждани, които се опитват да упражнят законовото си право, своето конституционно право, да се намират на един български плаж, от който те биват брутално изблъскани от някакви лица, които, първо, отказват да се  легитимират какви са, второ, са въоръжени, очевидно не са случайни хора там, трето, се държат изключително хулигански и безобразно и действията им граничат със самоуправни действия по смисъла на Наказателния кодекс.

Още по-притеснителното е, че дошлата полиция побърза да събере личните карти и побърза да се поинтересува кои са тези хора, посмели да стъпят на българския плаж и по никакъв начин не се поинтересува кои са другите въоръжени лица, които се държаха абсолютно безобразно там, едва ли не собственически. Единственото, което повтаряха е „това е частна собственост”, но всички знаем, че Конституцията изрично разписва, че плажовете и плажната ивица са изключителна държавна собственост. Това е публична собственост и всеки един български гражданин има право да се намира там. За съжаление, пристигналите полицаи, единият от които видимо беше офицер, тоест това не беше обикновен служител на МВР с някакви заповеди, които изпълнява и не е длъжен да провери. Единият от тях беше офицер, тоест счита се, че той е достатъчно компетентен, познава закона и следва да изясни тези лица, намиращи се там, говоря за въоръжените охранители, така да ги наречем за момента, в какво качество са там, на какво основание притежават оръжия, защото те бяха видимо въоръжени и кои са преди всичко те. Тъй като в резултат на действията им и Христо Иванов, и останалите хора бяха видимо малтретирани. Те искаха по законовия ред да подадат жалба срещу тези им действия, но как вие ще подадете жалба срещу лица, чиито имена не знаете? Това беше работата на полицията там – да изясни самоличността и на едните, и на другите, да не допуска самоуправни действия, след което по стандартната процедура можеше да покани всички да заповядат в съответното районно управление на Бургас за изясняване на самоличността им, снемане на обяснения, респективно, който желае, да подаде жалба.

Това видяхме, че не се случи и е нещо, за което ми се струва и че министърът дължи обяснение, ако се докаже, че това наистина са лица от НСО, каквито снимки видяхме след това в публичното пространство. Част от тях, видимо същите лица, бяха с бадж, със значка на НСО на реверите, снимани зад лица, охранявани от НСО. Дали те в момента имат такъв статут, дали те са имали някога такъв статут и въобще какъв им е статутът – всичко това трябва да бъде изяснено и българските институции дължат тези отговори на гражданите и се надявам със силата на обществения натиск да ги принудим да го дадат, а не за пореден път да се „замаже” този случай като нещо незначително и нещо неслучило се. Напротив, нещо много съществено се е случило и показва наистина точно симптомите на завладяната държава.

И последно, във връзка с повишаващия се брой на заразени с коронавирус у нас, притеснявате ли се от факта, че повторно може да бъде въведено извънредно положение, което да ограничи демократичните права и свободи на българските граждани?

Напълно е възможно и да, няма да крия, че съм притеснен. Донякъде и това е причината за това наше писмо, с което започнахме и това наше предупреждение към управниците ни. Защото не е тайна, че има хора в това управление, които не желаят да има избори и предпочитат да продължат да управляват още, колкото е възможно по-дълго по този безобразен начин, бих казал. Така че това е действително начинът те да успеят да отменят предстоящите редовни парламентарни избори, тоест чрез поредно ново въвеждане на извънредно положение. Ако има нещо хубаво в цялата работа, е, че това не може да стане с акт на МС по новия ред, който въведоха и по който всъщност все още не се е произнесъл Конституционният съд дали въобще това е конституционносъобразно. Но така или иначе и това предполагам ще се случи идните месеци, тоест процедурата, ако наистина се опитат да направят нещо подобно – да отменят редовните парламентарни избори, минава през това НС да обяви отново извънредно положение и съответно за неговия срок да последва отмяна на редовните избори, които следва да са догодина напролет.

Слушайки изявленията на представителите на властта как в момента примерно имало известно влошаване на епидемичната обстановка, но по-сериозни мерки като например затваряне на нощни заведения или ограничаване публиката на футболни мачове, тоест на местата, където са най-многото заразени в тази ситуация, считат, че не е нужно, се надявам със същия подход да разсъждават и след около 9 месеца и да не се опитват тогава да ни убеждават как, разбирате ли, ситуацията изведнъж много се е влошила и е притеснителна, заради което да искат да отменим изборите.

Тоест трябва наистина внимателно да следим поведението на властта и пак със силата на гражданския натиск да ги принудим да изпълнят и законовите задължения, които в момента ги има в Изборния кодекс, а и въобще да изпълнят това, което е присъщо за една правова държава, в която се провеждат редовни избори.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!