Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Завършил е в НАТФИЗ актьорско майсторство и театрална режисура, а в Нов български университет – филмова и телевизионна режисура. Бил е актьор и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежки театър „Николай Бинев” (2000-2006). Поставял е в повечето български театри, включително и в Народния театър „Иван Вазов”, а също така и в Учебния театър при НАТФИЗ. Има много постановки на опери, оперети и мюзикли. През 1988 г. създава в София първия частен театър „Диалог”, който през годините развива значима творческа дейност. По-късно, през 2015 г., създава нов частен театър – „Нов театър – НДК“. Режисьор и продуцент на документални филми и поредици: „Нежната власт”, „Апостолите”, „Политическите убийства”, „Светът и ние”, както и на няколко художествено-документални и игрални филма: „Само ти, солдатино, чудесни”, „Кажи здравей на татко”, „Бродещи души”, „Пеперудите са свободни”, „Чужденецът” и др.

 

Г-н Илиев, коронавирусът затвори театрите и всички други културни институции първи и последни едва  ли не отворихте. Как се отрази пандемията на изкуството в България?

 Много зле, не само разбира се за нас, за тези, които се занимаваме така с духовната част на живота. Предполагам, че много хора влязоха в една матрица, която никак не е лицеприятна. Това, което се случва с нас в момента още не мога да си го обясня, не мога да го възприема. Опитвам се да влагам разум в това, което става  и това, което мога да направя е да открия нова сцена, лятна сцена, открита, под открито небе. За да може страхът, който е насаден в хората като, че ли да бъде по-малък, да могат да продължат да живеят, така, както са живели, да се срещат, да се радват, да усещат живота, да се срещат с духовните неща в живота, с театъра, с музиката, с онова, което ние се опитваме да правим. Отрази се и много сериозна върху така наречения независим сектор, от Министерството на културата се разбра , че има много артисти, които са извън щатните разписания на държавните театри и се опитва по някакъв начин да ги подпомогне, за да може да се продължи, но засега е трудно в това отношение. Но се надявам все повече да разберат, че артистът, свободният артист е в основата на свободното изкуство.

Аз искам да поговорим малко повече за помощта от Министерството на културата. Нов театър НДК е частен театър, той не зависи от държавното финансиране. По какъв начин всъщност  ви помогна културното министерство?

Ами засега не ни е помогнало, по никакъв начин. Обещание има. Пуснаха проекти за някои от свободните артисти, както знаем, някакви параметри, за миналата година да не са имали повече от 1000 лева приход на месец и т.н, някои успяха да се вместят в тези рамки, други не успяха. Повечето от артистите, които тук намират пристан са артисти, които са търсени, които са популярни и които не влязоха в тези правила. И така дори тази вечер с „Търновската царица” за първи път след четири месеца някои актьори ще могат да отново да упражняват професията си. Така и могат да получат някакъв доход от тази си работа. Така, че не сме получили помощ, надявам се да се случи това обещание от министъра за структурно подпомагане на независими сцени, което обещаха да направят. Да направят такъв конкурс според мене отдавна трябваше да се случи това, вече пети месец ние сме извън борда, така наречен. От 8 март вече толкова станаха, пети месец. Това трябва да стане част от признанието, че има такъв сектор в културата, който съществува, който много сериозно работи. Тъй като тук пет години са създадени толкова много премиери, толкова много спектакли, без никаква помощ, ние си плащаме наем към НДК, което е пък към Министерство на културата, разбира се и на тях не им е лесно. НДК също е търговско дружество, разбира се държавно търговско дружество. Така, че ние сме, НДК в момента като цяло е поставен до стената много сериозно, тъй като зала 1 продължава да не работи, тя е основен генератор на приходи, за да може да съществува Националния дворец на културата и така, че аз ако мога по някакъв начин да апелирам за нещо, наистина без помощта на държавата много трудно би излязло цялото НДК от това състояние. А тъй като правителството, в частност Министерство на културата, като част от това правителство е забранило от 8 март да се провеждат всякакви културни мероприятия макар, че не обичам тази дума, така културни събития, то трябва да поеме своя ангажимент към тези хора и към това състояние, за да може да продължи. Иначе наистина ще загубим нещо от националната ни култура, нещо значимо според мене, нещо постигнато през многото години, в които е съществувало. 81-ва година е създаден Националният дворец на културата, за първи път се случва такова нещо, така, че тази според мене грешна политика, която провежда правителството толкова време и  продължава да се опитва да насажда страх и заплахи към хората, със страх и насаждане на такава истерия не се ръководи държава. Така, че това което аз мога да направя е да открия тази сцена, наистина да поканя хората да продължат да се радват на живота, на това, което създава човешкият гений, за да можем да продължим да живеем интересно, най-малкото интересно. Защото другият живот, този затвореният по къщите и така стойте си в къщите е нелеп и безсмислен, абсурден. Така, че такава политика е абсурдна, така, че каквото можем да направим ние това е да отворим сцената, да приканим хората да продължат да живеят свободно, да дишат свободно и да се наслаждават на живота и на изкуството.

Ние виждаме тази сцена, която сте направили тук на открито. Много ваши колеги също последваха този пример и изнесоха театъра навън, но има ли желание у хората да дойдат да гледат постановките, страхуват ли се, има ли изобщо зрители, които ще дойдат да посетят вашите постановки?

