Иван Нейков
на снимката: Иван Нейков

Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в град Хасково, България. Завършва право в Софийския университет и до 1990 г. е инспектор-юрист в Главната инспекция по труда.  Между 1990 и 1997 г. е последователно завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време заместник-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, и в последвалото правителство на Иван Костов. В момента е директор на Балканския институт по труда и социалната политика.

Управляващите предлагат минималната пенсия да стане 300 лева, а максималната 1400. Има ли логика в тези действия? Очаквани ли са?

Очаквани са, но няма логика, защото този начин на административна корекция на минималната пенсия е изначало погрешен. Този подход, при който по съображения, които може сами по себе си да са добри, в смисъл, че на хората не им стигат парите от пенсия, но не бива да се постига резултат за тази цел по този начин. Защото пенсията всъщност е резултат от натрупания осигурителен стаж, от направените осигуровки, от самия пенсионен модел. Ако тези фактори са такива за дадения човек, че пенсията му е малка и не му стига за нормален живот тогава на този човек трябва да му се помага през системата за социално подпомагане, която има десетки други инструменти и услуги, с които се подкрепят хората в нужда. А не с административна корекция на пенсиите, защото това противоречи на логиката на пенсионния модел.

 

Какво се случва със Сребърния фонд? Провалили си се тотално идеята?

Сребърният фонд е един инструмент, създаден преди 15-ина години, който имаше за цел да се натрупват в него средства от приватизация и тези средства да бъдат управлявани и от тях в тежък момент за осигурителната система, което се очаква някъде около 2030- 2040 година да бъде допълван бюджетът на НОИ. Парите, които до момента бяха натрупани, стоят в БНБ. Реално няма осезаеми приходи годишно, тъй като няма приватизация, парите не се управляват, въпреки усилията на много експерти да убедят правителството, че парите не бива да стоят просто така и да ги изважда инфлацията. Тези пари засега поне не са предвидени да допълват бюджета на НОИ така, че със Сребърния фонд нещата са както доста други неща в България – има ги на хартия, но дефакто те не постигат за сега поне целта, която им е поставена.

 

В същото време се говори и за увеличаване на максималния осигурителен доход на 3200 лева

 Въпросът с тавана на максималния осигурителен доход ще бъде решен окончателно от Закона за Бюджета на НОИ и Държавния Бюджет така, че засега това са повече предположения и отделни предложения само, но всъщност нямаме законово решение в това отношение. Рано или късно трябва да се стигне до увеличаване на тавана на осигурителния доход просто, защото през годините нарастват доходите на хората. Въпросът е, че ние нямаме разработен механизъм как това да става и затова от време на време някой социален министър се сеща за този инструмент и започва една малко дискусия между глухи да се увеличава, да не се увеличава. Липсва ни модел на нарастване на осигурителния доход. Дали той ще бъде обвързан с минималната работна заплата, дали ще бъде обвързан със средната работна заплата или по някакъв друг начин може да бъде решен този въпрос, но механизмът ще даде отговор на хората да могат да прогнозират и осигуровките, които ще плащат и естествено и пенсията, която след това ще получават. Така, че липсващото звено във веригата в момента е по-скоро това, че нямаме механизъм, по който да нараства таванът на осигурителния доход. Иначе този подход, който сега се използва за административно увеличение се вижда, че не се приема от обществото.

  

А демотивиращо ли е случващото се? Как да накараме хората да се осигуряват на повече пари, след като очевидно няма да взимат повече след време?

Тогава, когато през цялото време моделът е под натиска на различни предизборни намерения,тогава, когато абсолютно изкуствено стои таван на пенсиите, това няма как да мотивира хората приемат действащия модел за справедлив. В резултат, на което започва играта на котка и мишка, много хора действат на принципа не се знае ще доживея ли до пенсия, затова парите ми трябват сега и започва скриването на доходи, започва заобикалянето на положението за осигуряване, доколкото успяват да го направят. Така, че всеки такъв опит за пипане на модела без това да е станало да базата наистина на широк консенсус между всички заинтересовани страни винаги води до демотивация на хората.

 

Как гледате на  предложението родителите на всички деца да получават детски надбавки от 40 лева, независимо от доходите им?

