На снимката: Бойко Станкушев
Журналистът Бойко Станкушев е съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово“, на Българската медийна коалиция, основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа“ в БНТ през 1989 г. Съучредител на Атлантическия клуб в България. През август 2010 г. е избран от Съвета за електронни медии за член на управителния съвет на Българската национална телевизия.
През 2015 – 2017 година е член на политическия кабинет на министъра на отбраната на България и директор на Дирекция „Връзки с обществеността“. През 2017 година участва в създаването на Атлантическия съвет в Република България. От януари 2018 година работи в Българското национално радио (БНР).
От март 2019 година е директор на Антикорупционния фонд.

 

 

 

Г-н Станкушев, бихте ли направили за нашите читатели едно кратко представяне на Антикорупционния фонд?

Антикорупционният фонд е създаден като НПО, фондация, преди повече от 3 години. В момента в екипа му има само един човек от основателите и това е нашият уважаван колега Николай Стайков. Доста голяма част от екипа работи от последните година и половина – две. Аз самият поех ръководството от март 2019 г. Целите и мисията на организацията са неизменно едни и същи. Основното е да работим в сътрудничество с институциите, макар че за някои външни наблюдатели изглежда понякога, че по-скоро се конфронтираме с тях, разследвайки ги. Истината е, че имаме изключително доброто намерение и да сътрудничим с тях. Опитваме се да ги подкрепяме, да осветляваме корупционните практики, неетичното поведение, конфликтите на интереси, търговията с влияние и други лоши управленски практики. Ние не се опитваме да вършим работата на институциите. Основният ни инструмент е да подаваме сигнали и да се стремим да улесняваме тяхната работа, като в някои случаи детайлно им указваме какви точно са извършените нарушения или престъпления и какво да проверяват. Общо взето от време на време, при повод, „светваме едни червени лампички“. За съжаление много често тази информация, дори давана наготово, отива в някакви кошчета, без да получим отговор или получаваме, че няма проблем. Честно казано, в повечето случаи не получаваме отговор. Това не ни демотивира, защото състоянието на институциите и пулса на обществото въобще на нас са ни ясни и знаем, че, за съжаление, това ще бъде много дълъг процес, въпреки че вече 30 години, поне на хартия, съществуват достатъчно добри условия и възможности държавата да еволюира и да се развива като демократична правова държава и да дава възможност на гражданите да бъдат коректив, спазвайки закона.

Това го правим не само с централните институции, но и с общините. Там също има тежка корупция и търговия с влияние. Някои, макар и не много, все пак се вслушват в нашите сигнали и се опитват да влизат в някакво кооперация, но това са по-скоро, за съжаление, единични случаи засега.

С кои Ваши разследвания от изминалата година се гордеете най-много? Кои имат най-сериозен обществен отзвук?

Ние не се гордеем, защото аз считам, че, както е в Библията, гордостта е грях, а същото споделят и моите колеги. Не става дума за гордост, а за удовлетворение от извършената работа, събирането на информация и достигането до категоричен извод, който никой не може да опровергае. Обикновено точно в тези случаи институциите мълчат, което е най-големият проблем на този етап от развитието на административната и политическата ни система.

Отговорът е лесен. Тази година направихме един цикъл разследвания, наречен „Осемте джуджета“. В момента анализираме всичко, което се събра, защото има фактология, която не сме изложили пред широката публика. Сезирали сме абсолютно всички институции и съсловни организации, които трябва да вземат отношение. Ако трябва съвсем лаконично да кажа какъв е ефектът – той е никакъв, защото никоя от тези институции не установяват нарушение, даже някои ни обвиняват в необективно изнесена информация, т. е., че генерираме фалшиви новини.

Ще дам един пример. Уважаваният министър на вътрешните работи Терзийски заяви, че пред много добре известния ресторант, който в същото време се оказа и адвокатска кантора – „Осемте джуджета“ – не е имало патрулна кола на МВР, въпреки че не само ние, ами и страшно много наши колеги от различни медии, както и десетки граждани, са свидетелствали, че отпред е имало патрулки, които са стояли там очевидно за да охраняват или предотвратяват нещо, което се извършва в кантората на адвоката Петър Петров, известен като Петьо Еврото. В същото време ефектът от тези разследвания, в основата на които е Николай Стайков, е толкова голям в обществото, че имаме в мрежата стотици хиляди гледания, а за две от частите – над милион посещения и зрители. Без да споменавам имена, искам да Ви кажа, че някои от най-гледаните новинарски сайтове по същото време достигаха стойност от 600-650 хиляди.

Така че не се гордеем, но правим следното заключение: от една страна имаме едни пасивни институции относно важните разследвания, а от друга имаме много голям обществен интерес. Доста са случаите, в които щяхме да сме разочаровани, ако не бяхме вече приели, че е абсолютно еднотипен почеркът на реакция на институциите в комуникацията им с обществото. Например началникът на ВМА каза, че не съществуват дарения, направени или свързани конкретно с борбата с Ковид, а ние сме открили минимум 7 такива договора, които дори са и публикувани.

Пак във връзка с най-болната актуална тема таза година, свързана с известните китайските маски. Министърът на здравеопазването каза, че тези маски, които ние считаме за изключително проблемни, са тествани, преди да бъдат предоставени на медицинските работници на първа линия. Предоставиха ни протокол, че тези маски са тествани, обаче, анализирайки протокола, ние открихме, че става дума не за тези маски, а за абсолютно различни маски, от друг клас и производител. Това са някои от примерите, мога да дам. Има много повече примери с наши разследвания, като „Апартаментгейт“ и като разследването, което назовахме „Повелителят на студения резерв“ – как г-н Доган, почетен председател на ДПС, стана собственик на ТЕЦ Варна.

