Диян Стаматов е дългогодишен директор на 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов” и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Бил е заместник-министър на образованието и науката, в екипа на министър Меглена Кунева. Дипломиран биолог и учител по биология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Г-н Стаматов, има ли нещо в предписанията на Министерството на образованието за стартирането на новата учебна година, което Ви притеснява и няма да можете да изпълните като директор?
Ясно е, че ни предстои една много по-различна година. Въпросът не е до притеснения или до невъзможност да бъдат изпълнени някакви неща. В рамката, която беше изпратена има една ясна очертана задължителна част, която е от медицински характер и втората с препоръчителен характер от образователно и организационно естество. Колкото до задължителния елемент той е свързан с необходимостта да има една стабилна, постоянна, ежедневна , няколкократна дезинфекция на помещенията, повърхностите, миене на ръцете на децата от самите тях разбира се и доколкото е възможна дистанция един от друг. Всичко останало е една препоръчителна характеристика на организацията на учебния процес, която няма да бъде лесно осъществява и причината е една единствена. Децата са деца и те трудно могат да бъдат поставяни в рамки и да им се казва, както при възрастните хора, вие ще стоите на разстояние един от друг. Това е специфичното на тяхната възраст. Затова носенето на маски в общите части, в местата, където има кътове за хранене, трябва да се спазва стриктно, без да се стига до крайности.
А ще можете ли осигурите разделение на потоците в училище?
Въпросът Ви е изключително риторичен, надявам се, защото потоци на ученици да се разделят в различни посоки това идеалистично стои много хубаво, стои теоретично много добре, но в много дългата си практика, която имам като ръководител на училище учениците не се движат праволинейно, те се движат доста хаотично, много бързо забравят заръките, които са им поставили родители, учители, съвсем естествено е това за тях. Нашата работа ще е всеки ден, по няколко пъти да повтаряме, че е необходимо всеки един да се пази, да си мие ръцете, да използва маски. Но със сигурност не трябва да минаваме в посока, в която да изглеждаме смешно в очите на децата и да им казваме неща, които те не могат да направят.
Относно маските- стана ли ясно от училището ли ще се осигуряват или родителите трябва да са задължение детето да бъде с маска?
Никога не е ставало на въпрос, че училището ще осигурява маски у нас. Дори нещо повече. В тази ситуация, в която сме подкрепата от страна на родителите е в пъти по-важна от всеки друг момент. Нито едно училище или детска градина досега не е било в такава ситуация. Не би следвало също да се разглеждат като място, в което ще има идеалистичен спектър за развитие на някаква фантастична ситуация. Няма как да се случи. Родителят е този, който трябва да проследи дали детето е здраво, дали няма някакви симптоми на настинка, на грип, на кашляне, на висока температура. Ако има да ги остави в дома си, да го наблюдава, да осигури персонална маска за детето, поне една, защото в рамките на деня ще трябва да бъде сменена един или два пъти, да откликва на апелите, които са от класния ръководител за всякаква подкрепа на училищната институция, на класа и то според мен в пъти повече отколкото преди, заради специфичните условия, в които в момента се намираме.
Ако детето е забравило или по-други причини е без маска ще му бъде ли предоставена такава от училището или ще бъде връщано?
Естествено, че училището има резерв от определено количество маски, ако ме питате колко маски в момента има в училището, те не са повече от 100. Все пак ние сме образователна институция и когато детето е забравило, всъщност родителят е забравил, да, тогава ще му бъде дадена. Но в големите училища, каквото е 119-то да допуснем, че всички деца са забравили за деня маската, това са 1600 маски. Мисля, че не бихме могли да осигурим, просто, защото те не се продават такива индустриални количества в масовата мрежа. Затова според мен трябва стриктно родителят да проследява точно този много елементарен момент и неговата роля е наистина подкрепяща и важна за училищната институция.Защото най-вероятно в такъв момента биха ни упрекнали защо ние не сме дали на децата, когато са забравили. Но когато те са много нещата придобиват по-различен характер.
Казахте родителите. Към Вас като директор има ли вече запитвания от родители възможно ли е да не пускат детето на училище? Някои свързвал ли се е с Вас по този въпрос?
С мен са се свързвали единствено само в социалните мрежи, с анонимни въпроси от хора, които аз не познавам. Това обаче са казуси, които не могат да бъдат разрешени в анонимната социална фейсбук комуникация. По-скоро активността беше от моя страна преди около седмица изпратих до всички родители анкета за техните нагласи как да започнем учебната година и какво биха посъветвали те училищното ръководство. Да, има такива родители, които са поставили въпросът, свързан с възможността за друг начин на обучение. Но според мен тази ситуация изисква персонална комуникация на тези семейства, които имат подобни желания, директно с училищното ръководство, за да се обсъди всеки казус и проблем, за да се намери най-правилното решение за всяко едно дете, а не да се очаква някакво такова общо решение за абсолютно всички неизвестно очаквани казуси.
Относно работата с виртуална класна стая- с ученици, които да бъдат в клас и други, които да не присъстват. Това възможно ли е в настоящите условия?
От Вас чувам за такова нещо и не бих могъл да коментирам подобна ситуация. Един учител не би могъл да преподава едновременно в класната стая и едновременно във виртуалната класна стая. Той може да проведе учебният час на едно място, в класата стая, но ако го провежда на две места няма как да се случи, еднакво добре за всички участници в образователния процес. Това, което Вие ме питате обаче не е осъществено в нито една страна все още на този етап и най-вероятно все още е в желанието и нагласите на различни хора, които чисто технически не могат да си представят, че това е невъзможно да се осъществи в училищна среда, защото изисква изключително висок интернет, с много високо качество, за да се излъчва в реално време от толкова много класни стаи до домовете, нарушава се личното пространство на другите, които са в класната стая, нещо което ние не можем да си позволим. Двата казуса не могат да намерят допирателна в тази ситуация, в която все още сме. Затова се връщам към предишния Ви въпрос- индивидуалният подход за всяко едно дете не трябва да създава проблем на другата група деца. Всеки един казус може да бъде разрешен, но той не може да бъде поставян под общ знаменател за големи групи хора.
