Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в град Хасково, България. Завършва право в Софийския университет и до 1990 г. е инспектор-юрист в Главната инспекция по труда. Между 1990 и 1997 г. е последователно завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време заместник-председател на синдиката.
През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, и в последвалото правителство на Иван Костов.
В момента е директор на Балканския институт по труда и социалната политика.
Г-Нейков, от 1 юли ще има вдигане на пенсиите, както за старост, така и за стаж. Това достатъчно ли ще бъде и стъпка в правилната посока ли е? Как нарастват пенсиите спрямо минималната работна заплата – по-бързо или по-бавно?
На този въпрос винаги има два отговора. На въпроса достатъчно ли се увеличават пенсиите, ако питаме управляващите трябва всички пенсионери да викат ура и да целуват ръка. Ако питаме пенсионерите ще кажат, че въобще няма да усетят промяна в качеството на живот от това увеличение. Но извън този естествен конфликт да, пътят е правилен. Това и законодателството го изисква, това е начин да бъде неутрализиран ефекта от инфлацията върху покупателната способност на пенсиите. Това е и очакваното от обществото, защото в социалната сфера традициите имат голямо значение, колкото и да звучи неюридически, но е така. Опитайте се да кажете повече ми няма да има коледни добавки. Не че коледните добавки променят стандарта на живот, само, че има традиции, от такава гледна точка една такава промяна е сложна да бъде възприета от обществото. В социалната сфера има един закон- лесно се дава, а много трудно се отнема едно право, или някаква привилегия.
Колко пари дават работещите за пенсиите, извън събраните вноски от НОИ?
Работещите дават за пенсия всички осигуровки, които плащат. Размерът на осигуровката всяка година се определя от бюджета на НОИ, заедно с този размер се определя и разпределението между работник и работодател.
Така, че всъщност всяка година може да се появи такава корекция на параметрите на осигуровките. Заедно с това, с всяко увеличаване на заплатата на работещия човек, на практика се увеличават и парите, които той дава за пенсия, защото осигуровката е процент от осигурителния доход.
Отделно има една, много хора не знаят това нещо, все по-голяма група от хора, които извън това задължително осигуряване, сами или техните работодатели отделят пари за т.нар. доброволно осигуряване. Те вече са над 600 000 са българите, които се осигуряват в така наречения трети стълб т.е доброволните осигурителни фондове.
Така, че отговорът на вашия въпрос е сумите, които се отделят въобще за осигурителната система-за първия, за втория или за третия стълб, нарастват всяка година. Но за съжаление в първия стълб т.е солидарната система, така ако наречем пенсията от НОИ, там нещата не изглеждат добре от финансова гледна точка, защото над 40% от парите, които са необходими за изплащане на пенсиите се осигуряват не от осигуровки, а би трябвало, а се допълват от републиканския бюджет.
Честно казано на хората им е все тая откъде идват парите им за пенсия т.е това осигурява плащането на пенсиите, но това е огромно натоварване на републиканския бюджет, това са някъде над 4 милиарда лева. Всяка година републиканският бюджет отделя от останалите сфери – здравеопазване, образование, инфраструктура, за да може всеки месец на всяко 7-мо число да започне изплащането на пенсиите.
Каква е покупателната способност на пенсиите спрямо цените на основните продукти, като хляб, олио и други стоки от първа необходимост?
Пенсиите имат особени функции. Ние сме свикнали да виждаме в пенсионерите една изключително хомогенна група т.е всички са едно и също дередже. Картината е много по-различна.
Всъщност има пенсионери, които разчитат единствено на пенсии, особено тези, които са с минималните, на тях качеството на живот е под всякаква критика. Има пенсионери, които са около тавана на пенсиите, има сред всички пенсионери има хора, които получават допълнителни доходи, било от свое имущество като наеми, било от инвестиции, които са направили.
Например, недвижимите собствености в широкия смисъл на думата- това са жилищни имоти, ниви т.е земеделски имоти, индустриални имоти, една огромна част от това благо на обществото, всъщност негови собственици се явяват пенсионери, хора в пенсионна възраст. Така, че картината наистина е много различна.
И има пенсионери с впечатляваща покупателна способност, дай Боже всички да са така, но има и такива, които много трудно връзват двата края.
Има един екзистенциален въпрос, по който от години се спори – трябва ли пенсията да стига само за екзистенцминимума или трябва с нея да може водиш средностатистически живот?
Не искам да го приемате като заяждане в никакъв случай, по-скоро искам да покажа какво свръх очакване имаме към пенсията, мога ли да обърна Вашият въпрос така- трябва ли всеки, който има нужда от пари задължително да има сметка в банката и банката да му увеличава парите в сметката, защото тези, които той е внесъл не му стигат. Всъщност защо казвам, че имаме свръх очакване към пенсията. Ние приемаме, че пенсията е благодарност, че пенсията е помощ, пенсията е подкрепа на човека, на който му е тежко. Всъщност нищо подобно не е пенсията.
Пенсията е един студен, на моменти циничен инструмент за отложено плащане, в смисъл ако си правил вноски, ще дойде моментът при определени условия ще получаваш пенсия, ако не си правил вноски, няма да получаваш пенсия.