При доразработването на тези разследвания, защото ние работим и по по-стари разследвания, например във връзка с ТЕЦ-а се стигна до задънена улица, защото министърът на енергетиката упорито отказва вече много месеци наред, въпреки че е длъжна, да ни даде информация за причините, поради които държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ сама се е отказала от договора си за студен резерв в полза на ТЕЦ Варна. Между другото г-жа министърът на енергетиката дори отказа /знаков отказ, който довършва диагнозата на това управление/ да изпълни влязло в сила съдебно решение в тази връзка.

Същото е с НАП и КЕВР, които също отговарят, че няма нарушения, и край. Прокуратурата, на която е предоставена цялата информация – тази, която е получила гражданственост и още други информации, мисли, мисли и също отказа да разследва казуса, известен като „Повелителят на студения резерв“.

Впрочем във връзка с нас влязоха представители на чешкия парламент. Там има една комисия за разследване на грандиозна корупция в тяхното дружество ЧЕЗ, която се води от чешки сенатор. Всичко съвпадна, те ни додадоха информация. В постоянна комуникация сме с чехите, защото те имат възможности да разследват голямата корупция в ЧЕЗ не само в България и самата Чехия, но и в други страни, например Албания. Толкова бяха заинтересовани, че съдействаха да се появят публикации, базирани на фактологията, която ние сме им предоставили, в европейския печат. Самият председател на комисията, г-н Лукаш Вагенкнехт, дори е идвал три пъти да се срещнем в София. Те твърдят, че става дума за корупционни схеми за милиарди, т. е. това е един пример за корупционна практика в България, която се оказа интегрална част от европейска корупционна схема.

Понеже продължаваме да събираме информация за скандалния случай „Апартаментгейт“, има още много доказателства за още известни личности на ръководни позиции и хора с власт. Не са само тези, които са известни на широката публика. Въпреки че всичко това го дадохме на българската прокуратура, тя не установи търговия с влияние и не видя никакви престъпления. Парламентарните комисии, които сигнализирахме с тази информация, изобщо не са ни отговорили за нищо. Не беше задействан дори механизмът за парламентарен контрол, а за къде по-смешни и дребни казуси си измислят някакви временни комисии за контрол. Можеха да направят едно разследване на тогавашния председател на КПКОНПИ, а по-късно самата КПКОНПИ оправда всички замесени в скандала и не установи никакъв конфликт на интереси. Отказват да започнат производство срещу бившия си председател, който отиде някъде си консул, а е видимо за всеки гражданин, който би желал да се запознае с това, че той е подавал имуществени декларации с невярно съдържание.

Абсолютно никаква реакция на съдействие ли няма от държавните институции?

По тяхна вина комуникацията, когато поискаме достъп по Закона за достъп до обществена информация, е изключително затруднена, защото, както в примерите досега, те или не отговарят, или отказват, или се опитват да не отговарят по същество, а формално. Имали сме и други случаи – когато на нас и на други заявители по един и същи казус една и съща институция е предоставяла напълно противоположна информация.

Тази седмица за първи път раздадохте и награди на журналисти. Откъде дойде тази идея?

В България всяка година се раздават най-различни награди за журналистика и макар че сам далеч от мисълта да оспорвам ефекта на подобни неща, ние решихме, че е добре да направим един конкурс, който да е само за разследваща журналистика. Така се роди идеята и получихме подкрепа. Поканихме известни авторитетни почтени специалисти в журито Накрая се състави това жури, което видяхте, и проведохме конкурса. Според мен това е много важно за всички, които не са се предали напълно и все още вярват, че България, макар и бавно, наистина може да достигне едно ниво на нормална демократична страна с функциониращи институции и с гарантирано и действащо върховенство на правото.

С конкурса искаме да покажем на наши колеги, които работят на това поле, колкото и понякога да е страшно, че виждаме тяхната работа и сме солидарни с тях, че подкрепяме усилията им. Искаме да им кажем: ние уважаваме вашата прецизност, смелост, граждански порив и, не на последно място, ефекта от разследващата дейност. Специално ефектът, както в началото споменах, е повече в гражданското съзнание, отколкото в главите на хората, които ръководят отговорните институции.

За мен най-сложният въпрос е следният: аз не мога да разбера дали положението във висшата държавна администрация и всички отговорни за борба с корупцията институции се дължи на факта, че там са сложени на длъжности по чисто партийни принципи хора, които нямат нужния капацитет, и какво е съотношението между некадърните, от които много зависи, и тези, които имат някаква експертиза, но са генераторът и вдъхновителят на огромните корупционни схеми, на които сме свидетели. Защото в България страшно много средства се отклоняват. Когато се разпределят, това става само между фирми, които гравитират около властта. Начинът, по който се разпределят публични средства, особено напоследък, най-вероятно ще доведе до там, че в момента, в който си отиде това управление, ще се окаже, че в държавната хазна има огромна дупка – такава, каквато ние може би от времето на Лукановата зима не сме виждали. Много е страшно, защото освен върху вярата на хората и качеството им на живот, това нещо нанася и много тежки поражения на образа на България, погледната отвън, както и на националната сигурност, защото в много от случаите са предприети действия, които гарантират интересите на не толкова приятелски настроени към България чужди държави, а оттук разговорът вече добива много специален тон.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!