Георги Вулджев е член на управителния борд на Българско либертарианско общество и главен редактор на ЕКИП. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch.
По последни данни на Националния статистически институт фирмите у нас са произвели продукция за над 194 млрд. лв през миналата година. Това е 12% ръст спрямо 2018-та година. Успяхме ли най-накрая да се възползваме от огромния европейски пазар след 13 години членство?
Европейският пазар и това, че сме в Европейския съюз със сигурност допринасят към положителния растеж. 2019-та като цяла беше много хубава годинане само за българската икономика, но и за глобалната икономика. Като цяло тенденциите тогава бяха все още сравнително положителни, въпреки че вече се забелязваха първите затруднения в растежа на някои ключови европейски икономики като Германия и Италия. Все още имаше инерция, която беше набрана през предходните три години, между 2016 и 2018 година, като цяло нямаше кризи почти никъде по света, световната търговия вървеше на високи обороти. И разбира се фактът, че сме в Европейския съюз и имаме достъп до този голям пазар допринася до това да имаме този растеж на печалбите.
През последните години все повече западни инвеститори също се обърнаха към страната ни. Това неминуемо е съживило икономиката, за да реализираме миналата година и рекорден Брутен вътрешен продукт?
Това, че е рекорден Брутният вътрешен продукт само по себе си не е кой знае какво постижение, важно е да се вижда в сравнителен план темпът на растеж какъв е. Уви, ние според мен не успяваме да максимизираме потенциала за растеж, защото има много други източноевропейски икономики, които въпреки че са по- развити от нас успяват да реализират по- висок растеж на БВП, например страни като Полша, като Унгария. Дори Румъния може да се даде за пример, която има малко по-висок стандарт от България, но значително по-висок темп на растеж. Така, че ние, до известна степен фактът, че сме в Европейския съюз и сме интегрирани в този европейски пазар е положителен, но ние до известна степен пропускаме да се възползваме от всички ползи, от които бихме могли.
Къде са пропуските?
Ами икономическата политика в България през последното десетилетие е такава, че ние почти се осланяме изцяло на еврофондове и растежът, който можем да реализираме чрез тях. А това е много проблематичен подход, защото първо еврофондовете, знете, имат много голям корупционен риск, свързан с тях. Много често те не се използват по най-оптималния начин и съответно проектите, които се реализират с тях не са толкова продуктивни и не допринасят толкова много за растежа. А същевременно не се търсят някакви алтернативни икономически политики, проактивни икономически политики, чрез например някаква реформа в данъчната система и всякакви други методи за стимулиране на икономиката. Просто се осланяме твърде много само на един подход и това води до един по-слаб растеж. Много сектори, особено публични имат нужда от реформи, социалният сектор, пенсионната система има нужда от реформа, здравната система, там постоянно се говори за реформа, никога така и не се осъществява качествена реформа. И проблемите в тези сектори, в държавните предприятия също така, там има много предприятия, в които нивото на продуктивност е много ниско и там има нужда от реформи. Но вместо това ние основно се фокусираме върху еврофондовете и това води до по-бавен ръст на БВП, отколкото бихме могли да имаме. На практика това десетилетие няма нито една реформа, в който и да е сектор, а има нужда, както споменах вече в редица сектори от такива реформи. Като цяло не може постоянно да си вървим по инерция с един и същи подход към икономическата политика. Рано или късно трябва да го променим, защото в един момент парата му изтича, горивото изтича на този подход.
Шест месеца по-късно как се отрази на българския бизнес коронакризата? Виждат ли се вече мащабите на щетите за България?
Сега излязоха данните за БВП, 8,5 % спад според данните на НСИ. Това всъщност не е толкова лошо, колкото първоначално се очакваше. Всички очакваме двуцифрен спад през второто тримесечие. Всъщност ние сме една от страните членки в Европейския съюз, която за момента поне по-леко ни удря тази криза, което е хубаво. Забелязва се, че основният крепител на БВП е потреблението, което успява да се запази на същите нива през второто тримесечие на годината, на каквито е било през същия период през 2019-а, със съвсем лек спад, което е добре, което е логично да се случи. С оглед на това, че всички мерки на правителството са насочени именно към поддържане на потреблението- чрез мораториума върху плащанията по кредити, всички онези мерки за запазване на заетостта като 60 на 40, след това и 80 на 20. Те поддържайки заетостта, поддържат и някакво ниво на потребление. Там, където има голям спад е в инвестициите, в капиталообразуването, а и там според мен вече е крайно време да се обърне по-сериозно внимание сега с бюджета за следващата година, би трябвало именно това да е фокусът, да се помисли как да се стимулират инвестициите. Уви, заради взривоопасната политическа обстановка, най-вероятно няма това да е фокусът, най-вероятно той ще е по-скоро към още мерки за стимулиране на потреблението, защото дават по-сериозно изражение в краткосрочен план. Трябва да се мисли как да се стимулират инвестициите, защото там правителството има сериозни пропуски. Ние на практика не сме въвели нито една мярка, която да е насочена към възстановяване на растежа на инвестициите и това си личи от статистиката.
