Асен Александров е директор на 51-о училище в София с профил „информационни технологии“.
Г-н Александров, в условията на пандемия от коронавирус и при наближаващото начало на учебната година, кажете какви са основните Ви притеснения във връзка мерките с безопасността на децата?
Ами те са доколко ефективно ще изпълним тези мерки. В едно голямо училище като нашето, на две смени, първото, което правим е, че разделяме учениците на 4 потока, които са абсолютно независими. На един поток са първи и втори клас, които са на първия и втория етаж. Те в междучасията отиват в двор, който няма нищо общо с другия двор. На 3-и и 4-и етаж са 5,6 и 7-и клас. Тези два потока са сутрин. Следобед – още 2 потока. На 1 и 2 етаж – 3 и 4 клас, а на другите два етажа – от 8 до 12 клас. Пак са разделени в различни дворове за междучасията. Първи и трети поток, където са малките ученици, минават през един вход, а трети и четвърти – през друг.
Идеята е всеки от тези потоци да е абсолютно независим и в най-лошият случай, извън този да няма нужда от никаква карантина, ще се карантинира само паралелката, в която е ученикът. Тъй като те не се срещат с другите ученици, карантинираме само конкретния клас, а другите си идват присъствено на училище.
Междучасията ще правим стъпаловидно, за да не излизат навън 600 деца в една и съща минута, защото може да си представите какво ще стане.
Друго, което се стараем да направим, е движението на учениците в коридорите да става с маски. В класната стая маската не е задължителна за учениците. Началните учители, които работят само с една паралелка, могат да бъдат без маски, защото при карантиниране те могат да преподават от къщи. Учителите, които преподават в няколко паралелки, трябва да бъдат с маски през целия ден, което ще е доста трудно за тях. Според мен, ако се осигури дистанция от 4-5 метра до чиновете, може и без маска да е учителят.
Ще се стараем децата да бъдат колкото може повече на открито. Проветряване на всеки 90 минути на стаите за 10-15 минути. На всеки етаж ще има шишенца за дезинфекция, както и във всяка класна стая. Във всяка стая ще има и резервни маски, които учителите да дават на учениците, ако са си ги забравили. При часовете по физическо е предвидено да няма повече от един клас във физкултурния салон. Ако не вали, дори и да няма физическо възпитание в чистия му вид, разхождането на въздух е достатъчно.
Предвиждаме класни стаи и на открито. Имаме такива пространства в двора – с пейки, маси, може и столове. Това до края на октомври е подходящо, а кой знае – такива класни стаи на открито може да ни потрябват и през април и май.
Общо взето най-важното е потоците да не се срещат. Това се нарича метод на балончетата – всеки клас да има възможно най-малък досег с другите класове, за да не се карантинира целият поток, а само конкретният клас. Ако се карантинира клас, имаме готовност учителят да започне да им преподава дистанционно. Втори, малко по-труден вариант, е ако един учител преподава на 4-5 класа и се карантинира единият. Тогава, тъй като във всяка класна стая имаме компютър и микрофон, карантинираният клас може да бъда превключен и да гледа как се преподават уроците на друг клас.
Ще се преподава едновременно виртуално и в класната стая?
Това е т. нар. хибридно преподаване, което е много трудно да се направи и много малко го правят.
В случай на коронавирусни симптоми, се говори за т. нар. стаи изолатори. Имате ли такова помещение за изолиране на деца със симптоми?
Самата дума е доста неподходяща… Не е приемливо, ако детето е болно, да чака при другите. Имаме две много луксозни стаи – едната за училищна телевизия, с фотьойли и диванчета, а другата – стая за среща с родителите. Там детето може да изчака 30-40 мин. родителите си, за да отидат на лекар. Даже долу ще видите как може да си измерите температурата – имаме апаратчета, които мерят и казват „премини“ или „не преминавай“. Ако има нареждане де не се преминава, то се чува и от медицинската сестра, която ще е на входа. Тя ще извика детето в кабинета, за да му измери температурата и с конвенционален термометър, който е по-точен. Ако тя прецени, че детето има притеснителни симптоми, тя ще се обади на родителите. Може би в протокола ще има и обаждане до личния лекар – длъжни сме да го информираме, ако има съмнения. А стаите ни са много приятни, не им подхожда думата „изолатор“.