 Ние в България сме видели всичко! Детските надбавки бяха универсални, имахме близо 15-17 години, в които детските надбавки бяха диференцирани взависимост от доходите на хората. През годините имахме постепенно някакви корекции при по-високи доходи да се получават част от предвидените детски надбавки, така че всичко сме видели. Общо взето всяко ново нещо в тази сфера е едно добре забравеното старо нещо. Твърдото ми мнение е, че този подход на плащане на калпак  несправедлив, защото тезата всички деца са важни за България е банална теза само, че не е от гледна точка на подкрепата, която обществото трябва да дава на родителите. От подкрепа имат нужда една голяма част естествено от хората. И те трябва да я получават. Но има семейства, има родители, за които тази подкрепа не е необходима и те се справят с грижата за децата. Тогава въпросът е защото го правим? Какво постигаме? Като изключим популизма, това кого устройва всъщност имаме ли случаи, в които групата на бедните да е казала дайте детски и на богатите? Нямаме такъв случай. Имаме ли случай богатите да са казали не давайте само на бедните, дайте и на нас по 40 лева за децата. И такъв случай нямаме. Нямаме натиск нито от едната част на обществото, нито от другата, за промяна на действащия модел. Тогава въпросът, който възниква добре де, а защо го правите тогава, след като го няма това искане? И верният отговор, който като че ли в момента има някаква логика е ами защото идват избори.

Пенсионерите вече бяха подпомогнати с по 50 лева месечно, имаше и за администрацията, в момента са на фокус родителите. Така да Ви разбирам?

Да, универсална помощ от 50 лева и на пенсионерите с 250 лева пенсия, и на пенсионерите с 1200 лева пенсия, универсална помощ на родителите с минимална работна заплата и примерно с 5 000 лева работна заплата, универсална помощ за семейства на първокласници и  на осмокласниците, отново без да се интересуваме дали бащата е собственик на гигантско предприятие, щом ученикът му влиза в първи клас и на него ще му помагаме. За това казвам, че този подход е несправедлив. Така не се прави социална политика.

Относно безработицата. Как си обяснявате, че има недостиг на кадри, въпреки че бяха освободени доста хора? От НСИ излязоха с данни, според които в промишлеността има 20% недостиг на работна ръка, следва и строителство и други сектори

Това е ситуация, която може да бъде прогнозирана и тя е реална, защото потребностите от човешкия труд в един отрасъл са в едни размери, в други отрасли са в други размери. В крайна сметка такъв важен икономически сектор като „чистотата” да речем и сега има огромна нужда от работна сила, няма значение, че имахме пандемия. И за бъдеще ще имат, докато не въведем механизация в почистването. Един ден, когато се появи тази механизация ще видим как ще намалее търсенето на работна сила в тази сфера. Но това е само един пример, който мога да дам. При всички положения ще има непрекъснато глад за квалифицирани кадри в ИТ индустрията, заради огромните мащаби, в които се разширява, един от икономическите сектори, които преживяха бум по време на коронакризата беше т.нар куриерска услуга, с доставката на стоки и услуги по домовете. Така, че кризата около коронавируса както се казва за едни беше мащеха, но за други майка. Колкото до тази вече малко поизтъркана песен да внасяме работници от чужбина не е най-подходящият момент работодателите да повдигат тази тема отново, най-малкото защото това ще срещне сигурно остра съпротива от страна на специалистите в сферата на имунологията и вирусологията и въобще медицината. Едва ли сега е подходящият момент да се говори за внос на работна сила отвън. Ако има някъде нация, където всичките са гарантирани срещу коронавируса ок да ги внасяме, но аз мисля, че няма такава нация в момента.

При условие, че става въпрос за промишлеността например, отрасъл с много части, но там явно има сериозен недостиг. Как ще бъде запълнен при условие, че не се внася работна сила отвън?

Както се казва ние общо взето обичаме ситуацията „след дъжд качулка”. В България по време на коронавируса се върнаха хиляди българи, които работят в чужбина. Какво направихме и бизнеса и държавата, за да ги задържим, да ги мотивираме да останат, да им предложим работа в българската икономика? Нищо разбира се, абсолютно нищо. И хората започнаха да си тръгват обратно, къде официално, къде не много официално. Така, че това беше страхотен пропуск, който допуснахме, защото всички преди избори казват, че мислят за българите в чужбина  и искат да ги задържат тук. Ето българите от чужбина дойдоха на крака и демагогията на много от политиците лъсна, защото никой не си мръдна пръста, за да задържи в България тази наистина опитна работна сила. Никой не им предложи да работят в България.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!