Работодатели поискаха замразяване на минималната работна заплата. Адекватна ли е тази мярка?
Да, определено в период на криза е адекватно да се замрази ръста на минималната работна заплата от гледна точка на това, че печалбите на страшно много предприятия изчезват в тази ситуация, но самите им приходи са притиснати и ако същевременно темпът на ръст на разходите остане същият, какъвто е бил през предходните години това ще е пагубно, загубите ще стават твърде огромни и непоносими и се рискуват фалити. Не може в период на криза, когато започват да падат приходите, разходите да продължават да растат със същите темпове, с които са били през годините на растеж. Това просто е финансово нерентабилно. Затова от чисто финансова гледна точка това е напълно адекватно предложение.
Сред сериозно подпомогнатите по време на кризата се оказаха държавните служители. Работодатели и експерти продължават да се чудят откъде ще дойдат средствата за 30% увеличение заплатите на администрацията, при условие, че в частния сектор възнагражденията са дори намалени. Как гледате на това вадене на едни пари в държавния сектор?
До известна степен това увеличение на заплатите на определени служители в администрацията в комбинацията с всичките тези добавки към пенсиите е не толкова антикризисна мярка, колкото предизборна. Има някакъв антикризисен елемент, защото в определен смисъл ще подсилят потреблението и това може статистически малко да подобри данните за БВП, но истинският фокус е по-скоро предизборен. Честа практика е преди избори да се дава увеличение на заплатите, да има бонуси за пенсионери, за социалните плащания, това е много често срещан подход. Затова аз не ги гледам като антикризисни мерки, въпреки че така се тиражират. От гледна точка на финансовата им адекватност разбира се ,че според мен фокусът не трябва да е върху такива мерки, особено що се отнася до вдигането на заплатите в администрацията. Трябва да се прецизира много добре на кого се вдигат заплатите и какъв е поводът за това, защото бяха вдигнати заплатите на твърде много служители и то с твърде голям мащаб. 30% наистина това е с 1/3, това е огромно увеличение, каквото ние на практика никога не сме виждали, на който и да е тип държавни служители. Ако е увеличение само за периода на кризата само за няколко месеца, за съответния период, в който тези служители са най-натоварени, има смисъл. Но ако е перманентно увеличение с 30% това е наистина голямо повишение в разходите, което не е финансово оправдано.
За момента се остава впечатлението, че е постоянно, а не е временна мярка, въпреки че остават неясноти около това увеличение. Кой ще го получи, с колко…
Да, не става ясно кои служители ще получат такива увеличения. Например когато се даваха бонуси на медици, на хора в този сектор, там имаше смисъл. Но тук вече се разширява доста обхватът на това увеличение на заплатите и вече се обхващат някакви чиновници, които според мен е трудно да се обоснове защо те трябва да получат увеличение.
По данни на Евростат България е една от страните в ЕС с най-много държавни служители. Можем ли да си го позволим?
Ето това е което и казах по-рано, за реформите. Целият публичен сектор не е пипан въобще, аз не си спомням от кога. Има нужда от такава реформа, ето и статистиката показва, че имаме страшно голяма държавна бюрокрация. Има нужда от реформиране и от оптимизация, защото тежестта на тази държавна бюрокрация е огромна. И това си личи в сектори като например вътрешна сигурност, тази сума си личи в разходите на вътрешното министерство, което е най-голямото. Там почти разходи, 90 и няколко процента са заплати, всички други типове разходи са изключително ниски. И това е в почти всяка министерство. 90% отиват за заплати, което е нерентабилно, не се харчи почти нищо за инвестиции, оставя се държавата да се грижи. Бюджетните излишъци през последните няколко години бяха именно поради това, че разходите за инвестиции, които бяха планирани почти никога не се реализираха и вместо това правителството решаваше да увеличава заплати, което е финансово рискован ход, защото, когато дойде криза е много по-трудно да се съкращават заплати, дори и да имаш нужда да го направиш. Особено, когато си увеличил заплатите в сектори, които имат много ниска продуктивност и те на практика не могат да си изплатят този разход, който ти наливаш в тях. Това е рецепта просто за фискална криза не дай си Боже. Затова този подход трябва да се прекрати, трябва да се реформира публичната администрация, да се оптимизират там разходите, да се въведе мащабно електронно правителство, което да обхваща всички ведомства и наистина да се намали щата на публичната администрация и вече след това да се мисли как и къде могат да се увеличават заплати. Това трябва да е подходът.