Как ще протекат тържествата за откриването на 15 септември – само първолаците ли ще имат тържество?
Да, ще бъдат различни. Само на първи и осми клас ще направим – от 8.30 и 10 часа ще има тържества. Ще ги посрещнем тържествено – знаме, менче, цветя – един път в живота им ще е, както са казва, нека да го запомнят. Другите класове ще влязат в училище по график. Първият час ще бъде час на класния, в който ще бъдат инструктирани как да се движат, какво да правят. За дезинфекциите разчитаме, особено при големите ученици от 5-и до 12-и клас, те да си дезинфекцират чиновете. Предвиждаме всеки да си седи на едно и също строго определено място и не е проблем всеки в рамките на своята смяна два пъти да почисти своето пространство от около 1 кв. метър., защото една жена чистачка на практика няма времето да почисти качествено всички повърхности в цялото училище.
Търсим ултравиолетови лампи, които да се пускат вечер и да почистват от бактерии. Търсим и плексигласови кабинки за учителите, за да могат да свалят маските, когато са седнали. Когато обикалят между учениците, ще трябва да са с маски. Всякакви мерки мислим. Даже сега от Столична община дават безплатни тестове на до 10% от учителите. Вчера написах на колегите – тези, които искат, могат да се прегледат. Тестовете ще са безплатни за ученици и учители.
Има ли родители, които са се обадили, че няма да допуснат децата си до училище поради някакви притеснения и как ще се процедира в този случай? Министър Вълчев каза, че ще има едни 15 училища, които ще се ангажират с дистанционното обучение, но че те трудно ще станат готови до 15-и септември.
Много е трудно, да. Трудно е да стане до 15-и, те трябва да бъдат специално оборудвани, а учителите – специално обучени. Надявам се в началото да няма такива необходимости. Имахме среща с училищното настоятелство във вторник и обяснихме на родителите. Има различни възможности. Едната е самостоятелна форма – учат сами, получават някакви консултации от учителите и се явяват на изпит в края на годината. Друга е т. нар. временно постоянна – в рамките на 30 дни можеш да наблюдаваш хибридни уроци, после се връщаш в училище. Между другото, като следя в социалните мрежи, оставаш с впечатление, че има голям брой притеснени родители – 20 или 25 процента, а при реалните разговори в моето училище няма да са повече от 1-2% тези родители. Изглежда тези, които не искат присъствено обучение, са доста гръмогласни и активни и създават погрешно впечатление.
В началото на пандемията, когато трябваше да се премине към дистанционно обучение, голяма част от учителите не се чувстваха подготвени да се справят със системата и начина на преподаване. Какви са Вашите наблюдения за Вашето училище – подготвени ли са учителите да премина в хибридна форма или отново към дистанционна, ако се наложи?
Ние сме училище с профили „Информационни технологии“ и бяхме подготвени и преди началото. Но в цялата страна училищата са вече в пъти по-подготвени. Проблемът беше в началото – първо психологически, а после поради това, че за да преподаваш нормално синхронно такова обучение, трябва да имаш всички мейли на учениците. На много места ги нямаше, трябваше да ги съберат, после да организират виртуални класни стаи. Това отнема пак 1-2 седмици. Ние ги имахме отпреди тези виртуални класни стаи, но така или иначе тези стаи са създадени в училището, министерството също създаде. „Майкрософт тиймс“ създаде буквално на всичките класове. Така че вече мисля, че са буквално единици учителите, които няма да се справят с това нещо.
Родителите също са много по-подготвени. В началото те пък нямаха достатъчно на брой устройства – имаш 2 деца и 1 компютър, кой да работи на него? Бащата или майката, които работят дистанционно, или децата? Доколкото знам, са намерили решения – има таблети от около 200 лева, които стават за тази работа, макар да не са като компютър. Ѝтака че подготвени са – в това отношение опасенията ми са малко.
