Д-р Константин Тренчев е български профсъюзен деятел, общественик. Завършил е медицина в София. Преди 1989 година заедно с още няколко български дисиденти развива дейност в Независимото дружество за защита правата на човека. Той е инициатор и основател на първия опозиционен синдикат в България – Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
Той е и един от основателите на СДС, в периода 1990 – 1991 година става член на Националния координационен съвет на СДС. През 2005 година е награден с орден „Стара планина“ – първа степен по случай 50-годишния му юбилей и за заслугите му в обществения живот.
Пак се намираме в условията на протести и тъй като вие сте живата историята протестите у нас, разкажете ни за първите протести от 1989г. Как беше организиран синдикат „Подкрепа” и как направихте първата крачка за свалянето на правителството на Луканов?
„Подкрепа” беше организирана от хора, членове на независимото дружество за защита правата на човека в България, с председател Илия Минев, но не бяха съдени, защото властта се опитваше да изкара, че основателите на дружеството са криминални престъпници, а всъщност те бяха политически затворници. Те създадоха тази организация на 16 януари ’88 година – датата на организираната българска опозиция. Ние, като членове на дружеството, аз станах член на 8 октомври, и заедно с Петър Манолов (тъй като аз ходих да го прегледам по време на гладната му стачка в Пловдив) решихме да създадем друга организация, под формата на профсъюз, в която да няма хора, съдени за каквото и да е, за да не спекулират по медиите и да заблуждават хората.
Протести тогава имаше, но те се изразяваха в изключително тежки гладни стачки. Накрая се стигна до нашето прибиране в Главно следствено управление за 4 месеца, където продължихме с гладни стачки. Бяхме пуснати месец септември и след това се виждаше, че режимът се тресе от всякъде. Бяхме пуснати по настояване на Запада – на западните профсъюзи, на други организации за защита на човешките права. Първата проява на опозицията, така да се каже, тъй като ние сме създали „Подкрепа” на 8 февруари 1989г., но имаше създаде клубове – За гласност и преустройство, Екогласност – първата проява беше шествието на 3 ноември (няколко дни преди Тодор Живков да падне от власт), което беше от Александър Невски до парламента, където се връчи петиция.
Първият голям митинг беше на 18 ноември, където аз говорих пети поред, Желю Желев говори първи. В тези интензивни дни замисляхме СДС, което беше обявено на 7 декември. На самия 10 ноември, с комунистически преврат, беше свален Тодор Живков. Аз не бих казал, че ние сме участвали в неговото сваляне, по-скоро ние бяхме израз на обществото, което вече не можеше да я кара по този начин. И изглежда комунистите се размърдаха и се опитаха, сваляйки Тодор Живков да успокоят обществото, но това отприщи много процеси.
На 10 специално не е имало никакви протести, всички бяха изненадани. И не е вярно твърдението на екс президента Плевнелиев, че е имало митинг, че той бил с някакви плакати от тапети. Това са пълни глупости. Човек може би иска да си купи минало, но това не е много лесно, защото трябва да дадеш доказателства.
Това е до Тодор Живков. Иначе протести по-нататък имаше страшно много. Към края на месец декември имаше много протести, започнаха стачки. Това доведе до кръглата маса. Студентите протестираха, „Подкрепа” стачкуваше и т.н.
В онзи момент каква беше ролята на „Подкрепа” – повече политическа или повече социална?
По-скоро повече политическа. Въпреки че профсъюзът трябва да се занимава със социални и икономически проблеми, което, разбира се, на един по-късен етап то изцяло мина на тези релси. Но първите наши прояви бяха чисто политически, тъй като имаше много неща, които трябваше да се направят – например, да няма софийско жителство, да няма партийни организации по месторабота и редица други неща. Основатели сме на СДС, което е политическа формация. Но след това поискахме статут на наблюдател, а на по-късен етап напълно излязохме от СДС, не че някой ни е гонил. Но един профсъюз и партиите могат да си партнират, но не и да бъдат двете лица на една монета.
Каква роля изигра „Подкрепа” при следващите големи протести в края на 1996г. срещу правителството на Жан Виденов?
Да се върнем на Луканов, тъй като ние взехме изключително активно участие в протестите, които последваха първите демократични избори, ако можем да кажем демократични, тъй като бяхме излъгани от комунистите с над 550 хиляди фантомни гласа и това се чете от трибуната на Народното събрание. След това аз бях човекът, който огласи касетата с танковете. Аз казах, че съществува такава касета. Студентите започнаха да протестират. Стачки вървяха из страната, икономически.
