Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“.
Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г.
Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“.
През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“ заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.

 

 

Господин Ганев, как бихте коментирали отношенията на Борисов и Цветанов – като политическа война или като семеен скандал, каквото сравнение направи и самият Борисов днес?

Разбира се, това е добър тактически ход от страна на Борисов, защото да легитимира Цветанов като някакъв основен опонент – това само ще вдигне акциите на Цветанов. Така че вероятно неглижирането е  по-добрият вариант в тази ситуация. Доколко тези отношения могат да се променят в месеците, ако Цветанов постепенно започва да навлиза все повече в територията на ГЕРБ?  Това засега се вижда, но аз по-скоро си позволявам да го нарека „втора мрежа“ на ГЕРБ – Цветанов привлича кадри на управляващите, които през годините са отпаднали от първите редици или не са в активна роля, както например бившите кметове на Благоевград, Банско и Сандански, които загубиха изборите, вече нямат тези силни партийни позиции и търсят нови перспективи през нов проект. Разбира се, те познават г-н Цветанов и от контактите им с него възниква някакъв вид опция за тях да се върнат в политиката. Това е технологичен вот, който съм скептичен дали ще стигне за преминаване на 4-процентната бариера. Оттук нататък започва за Цветанов трудната част – да убеждава широката публика в правотата на своите действия.

В неделя беше и 50-ят Конгрес на БСП. Извън ръководството на партията останаха голяма част от опозиционерите на Корнелия Нинова. Смятате ли, че с новото ръководство БСП ще станат най-накрая европейски социалисти или ще продължат да залагат на посткомунистическата носталгия?

Европейската линия, както Вие казвате, за да станат те европейски социалисти, беше до голяма степен олицетворявана от господин Станишев. А Корнелияв Нинова беше в един отявлен конфликт с него през последните години именно заради налагането на един по-скоро културно-консервативен, популистки, ако искате, дискурс или реторика. Неизбирането на Сергей Станишев в Националния съвет мисля, че вече е в някакъв смисъл финална точка на взаимоотношенията между двамата при пълна победа на госпожа Нинова. Така че оттук нататък да се връща към някаква европейска линия, не мисля. По-скоро ще се задържи старата линия на Нинова.

Иначе този Конгрес беше важен и от друга гледна точка, че фактически Нинова установи пълна победа над опозицията и на преки избори на Конгреса и поне в рамките на следващите няколко месеца мисля, че ще притихнат малко вътрешнопартийните скандали. Те, разбира се, не са погребани завинаги, но така или иначе вероятно ще се търси реванш след парламентарните избори.

Другото, което е важно, е, че от една такава широка вътрешнопартийна опозиция като Станишев, Гергов, Жаблянов, Краси Янков, Димитър Дъбов, които са познати лица и партийни фигури от последните няколко години, фактически единствено Кирил Добрев остава като някакъв опозиционен глас в партията, като по-сериозен опозиционен фактор.

Излиза ли БСП по-обединена след този Конгрес?

По-обединена не бих казал, по-скоро една група излиза победител. Когато маргинализираш част от своята опозиция, нормално да изглеждаш по-консолидиран, да го кажем така.

Очаквате ли „Отровното трио”, които натрупаха значителна политическа популярност, да се явят на изборите под някаква форма?

Това е съвсем възможна перспектива пред т. нар. трио. Те набраха политически капитал като едни от т. нар. организатори на протестите и вероятно ще искат по някакъв начин да използват този политически капитал, а това може да стане само през създаването на някакъв тип партиен субект, защото това е единственият начин – да се явиш на избори. А избори идват, кога – това вече е по-трудно да се каже. По-скоро зависи от множество фактори, но те излязоха дори в последните няколко дни с някаква форма на програма – т. е. какво трябва да се прави. Не само оставката на Гешев и Борисов, което са исканията на протеста, а по-скоро освен това трябва да инвестираме в определени ключови ресори: въвеждане не електронно управление, съдебна реформа и прочее. Т. е. това си беше един вид партийна програма, така че предполагаме, че това е следващата им стъпка, за да се отиде към някаква форма на явяване. Дали ще е самостоятелно или с някой друг – предполагам, че те също още нямат идея за това.

Говорейки за опозицията на управлението, Христо Иванов в петък беше в „Панорама” на БНТ, където не даде категоричен отговор за евентуална бъдеща коалиция с ГЕРБ, впоследствие обаче във Фейсбук написа, че категорично не би се коалирал с тях. Как разбрахте и как ще коментирате Вие неговите думи?

Просто вероятно като е излязъл от „Панорама“ са му казали, че изказването му е предизвикало много сериозен негативен резонанс в социалните мрежи, което беше форма на щета, и той се е опитал през Фейсбук да отрече всичко това. Тук въпросът, който трябва да се зададе, е: ако те разполагат с десетина процента или 25-30 депутати, може и малко повече, и не можеш да управляваш с ГЕРБ, БСП и ДПС, значи не може да управляваш. Т. е. трябва да се каже в някакъв момент, че ще търсят разговори с някой, или просто ще останат в опозиция. Не знам доколко хората ще гласуват за тях, ако са в опозиция, защото техните идеи няма да бъдат реализирани по никакъв начин. Вече за коалиция – с кого и как?

