Ангел Джамбазки не е служил в армията
на снимката: Евродепутатът Ангел Джамбазки
Ангел Джамбазки е роден на 21 март 1979 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Става член на „ВМРО – Българско национално движение“ през 1997 г. През 2004 – 2005 г. е председател на Националния младежки комитет на ВМРО. По-късно става член на Националния изпълнителен комитет на организацията, а на извънредния конгрес на „ВМРО – Българско национално движение“, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г., е избран за заместник-председател на партията. Бил е общински съветник в София от листата на ГЕРБ. През 2014 г. напуска този пост, за да заеме длъжността член на Европейския парламент от България. През 2019 година бе избран за втори мандат като евродепутат.

 

 

В България бяхме изключително изненадани как една малтийска евродепутатка е внесла цели 36 поправки. Това не е обичайно в практиката на Европейския парламент. Все пак поправките са доста конкретни. Откъде познава България и от какво е мотивирана?

Не мога да ви кажа, аз познавам тази колега буквално на „здравей, здрасти“, но практиката да се внасят поправки далеч не е толкава необичайна.

Необичайна е бройката- цели 36?

Не мога да Ви кажа, но там трябва да търсите някой от нейната група, не мога да коментирам други групи и други колеги.

Относно внесените от Вас поправки. Защо решихте да искате промени в резолюцията за България?

Ако сте обърнали внимание, нашите промени са последователни и са позиции, които ВМРО са защитавали винаги. Ние остро възразяваме срещу това някой да гледа отстрани, отгоре, отвън и да се опитва да променя и структура и начин на живот на българското общество. Ние сме твърдо против подобна резолюция, която твърди, че е за върховенството на закона и борба с корупцията, да вкарва текстове, които да защитават несъществуващите права на част от несоциализираните общности в България. Това е безобразие! Няма как резолюция, която е за върховенството на закона да защитава незаконни постройки, незаконни строежи и т.н. Няма как резолюция, която е за върховенството на закона и борбата с корупцията, да се занимава  със семейни войни в България. Къде е връзката? Аз не виждам връзка между тези неща. Не виждам връзка и между върховенството на закона и намерението на част от вносителите да вкарват текстове, които защитават сепаратизъм и сепаратистки тези – несъществуващо македонско малцинство, употребата на турски език като официален в България по време на избори. Това променя концепцията за българската държавност. България е и ще продължи да бъде еднонационална държава, на чиято територия няма национални малцинства, на чиято територия няма автономни образувания и на чиято територия официалният език е българският език. Всеки има лични права, всеки има право да ползва какъвто си иска език във всекидневнието си. Никой не е отнел това право. Но с такъв документ да се прокарват директно сепаратистки тези просто няма как да го разбера. И тук много се чудя на тези колеги, които желаят да получат някаква европейска, брюкселска легитимност за своите опозиционни идеи срещу правителството. Тука говоря за местната коалиция, която се получи между „Да, България” и БСП, те в желанието си да получат някаква подкрепа срещу правителството ще направят така, че да въоръжат външни неприятели на България с тежки оръжия. Утре всички сепаратисти, без значение дали са от Изток или от Запад, ще ползват тази резолюция, ако текстовете останат в нея за сепаратистки тези. И аз не мога да приема, че Европейският парламент може да бъде проводник буквално на антибългарска политика в този смисъл. Аз не възразявам, когато някой критикува управлението или се бори срещу корупцията, това са легитимни политически тези. И ролята на опозицията е наистина да критикува управлението. Но нали бяха кръстили тази резолюция за върховенството на закона и как така, когато твърдиш, че си защитник на закона в текст, под който стои надписът, заглавието, че резолюцията е за върховенството на закона, ти отричаш законово решение на законния Конституционен съд на Република България, който е провъзгласил определени текстове за противоконституционни. Аз ли намирам тук някакво много странно раздвоение, което всъщност показва истинската цел на голяма част от тези колеги? Имат си няколко теми: Истанбулска конвенция, еднополови бракове, права на малцинства, и си ги повтарят каквото и да става. Но това, честно казано, много силно обезценява. И аз очаквах много по-критичен и много по-мотивиран документ. Очаквах един структуриран, мотивиран  документ, който, както се казва, да даде сили на опозицията и да засегне техните тези. Вие знаете ли, че нашата делегация, аз успях, въпреки че това още не е гласувано, да вкарам в текста на документа събитията в Росенец, не „Демократична България“, не БСП. И знаете ли кои протестираха най-много – либералите, разбираемо защо, нали? Защото в България, когато стане дума за политическа корупция, всеки се сеща за Движението за права и свободи и за неговите  изтъкнати фигури в неговото ръководство. Това са символите на политическата корупция, да не се лъжем. И когато те пишат резолюция срещу корупцията, изпускат тези имена и тя става безадресна, беззъба – резолюция, която се занимава с еднополови бракове. Не мисля, че това трябваше да бъде целта.

Продължавате ли да мислите, че Истанбулската конвенция е вредна за България и не смятате ли, че тази позиция ни отдалечава от Европейския съюз?

