На снимката: доц. Атанас Славов
Д-р Атанас Славов е юрист, доктор по право на Университета на Глазгоу (2016) и доктор по конституционно право на СУ „Св. Климент Охридски” (2009). Преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Публична администрация“. Специализирал е в различни американски и европейски академични институции.
Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015), правен консултант в неправителствения сектор. От 2010 г. е последователно член на Управителния съвет и на Настоятелството на Института за пряка демокрация, член на Дружество „Гражданин“ (1999)., съосновател на Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ (2015)., член на Българската асоциация по политически науки.

Господин Славов, представители на българските власти вчера се явиха пред Мониторинговата група за върховенство на закона в Европарламента. Защо според Вас е този разговор?

Този разговор е иницииран във връзка с продължаващите проблеми в България, свързани с върховенството на правото и противодействието на корупцията. Още повече, през последната година има усилване на случаите, в които по някакъв начин в обществото се е насложило впечатлението, че български висши държавни служители, на най-високо ниво, министри, депутати, премиер са свързани с различни корупционни схеми. Предвид това че протестите в България продължават вече 50 дни с основни искания – върховенство на правото и ефективна борба с корупцията, това е логично изслушване, даже бих казал е закъсняло. Ситуацията предполага да има такова изслушване.

Какво очаквате от него?

Очакваме този път европейските институции, в случая Европейския парламент, много ясно и конкретно да поставят въпроси на българските институции, които ще участват в изслушването, за това как се справят с проблемите с върховенството на правото и борбата с корупцията и то във връзка с това, че когато е заплашено върховенството на правото в една държава членка, независимо коя е тя, всъщност е заплашено върховенството на правото в целия ЕС. Това е така, защото българските институции са и в определен смисъл европейски институции, защото прилагат правото на ЕС. Това се отнася и за българския съд, и за българската прокуратура, и за изпълнителната власт. В такъв случай тогава, когато има сериозни подозрения, че институции на държава членка не прилагат общите европейски принципи, един от които е върховенството на правото, другият е независимата съдебна власт, то това означава заплаха за правовия ред на Европейския съюз. Всъщност подобни изслушвания могат да са прелюдия към стартиране на процедурата по чл. 7 от договора за ЕС, която предвижда 2 хипотези. При първата, когато се констатира, че са налице рискове, нарушения на върховенството на правото, на ценностите на ЕС, започва един проучвателен процес, при който трябва да бъде установено дали реално има такива извършени нарушения. При втората част от процедурата вече може да се стигне до отнемане на правото на глас на държавата в европейските институции и това в контекста на все още неприключилата официално процедура в рамките на мониторинга за сътрудничество и оценка – Механизмът за сътрудничество и оценка (CVM).  Всичко това обосновава необходимостта от повишеното внимание на европейските институции към ситуацията в България.

В този ред на мисли, има ли опасност страната ни да бъде поставена сред държавите, които са под специално наблюдение?

България всъщност е под специално наблюдение още от самото начало именно с прилагането на измисления за България и Румъния Механизъм за сътрудничество и проверка. Стана ясно, че за 13 години прилагане на CVM не бяха постигнати ефективни, задоволителни резултати в противодействие на корупцията и укрепването на върховенството на правото, а стана  ясно също така, че предишната комисия по времето на Юнкер преди всичко по политически причини стартира процеса по отпадането на този механизъм за България. Но трябва много ясно да се каже – CVM не е прекратен официално. Макар да няма текуща мисия на европейски експерти в България, които да оценяват ситуацията, механизмът все още е в сила и би могло да се очаква да има един заключителен доклад, в който всички тези проблеми от последните месеци, година да бъдат включени. Искам също да отбележа, че тази есен, през месец септември, поне по данните, с които разполагаме, трябва за първи път да бъде обявен новият механизъм за върховенство на правото в Европейския съюз. Механизъм, който беше разработван през последните няколко години и който ще е общ за всички държави членки. Той ще включва както областите – върховенство на правото, независимост на съдебната власт, противодействие на корупцията, така и още няколко теми, свързани с правата на човека, както и медийната свобода. Тоест очакването на голяма част от българските институции, че се приключи с мониторинга в сферата на върховенството на правото, всъщност е нереалистична. Не само не се приключи, а има нов европейски механизъм. Очакваме да видим доколко той е замислен реално да разкрива тези случаи на злоупотреба и нарушаване или ще е в началото един по-политически, по-слаб механизъм. Предстои да видим как ще бъде структуриран.

Доколко обаче това изслушване е някакво утежняване на положението на България, защото до момента не се е провеждало такова заседание особено по темата за корупцията?