Няма ли пък да загубят част от електората си, ако обявят възможна коалиция с ГЕРБ и БСП?

Да, и абсолютно същата дилема беше пред „Реформаторски блок“ – Радан Кънев няколко седмици преди изборите каза „няма да позволим кабинет с Бойко Борисов“, те търсеха също някакво разграничаване от ГЕРБ, но в крайна сметка се състави вторият кабинет начело с Борисов. После просто щетата е не на изборите, а впоследствие. Аз не казвам, че Христо Иванов и „Демократична България“ ще направят коалиция с ГЕРБ, но в някакъв момент ще имат да избират от някакви опции на масата. Освен това не се знае дали може БСП ще е първа политическа сила – това не трябва да се изключва. Може БСП да сформира правителство. ГЕРБ може да са в опозиция… много са опциите, не знам защо сега г-н Иванов коментира такива неща.

Къде в този политически пъзел е мястото на Слави Трифонов и неговата партия? И как разбрахте Вие неговата позиция – категорично без коалиции с ГЕРБ, БСП и ДПС и категорично пътят на България е с ЕС и НАТО?

Понеже все говорим за Христо и ДБ, сега за Слави и „Има такъв народ“, получава се следното нещо: новите партии, защото искат да са анти статукво, всички казват, че не може да се коалират с т. нар. партии на статуквото – ГЕРБ, БСП, ДПС. В случая само да не стане, че пак да има исторически компромиси и нарушени обещания. Защото ако искат да са на власт, те не могат сами. На база на последните социологически проучвания, ако няма голяма коалиция ГЕРБ – БСП, която може да има мнозинство, то трябва да има минимум 3 партии, които да са заедно, за да има мнозинство. Кажете ми една голяма такава конфигурация, в която са казали „да, ние бихме се коалирали с тези“. Много е сложно.

Получава се парадокс при новите партии – тъй като се обявяват срещу статуквото, няма да се коалират с никоя от големите партии, но така не могат влязат в управлението, така ли?

Точно така. И ние трябва да ги разберем, защото те имат тактически ходове – те са се родили на база на отрицание на статуквото и не могат да кажат, че ще влязат в колаборация с него. До изборите това ще се спазва, а след тях ще има следната дилема: дали да влязат в управлението или да не се състави кабинет и да се иде на нови предсрочни избори, защото това не е изключен вариант. Не се е случвало още през 30-годишната ни нова история, но не е късно да се случи. При такава дилема те могат да бъдат притиснати от обстоятелствата. Ако примерно очакват по-нисък резултат, могат да влязат в коалиция. Това са много тежки заявки, които могат да им навредят впоследствие.

Антиправителствените протести продължават вече повече от 2 месеца, възможно ли е правителството да подаде оставка и да има предсрочни избори, според Вас?

Протестът все пак губи малко или много жизненост, говорим за ежедневен мащаб. По-скоро е по-малък от това, което беше в началото и няма същата енергия. Така или иначе активният отпускарски сезон пречупи малко тази активност. Сега организаторите се опитват да правят голям протест в някои дни – народно въстание – за да задържат по някакъв начин интереса. Ако Борисов допреди месец – месец и половина беше на „оставка на полусъединител“, както аз го наричам, то в момента ми изглежда по-скоро решен да отиде на редовни избори. Не знам дали това ще се случи, защото не знам дали ще има и допълнителен натиск срещу властта. Утре управляващите може да направят някакъв голям скандал или някой голям гаф, който да върне два пъти повече хора, отколкото са в момента на площадите, или 3-5 пъти повече. Това ще бъде нова политическа ситуация, защото те глупост може да направят всеки ден, няма да е нещо ново. В момента се играе на това кой ще мигне пръв, кой ще направи грешка. Властта се опитва да уморява протеста с времето. Трябва да имаме предвид, че атмосферните условия за протестиране няма да се толкова добри, колкото преди месец-два, да кажем.

Т. е. ако не се случат някакви други политически събития, до този момент протестът не върви към оставка на правителството?

Протестът от самото начало искаше оставка, не я получи и сега, когато е по-слабичък, каква е логиката Борисов да я подаде, когато натискът отслабва? Имйате предвид, че безспорно тези протести нанесоха щета върху имиджа на ГЕРБ и на Борисов. Падна им обществената подкрепа с няколко процентни пункта, изравниха се с БСП. Т. е. от едната страна имаш нещо, което ти прави щета, но от другата страна Борисов е в някаква форма на менгеме. ГЕРБ са много втвърдени и казват – никаква оставка и предсрочни избори. Няма да даваме властта на Радев на БСП. Борисов е останал с твърдия си електорат и ако даде оставка, ще разочарова тези, които са му останали верни. А тези, които вече са оттеглили подкрепата и доверието си от него, те вече много трудно може да се върнат, както и това доверие, дори и да има оставка. В този смисъл Борисов е в трудна ситуация и оставката му не беше така лесна, както в първия и втория мандат.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!