доц. Антоний Гълъбов, европейският
на снимката: политологът доц. Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003).
Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).

 

Г-н Гълъбов, след конференцията на ГЕРБ стана ли ясно дали премиерът Бойко Борисов ще подаде оставка?

Той за втори път заявява това, той го каза като вариант още преди може би 2 седмици, което означава, че сериозно обмисля подобна възможност. Разбира се, при условие, че коалиционният съвет и коалиционните партньори приемат това и освен всичко останало постигнат съгласие относно фигурата на нов министър-председател. Само по себе си това е очаквано, но не, не смятам, че ще доведе до намаляване на интензитета на протестите.

Това щеше да е следващият ми въпрос: ще се уталожи ли оставката на Борисов и предвижданият от него кабинет на ГЕРБ и патриотите, напрежението в обществото?

Със сигурност, доколкото митингът продължава, протестите продължават да бъдат твърде разнородни, твърде аморфни, твърде неартикулирани. В същото време политтехнолози се опитват да ги радикализират, каквото и да се случи, те ще продължат да правят тези опити, така че не смятам, че това би могло да бъде решение. Истината е, че в новобългарското общество цари много дълбоко разделение, много дълбока фрагментация, а в същото време са налице всички фактори, които създават усещането за несигурност, за тревожност, за опасения, свързани с есента и зимата. Така че общественото напрежение ще се запази. Големият въпрос е в това правителството и управляващото мнозинство да успеят да завършат мандата си. В това отношение общественият интерес на България е много по-важен от амбициите на президента или на когото и да е. Българският обществен интерес налага да имаме жизнеспособни институции в този изключително турбулентен период от време.

Ще може ли Борисов пряко да влияе на новия кабинет?

При всички положения ние имаме сериозни промени в правителството. Става дума за 5 министерства. Така че това е сериозна промяна в правителството, която не доведе до правителствена криза. Това е характерно за управлението на ГЕРБ. Кадровите промени не водят до правителствена криза. Онова, което е много важно в момента, е независимо дали Бойко Борисов ще остане министър-председател, или не, много важно е дали правителството ще продължи със структурни промени, дали ще оптимизира структурите на управление на  кабинета, защото видяхме всъщност, че Мариана Николова стана следващия вицепремиер, който има и конкретно ресорно министерство – Министерството на туризма. Ако се върви в тази посока, тогава като вицепремиер Томислав Дончев е по-скоро координиращ по отношение на всички останали сектори. Много важно е как ще бъде стабилизирана структурата на управление, защото отново казвам – никой друг в момента не може да се ангажира със смислена програма за следващите 7-8 месеца, имайки предвид трудността, през която трябва да се премине.

Този нов кабинет ще въведе ли най-после машинно гласуване и честни избори?

Това са 2 различни неща. На първо място без никакво съмнение в началото на септември трябва да има актуализация на бюджета и трябва да се допълни Изборният кодекс с конкретни разпоредби, свързани с машинното гласуване. Другият въпрос е, доколко ще има доверие към изборните резултати. Той е много сложен, защото през изминалите десетилетия имаме деградация на доверието към изборите и това е много лошо, тъй като сме плашени от ситуация, в която на следващите парламентарни избори, редовни или предсрочни, можем да имаме партии, които категорично да откажат да признаят изборните резултати, което да предизвика политическа криза. Така че това са 2 различни цели – първата е свързана с технологични въпроси, разбира се, на първо място законодателна инициатива, докато втората тема засяга всички политически партии, засяга отговорността на всички, които имат свое представителство в ЦИК. През тези 30 години повтаряме, настояваме и изискваме да има постоянно действаща изборна администрация, която да е добре подготвена, но това не се случва. На всички следващи и все по-скорошни избори имаме все по-лоша работа на секционни избирателни комисии. Имаме неподготвени хора, които биват предложени от политическите партии, това води след себе си, разбира се, до много допълнителни корекции на изборните протоколи, а от там до повишаване на недоверието на гражданите към изборните резултати. Така че това е фундаментален проблем на българската демокрация и възстановяването на доверието към изборите.

Смятате ли, че експертен служебен кабинет на президента няма да бъде по-сигурен гарант за честни избори, отколкото евентуално ново правителство на управлявалите досега?

Не, не смятам. Първо, защото господин Радев напусна зоната си на отговорност. В момента България няма президент. Той не само не разбра смисъла на президентската институция в обществена криза, той зае страна и се опитва да насърчава част от протестите, което означава, че той е извън институцията си. Второ, защото служебното правителство, което той има възможността да състави, в никакъв случай не гарантира нито ефективно функциониране на държавата, нито създаде атмосфера за промяна в отношението към изборите. Много е важно и как би могло да се стигне до служебно правителство, но в никакъв случай в момента служебното правителство, назначено от господин Радев няма да може да гарантира честността на изборите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!