Не признахме изборите. Стигна се до запалването на Партийния дом от самите комунисти, които упрекнаха опозицията. Конкретно аз бях основният обвиняем. Като доказателство мога да кажа, че ако аз го бях запалил Партийния дом, щеше да изгори до основи. Така поне писаха западните издания. Имаше изключително тежки протести и стачки, и национална стачка, която свали правителството на Андрей Луканов. Така че, когато се говори за национални стачки, мога да ви кажа, че в българската нова история има две такива. И в двете „Подкрепа” участваше изключително активно и е инициатор. И двете бяха успешни. Едната свали Андрей Луканов, другата свали Жан Виденов. С барикади, протести, стачки. В една национална стачка се вдигат много хора, така че не само синдикалисти се вдигат. Участва много народ.
Ето, например, в Дупница на барикадите не бяха само синдикалисти, а почти цялото гражданство излезе. И се стигна до невъзможността да се сформира кабинет на БСП, защото Жан Виденов беше подал оставка по-рано и се стигна до извънредни избори и правителство на СДС. Друг е въпросът какво стана след това. Но, ако говорим за стачки, национални протести, това са две неща, които няма как да не се подчертаят дебело, те са и исторически доказани.
Защо днес синдикатите „Подкрепа” и КНСБ не заемат политическа позиция, а стоят неутрални или по-скоро подкрепят правителството? Има ли зад това синдикални причини?
Вижте, аз от 6 години не се занимавам със синдикализъм и мога да отговарям само за времето, в което аз съм бил лидер. И то да отговарям абсолютно пред всички, без да се крия, гледайки ги в очите. Сега тези синдикати имат ръководства, тези ръководства вземат решения и е най-добре да се обърнете към тях. Аз не им се меся, въпреки че съм почетен председател. Те си знаят, те да ви дадат отговор.
От Ваша гледна тока какво може да направи днес един протест успешен и какво може да го провали?
За да бъде един протест успешен, трябва първо да бъде масов. Второ трябва да бъде организиран или поне да има някакъв елемент на организация, и някаква структура. Тоест, някакви лидери и т.н., защото не може по телевизията, по радиото или сайтовете хората да се информират. Трябва да има и друга инфраструктура на уведомяване. Всички протести, които ние сме правили, имаха ясна организация. Имаше център, който не взима самоволни решения, но все пак живото общуване е доста по-различно от това съвременно общуване във Фейсбук. Всеки в социалните мрежи може да напише нещо, да обещае нещо и да не го свърши. Докато иначе някак си човек изпада в неловко положение, ако не го свърши. Така че, въпросът е на структуриране на протести и ясно оформени цели и искания на протеста, защото колкото е по-масов протестът, толкова по-малко трябва да бъдат неговите цели и по-ясни.
Не може да искате 20 неща, искате няколко неща, защото хората се объркват. Един иска едно, друг – друго. Но има нещо обединяващо. Ние, когато сме искали оставката на Луканов или на комунистите по времето на Жан Виденов, искахме едно-единствено нещо – комунистите да ги няма. Това е, което всички разбираха и беше ясно. Не че нямаше други проблеми. Други проблеми колкото щете. Хората са разнородни и имат различни проблеми, но трябва да бъдат обединени от едно нещо, най-много две. Иначе започват да разсейва. Това са някои от базовите неща, които са протести, доказани в практиката.
Какви шансове давате на днешните протести?
Аз следя от далеч тези неща. Не мога да кажа, зависи от много сили. Едните искат промяна, другите не искат. Кой ще надделее е трудно да се каже, но че обществото е дълбоко разделено, е един безспорен факт. А тази пропаст, която е изкопана в обществото, няма да се затвори лесно, също е много безспорно. Полицията, освен това се държи безкрайно нагло. Първо, една немалка част от полицаите, не знам с желание или без желание изпълняват заповеди, но се държат безобразно нагло. В друга държава това не биха си го позволили, или ако си го позволят, ще имат сериозни проблеми. Докато тук едни момчета, по-голямата част от които не са с особен интелект, бидейки облечени във власт, избиват комплекси. Виждате, че едва не пребиха едни хора. Искам да кажа следното: ако се даде една или две жертви, това ще взриви обстановката в страната и тогава нещата ще станат напълно неконтролируеми.