Не говорим защо не си плащал вноските, тука може да има вина човека, може и да няма вина. Но не можем да очакваме от пенсията да направи онова, за което тя не е създадена. Това, за което вие казвате, осигуряването на доходи, за да живее човека нормално, не е задача на пенсията , а на цялата социална система – тука ще влязат парите за здравеопазване, за образование, тука влизат пари за подпомагане на хората в критични моменти за техния живот, тука ще влязат заплати, тук ще влязат пенсиите и в крайна сметка целият този конгломерат от финансова подкрепа, всъщност тя осигурява или неосигурява качество на живот.
Всичкото това не е възможно да бъде решено само от пенсията. Тя е направено като вид отложено плащане, в смисъл, аз когато работя отделям част от парите си, аз и моят работодател, за да получа тези пари в един по-късен момент, когато вече няма да работя, когато няма да съм работоспособен. Отделно вече с тези пари за осигуровки, за които говорим, се покриват, ние сме свикнали да казваме осигуровката- срещу нея стои пенсията. Всъщност пенсията е само един от осигурителните рискове.
В България се покриват седем риска осигурителни от тези осигуровки – тука влизат болничните, влиза майчинството, влиза инвалидност, влиза смърт и т.н Различни са осигурителните рискове. Така, че от тези пари, които всеки работещ отделя от своята заплата и работодателят отделя за своите работници се решават много повече въпроси, отколкото е пенсията.
Какво е съотношението между работещите българи и пенсионерите? И каква е картината в Европейския съюз? И още нещо: колко дълго живее българинът като пенсионер спрямо другите европейци?
Тука сме не само за Оскар, но чудя се за какво повече, за Нобелова награда, която трябва да се даде на българското общество, защото в момента по официални данни работещите са около 3 милиона и 200 хиляди, а пенсионерите са около 2 милиона и 300 хиляди.Така, че вече сме съотношение спокойно може да се каже 3 към 2.
Аз не знам друга държава в света, където съотношението да е станало такова. Дори и в онези държави, които в момента твърдят, че изпитват затруднения в демографския смисъл по отношение на работещите и пенсионерите там съотношението е 4 работещи и 1 пенсионер, дори и повече.
Така ,че от тази гледна точка България е в уникална ситуация в момента. И ако не беше този пенсионен модел, който беше създаден преди 20 години, днес нещата щяха да изглеждат изключително тежко, изключително тревожно. Но сега вие виждате проблема на обществото е размера на пенсиите, а не получаването т.е имаме инструменти, с които гарантираме всеки месец , всяка година изплащането на пенсиите.
Цената на тази гаранция обаче са ниските пенсии. Всъщност това е резултатът, че не се сбъднаха много от параметрите на пенсионната реформа. Когато преди 20 години тя се правеше се предвиждаше съвършено друга политика по доходите, предвиждаше се друг размер на осигурителните вноски, предвиждаше се друг темп за нарастване на възрастта за пенсиониране, на практика нищо от това не стана.
И резултатът е налице. 40% дефицит в бюджета на НОИ. Така, че както се казва пътят към Ада е постлан с много добри намерения и е особено интересно, когато сам си ги постилаш.
Ясно е, че таванът на пенсиите от 1 200 лева ще остане непроменен след 1 юли. Справедливо ли е според Вас, хората, които са се осигурявали на максималната възможна сума и респективно са внасяли повече пари, сега да получават по-малко?
Във вашия въпрос просто крещи отговора. Абсолютно несправедливо, противоконституционно ако щете, обезсмислящо осигурителния модел е подобен подход. Ние пращаме много шизофренни сигнали към обществото.
От една страна – не работете в сивата икономика, плащайте си осигуровките, това ви осигурява добри старини и като дойдат старините- чакай, чакай, ти няма значение колко си внасял, ние решихме ето толкова ще взимаш като пенсия. И тогава ако им кажеш ама вие ми обещавахте нещо по-рано сега защо го променяте. Отговорът е- виж сега, така е положението, това е ситуацията. Не е това ситуацията. Това е абсолютно некоректно към хората, не е въпрос нито на пари, нито на законодателен проблем, това е абсолютно късогледа и бих казал дори сиромахомилска политика, защото много пъти може да се чуе довода, не може един да взема 300 лева, а друг да взема 2000 лева.
Ами хубаво, дайте да направим всички да взимат по 2000 лева. Не, не могат всички да взимат всички 2000 лева, затова ще отрежем тавана на пенсиите, ще кажем толкова ще взимате без значение на колко сте се осигурявали.
Как да мотивираш след това децата на този човек, на който си отрязал пенсията, как да ги мотивираш 40 години да правят колкото се може по-големи осигуровки, защото после ще вземат по-големи пенсии. На тях всеки ден пред очите им е баща им или майка им, които им казват на практика – няма смисъл да се осигурявате, просто , защото един ден някой там, където пише „Съединението прави силата” ще каже много са му толкова пари, дайте да му ги отрежем.
Много, много голяма грешка, няма нито финансови, нито логични доводи да има таван на пенсиите в България. Направихме на времето така нещата, че да има таван на осигуровките и тогава всъщност, защото знаете сега осигуряването е до определен размер на доходите. Това е нормалното и тогава хората знаят, да ще получавам до тука, защото до тука съм правил осигуровките. Но ако ти си правил осигуровки за повече, а по административен път ти отрязват част от заплатата това наистина е изключително демотивиращо.