Снощи имахме „Поручик Бенц” за първи път представление навън и 2/3 мога да кажа беше запълнен така нараченият салон под открито небе, бях дори изненадан, че имаше толкова хора. Разбира се днеска е така по-трудно положението с желаещите да посетят спектакъла, трудно е, много е трудно. Цялата програма, която сме направили за юли, част от нея сигурно е обречена, дано да не е така, дано хората да се поосвободят и да припознаят театъра като добро място за живеене, за развлечение , за духовно общуване. Дано да се освободят малко от страха и от насажданата истерия.  Аз това призовавам, че нашият живот не се нуждае от такава принуда. Явно хората, дори световните лидери, както разбираме от постоянните емисии какво се случва по света, явно имат нужда от някакво такова пренареждане, но в крайна сметка аз се надявам че ще преодолеем тази криза и ще продължим да живеем както сме живели. Много се надявам, въпреки че знаците не са в тази посока и продължава да се насажда този опит за затваряне и за заплахи. Но мисля, че трябва да вярваме, иначе за какво живеем в крайна сметка.

Кажете  какво сте подготвили за лятото? Казахте до месец юли имате програма, останалите летни месеци ще работите ли и какво да очакват зрителите?

Да, аз отрових тази сцена и не искам да я затварям, въпреки мерките, постоянно променящите се мерки. Доста сериозно се потрудих освен да я създам реално и да получа всичките разрешения, зелени системи, сигурност, култура и т.н, изобщо доста път извървях, както и НДК т.е да намерим начин да оформим чисто документално да оформим същестуването на тази сцена. Успях, без общо взето помощта на никой, все пак ми разрешиха да създам тази сцена.Така, че ще работим и през август и през септември стига да има желаещи да играят, желаещи да гледат. До края на юли сме направили своята програма, имаме две премиери- едната е „Антиутопия от изолатора 2020”, която нарекох по романа на Джордж Оруел „1984”, правейки го през трите месеца на изолация,  „Смешно отделение” пък  една сатирична комедия, която е пак инспирирана от тази изолация на Ерик Чапъл една комедия, много приятна, част от колекцията по стихове на Дмитър Воев,един спектакъл на Иван Юруков, който ще има премиера на 31-ви юли. И така. През август вече се нареждат някои представления, надявам се да има все пак желаещи да играят, надявам се и да гледат и да бъдат част от този наш опит да възродим целия театър.

На финала ми се иска да ви попитам нещо по актуалните въпроси, виждате предполагам протестите пред Министерския съвет, а напоследък отбелязахме и годишнина от рождението на Иван Вазов. Знаете в един труден за българите период тълпата се е отправила към неговата тераса, за да търси утеха или някаква подкрепа, или съвет. Сега има ли къде да отиде българският народ?

Да, духовните водачи и изобщо лидерите не можем да кажем, че са под път и над път, да, Вазов е наистина пример за това, че хората са търсели наистина на някого да се опрат и намирали у него духовния водач през много по-трудни като че ли години на трите войни една след друга, трите национални катастрофи, така, че имаме нужда от такова водачество, имаме нужда от хора, които ние да приемем за честни, морални, хора, зад които искаме да застанем, много е нужно това. За съжаление не го намираме вероятно и затова е може би толкова спонтанен този протест, той като, че ли няма своите водачи, има просто едно желание на едни хора, повечето млади хора, които не искат да приемат това статукво, искат живот, в който да не се занимават ежечасно, ежеминутно  с корупция,  със съответните скандали, които един върху друг се случват, просто като че ли цялото общество е така вкарано в една система на това шоу, което в крайна сметка до никъде не води, то е просто омерзително и мечтаем за време, в което да не се занимаваме с това от сутрин до вечер, както и да ни съобщават колко са заразени, колко са умрели и т.н  Това е пък също изключително абсурдно, но то е част от този театър, който се разиграва, който трябва да ни постави на колене. И така ако по някакъв начин бих защитил този спонтанен протест бих го защитил в тази посока. Наистина да не приемат това статукво и този начин на управление на хората, да бъдат мачкани, да бъдат притискани или да бъдат забавлявани със скандал след скандал. Просто наистина да има една стабилност, една увереност и една нравственост, която е загубена. Дано да се намери пътят, с който наистина да се започне отначало. Има нужда от преливане на нова кръв. Аз си спомням протестите преди 30 години, в които участвахме, по  някакъв начин искахме да променим системата, да съборим стените , буквално се случи тогава със събарянето на Берлинската стена 89 година и да поемем въздух, да живеем свободно, сега като, че ли се повтаря. Иска ни се отново да отидем на барикадите и наистина да се промени света, да се промени към добро надявам се. Дано младите да имат това щастие и да заживеят по-смислена и по-богато душевно като свободни хора, а не притискани от глупостта и абсурдността, които ни се предлагат. Да дишат свободно, да се радват на живота, защото всичко друго е безсмислица, огромна безсмислица. Така, че това е желанието ми, дано да се промени това, което стигна наистина до своя пик , своята кулминация и като че ли не може да се продължи така и трябва, трябва да се промени, налага се да се промени, колкото и на някои хора да не им е удобно и да не им е приятно, налага се промяна, много сериозна промяна.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!