Не, еднозначно, не ни отдалечава от Европейския съюз, защото първо в Европейския съюз няма единодушие – една трета от държавите са против този документ, и второ самото съдържание на този документ между другото повтаря начина, по който пробутват и тези резолюции. Още веднъж ще го повторя. Заглавието там е като в нашата резолюция – „върховенство на закона” и няма нищо общо, заглавието там е „защита на жените” и вътре няма нищо общо. И вътре са еднополовите бракове и вътре са социалните полове и вътре са някакви такива неща, които очевидно натрапчиво се опитват да променят начина, по който функционират европейските общества. А тези европейски общества имат своята история, имат своите традиции и те са поддържани в продължение на стотици години. Изведнъж някакви хора решават, че те могат да решават какво ще бъде семейството, как ще се дефинира бракът. Откъде накъде? Когато говорим за върховенство на закона, трябва да имаме точно това предвид – уважение към традициите на националните държави и начина, по който те провеждат своето законодателство. Върховенството на закона не означава някой да идва и да ни казва как да подреждаме дома си. Ако някой си мисли, много се е объркал. Върховенството на закона не означава, че група крайни левичари марксисти /каквито са повечето от тези хора, с които спорим, наши политически опоненти, които от време на време изказват доста налудничави политически тези/ са прави и те ще нареждат нашите общества. Нищо подобно.

А тогава  как ще се спре насилието над жени и деца?

Насилието над жени трябва да се преследва наказателно и много по-строго от националните законодателства и от органите, които трябва да бранят реда и правовия порядък. С декларации няма да стане. Ще стане, когато полицейските служители приемат сериозно тези случаи, когато прилагат закона такъв, какъвто е. Ние в момента в наказателното право имаме няколко текста, които да боравят с тази тема, като Закон за защита от домашното насилие, Закон за защита на децата и т.н. Просто полицейските служители, прокурори и съдии трябва да бъдат много по-мотивирани, когато разследват такива случаи. Истанбулски конвенции, с третия пол, с еднополови бракове – няма да стане със сигурност, защото виждате, че зад легитимния кръг се крият нечисти, непочтени намерения.

Но виждате и че това не е просто случайно. Ако някой си мислеше, че в Истанбулската конвенция поради някаква грешка са се промъкнали еднополовите бракове и други такива, виждате, че в резолюцията за България отново се появяват тези неща. Ако веднъж е било грешка, то втория път не е грешка, и третия не е. И всъщност става ясно, че тази малка, но много видима група от хора, които искат да променят начина, по който функционират обществата в западна Европа, е много организирана.

Аз наблюдавам внимателно и почти всекидневно протестите в България, защото, както казах преди малко, част от хората имат абсолютни основания за тези протести, а и техните цели са легитимни. Мислите ли, че има хора по площадите, които протестират за легализирането на еднополовите бракове в България? Аз не мисля. Защо тогава в резолюция, която засяга тези протести, се промъкват такива текстове?

Определяте като неприемливо Европейският парламент да осъжда речта на омразата, дискриминацията и враждебността спрямо ромите, жените, ЛГБТИ общността. Кой смятате, че ще бъде уязвен ако остане текстът, който осъжда речта на омразата в България?

Жертвите на насилието на обитателите на махалите. Защо в ЕП, където толкова много са загрижени за правата, един-единствен път не са отделили внимание на битовата етническа циганска престъпност. Откъде накъде ще пишеш текстове за тези, които нарушават закона, а не за техните жертви? Нали видяхте какво са написали в текста? Били пострадали при полицейски операции по време на карантината. Вие сте български журналист. Помните поведението в махалите по време на карантината. Вярвам, че сте обективни. Нали всички видяхме какво се случва там? Всички видяхме как тези хора драстично, драматично, нарочно, напук нарушават мерките във време, в което не се знаеше какво е заплахата, не се знаеше какви може да се пораженията и смъртността. Тези хора демонстративно и напук си правеха сватби, пускаха ги на живо, правеха си събирания, нарушаваха карантинните мерки. На какво са жертва? На собственото си нахалство и на това, че правят напук преднамерено и застрашават живота на другите, защото от тяхното безобразно поведение ще пострадат лекарите, които ще трябва да ги лекуват. Трябва ли лекарите да рискуват живота си, защото някой е решил, че сега му е времето да прави кючеци и гьобеци и да събира хора, при положение, че са му казали, че не трябва. И те били жертви – на какво? На това, че винаги, когато трябва нещо да се направи, те правят напук. Не мисля, че са жертви изобщо.

Споменава се в текста и Войводиново. Там имахме случай, в който дегенерати след употреба на алкохол нападнаха и щяха да убият от бой на улицата български гражданин, български офицер. Тези ли защитаваме? Тях ли браним в ЕП? Тези хора са много далеч от реалността. 

А от самите евродепутати кой ще бъде уязвен, ако останат текстовете за речта на омразата срещу малцинствата, която използват много депутати? Кой би пострадал? 

Би пострадала обективната истина. Тези текстове, за които говорихме, отразяват невярна картина. Те са пристрастни, неверни и буквално безумни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!