Такова изслушване по тези въпроси аз също не си спомням да се е провеждало, но тези въпроси са били дискутирани по отношение на България през всички години. Такова целенасочено изслушване, инициирано, от една страна, от български представители в Европейския парламент, от друга страна, трябва да припомним, че имаше няколко писма от активни български граждански организации, които работят  в тази сфера, които също призоваваха европейските институции да предприемат стъпки, за да установят каква реално е ситуацията в България и да се ангажират с нея. Това, което можем да очакваме, е, че на това изслушване предвид и факта, че то е закрито изслушване, тоест ние само индиректно ще научим за това как е протекло, ще бъдат дискутирани много конкретни въпроси и ще бъде събрана информация за състоянието на държавата, което може да обоснове в бъдеще прилагането на други механизми.

Доколко са убедителни българските представители, които участваха на изслушването? Все пак се появи информация, че е трябвало да участват Борисов и Гешев, а участват техни заместници.

Самият факт, че българските институции реагират по този начин за мен е по-скоро притеснителен. Това само показва, че имаме от какво да се притесняваме, ако нямаше от какво да се притесняваме като държава, какъв щеше да е проблемът за главния прокурор или за премиера да участват в едно такова изслушване. Това означава, че България очевидно има определени притеснения във връзка с реалното състояние в държавата. Но за мен е по-важно самото отношение на българските институции към това, което се случи в Европейския парламент. Това е опит за неглижиране на целия процес. Не знам дали си дават сметка, че това не спасява същите тези институции от последващи действия. Напротив, по-скоро е червена лампа за европейските депутати, в случай че нещо не е наред, тъй като най-висшето ниво отказва да се срещне с легитимни представители на ЕС.

Само по себе си това изслушване е тежко поражение за България. Можеше ли да бъде избегнат този разговор?

Вероятно можеше да бъде избегнат, ако ключови реформи в България през последните няколко години не бяха блокирани, не просто блокирани, а на практика имаше големи стъпки назад. Ако българските институции се бяха вслушали в препоръките на Венецианската комисия, на самата Европейска комисия в рамките на CVM и не бяха блокирали съдебната реформа. Ако българските институции не бяха допуснали избора на Гешев за главен прокурор и се бяха вслушали в гласа на гражданското общество и на независимите организации, които не подкрепяха този избор аргументирано, не просто защото не харесват личността. Ако не бяхме станали свидетели на всички тези корупционни скандали от последната една година, а и преди това, да, вероятно можеше да бъде избегнато това състояние и тази негативна нагласа, която се създава в европейските институции. За съжаление, българските власти не направиха нищо по тези въпроси, напротив, като че ли не си даваха сметка за това какво ще последва, след като не обръщат внимание на легитимните искания на гражданите за повече справедливост, върховенство на правото, наказания за корумпираните. Така че това е логичният резултат, аз дори очаквам ескалация на действията от страна на европейските институции. Още повече, че дори най-голямата партия в Европейския парламент – Европейската народна партия, ЕНП, вече почва да проглежда за реалната ситуация. Много дълго време ЕНП бранеше Борисов като неин член, като неин предводител в България. След ситуацията с Унгария, след всичко, което се случва в региона, крайно време е ЕНП да прогледне за реалността.

Казвате, че очаквате ситуацията да ескалира, в какъв смисъл?

Първо, нови разговори ще има и те вече ще са на ниво не подкомисия, както е в момента, а ще са на ниво комисия на Европейския парламент, а именно комисията LIBE по основни права и свободи, правосъдие и вътрешен ред, тоест септември месец ще имаме изслушване на по-високо парламентарно ниво, от една страна. На второ място, очаквам докладът, който е общ за всички държави членки за върховенството на правото, да бъде много критичен към България. На трето място, вече има постигнато решение на общоевропейско ниво, че през бъдещия програмен период и във връзка с разходването на европейските фондове, държавите, които харчат европейски фондове, трябва да гарантират висока степен на защита на върховенството на правото и ако не е гарантирана тази степен на защита, те ще бъдат ограничавани или направо спирани. Тоест аз очаквам по-скоро да има затягане на режима и от една по-мека форма на договаряне, на убеждения, да се преминава в една по-сериозна форма, която не изключва и санкционирането по един или друг начин, като най-болезненото за управляващите всъщност е санкционирането през фондовете.

Какво очаквате да направят управляващите след този разговор? Ще има ли някаква реакция?

Аз предполагам, че представителите на българските институции, които участват в изслушването, ще се опитват по-скоро да разводнят обемите, да се измъкнат от ситуацията. Не очаквам реална промяна да настъпи в оставащите няколко месеца до редовните избори или в случай на предсрочни такива, в оставащото още по-малко време. Така че, за съжаление, управлението на Борисов и ГЕРБ, което дойде с обещанието да направи България европейска държава всъщност може би е извървяло един пълен оборот в обратна посока. България, за съжаление, 10 години по-късно не е по-европейска държава, в сравнение с управлението от времето на тройната коалиция и преди това. Именно тези загубени 10 години за най-младите български граждани, пък и по-възрастното поколение е нещото, което няма да бъде простено на Борисов. Дори не толкова корупционните скандали, не толкова различните едни или други действия, колкото 10 години загубено време за България и за това тя да бъде в ядрото, в центъра на Европа, а не в периферията на Европейския съюз.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!