Евгений Кънев
на снимката: Икономистът Евгений Кънев

Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

Какво е в момента най-общо положението с българската икономика, с колко се е свила заради кризата?

Българската икономика в момента се опитва да изплува над водата тъй като пред първото шестмесечие и особено през първото тримесечие отбеляза отрицателен растеж от над 5-6% и респективно българските бизнеси са в изключително затруднено положение тъй като техните пазари все още не се възстановяват или слабо се възстановяват и респективно помощта, която държавата беше обещала се бави. Има някои вече получили помощ, но голямата част от тези, които са кандидатствали все още не са я получили и по тази причина не се очертават добри новини към края на годината. Естествено в сравнение с други икономики положението не е толкова зле, доколкото все още така основни бизнеси, които произвеждат за износ и чиито вериги продължават да работят. Тези бизнеси съответно продължават да работят, както и благодарение на либерализиране, тотално либерализиране бих казал на мерките за вътрешния пазар, имайки предвид туристическия сектор, ресторанти, хотели така се очаква намаляване на загубите и пак отрицателен растеж, но по-малък в края на годината заради по-добрият летен сезон. В този смисъл все още е рано да се каже, може би чак към края на октомври, когато се отчитат резултатите от туристическия сезон ще стане ясно дали и с каква загуба ще завърши нашата икономика тази година.

Имаме ли още резерви в бюджета и какво наложи тегленето на нов външен дълг?

Моето разбиране за държавното планиране, което не бих казал стандартно и обичайно, а по-скоро необичайно е, че голяма част от парите, които трябваше да бъдат дадени на бизнеса за подкрепа, всъщност не бяха дадени в очакване на европейските пари, които всъщност да бъдат похарчени т.е вместо държавата да изразходва парите от бюджета и след това да тегли заеми и да разчита на европейски пари всъщност първо чакаме европейските пари да дойдат. И по тази причина има заложени като разходи, но непохарчени много пари в бюджета, които пари обаче дават изкуствен бюджетен излишък, което е парадоксално. На фона на цялата световна икономика, където всички държави и правителства подкрепят масирано бизнеса  и домакинствата нашата икономика, както се казва по време на чума или по време на Ковид по-скоро в случая реализира бюджетни излишъци. Естествено предвид политическата криза, която се разрази се наложи да се гасят много пожари, което наложи извънредни харчове, които не бяха предвидени и към един момент съответно и фискалният резерв започна да намалява и по тази причина се наложи да се тегли съответно дълг, който да покрие тези извънредни харчове. Също трябва да се имат предвид и очакваните допълнителни харчове предвид задаващия се бурен политически предизборен сезон.

Имате предвид, че тегленето на новия външен дълг се е наложило просто, защото резервите са свършили, този бюджетен излишък се е стопил

По принцип фискалният резерв трябва да се поддържа на определено ниво, за да има спокойствие сред външните контрагенти на България и когато има такава криза е съвсем нормално всъщност първо да се тегли дълг, за да не се намалява резервът, докато при нас се получи точно обратното първо намалихме резерва заради тези харчове, които преди малко коментирах и сега се наложи да го попълваме, за да може да бъде в готовност за идващи харчове, за да се поддържа някаква макроикономическа стабилност. А е и съвсем нормално в интерес на истината предвид каква е ситуацията в цял свят и предвид негативните икономически развития, които водят до дефицити, до нужда от извънредни финансирания, подпомагане на бизнеса и домакинствата, това са съвсем нормални процеси. Не е проблемът, че теглим дълг, ние и без това имаме един от най-ниските равнища на дълга в Европа, проблемът е за какво ще се похарчат тези пари, това е ключовият момент.

 

По всичко изглежда, че парите ще отидат за вдигане на пенсиите и на заплатите на чиновниците, които са резервоар за изборни гласове. Как оценявате такава икономическа политика?

За съжаление точно това се вижда в момента, че не минава нито една седмица или ден, в който някоя заинтересована група не получава някакви стимули, които едва ли са били планирани в началото на годината и това всъщност подсказва, че парите отиват не за инвестиции, а за разходи и не за реално подпомагане на нуждаещите се, а на тези, които ще носят гласове и това е изключително притеснително, респективно заслужаващо критика като политика, която води държавата в момента.

А какво ще получат онези над 2 милиона българи, които работят в реалния сектор и досега не са получили почти нищо от лесно раздаваните държавни пари, а те на практика чрез данъците, които внасят формират бюджета? Получава се едно страхотно разминаване

Абсолютно вярно, не само това. Дори трябва да се отбележи простият факт, че държавата затова, че не помогна навреме много бизнеси ще фалират и държавата ще изгуби данъкоплатци. И това е много вероятно да засили икономическата криза, вместо да разреши проблемите, зададени от нея. Наистина много бизнеси и хора, домакинства, които са плащали данъци до момента реално в критична нужда, когато имат нужда от помощи не ги получат, било то защото трудно се квалифицират и трудно пробиват изискванията или преди да са отговорили на тях просто парите не идват или много се бавят във времето. Когато има криза и парите се бавят това е същото както в медицината. Може да дойде линейката след няколко часа, когато е прекалено късно.

 

Залага ли този тип политика на раздаване на общите пари само на пенсионери и чиновници бъдещ икономически проблем пред страната?

Определено, всъщност нашите макроикономически показатели се влошават, защото се харчат пари, които реално не носят възвращаемост. Тези пари не отиват да кажем да подобряват здравеопазването, образованието, инфраструктурата, икономиката, правосъдието, а те се харчат без никакъв ефект. Просто са едни пари за харчене. Дори имаше и много примери с пенсионерите, които при почти нулева инфлация нямат нужда от подпомагане в кризата. Те така или иначе си получават редовно пенсиите, но за тях отиват пари за увеличение на пенсиите. Просто, защото са много и защото носят много гласове. Това също е един пример за погрешна политика, спрямо икономиката. А тези, които имат нужда, хора, които са загубили работата си, които имат малки бизнеси, които в момента са временно затворили или имат много малък оборот те нищо не получават и са осъдени.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!