Красен Станчев е икономист, народен представител във Великото народно събрание. Основател е на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 година. От 1996 до 2001 година е член на Съвета за икономическа политика към президента, доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Властите въвеждат нови ограничения. Как ще се отразят на икономиката и доколко тя изобщо се възстанови след предишното затваряне през март?
В общи линии вероятно ще се сбъднат тези предвиждания, включително мои и на колеги, около 9 милиарда спад на БВП за тази година, от предвиденото в края на миналата година поради много причини. Основното е затварянето на човешкия фактор в икономиката и това ще рече отраслите, които зависят от приноса и контактите на хора. Като започнем от туризма и минаваме през ресторантите и свършваме във всичко останало, свързано с хора. Очевидно е, че голяма влияние ще има и във външния сектор, върху поръчките за българските предприятия, които идват от чужбина, защото и другите също не работят.
От бизнеса вече обявиха, че искат ясни параметри за подпомагане и бързи компенсации. Възможно ли е?
Целият проблем е в това как се правят тези неща. А те се правят взависимост от това, с което разполагат правителството, какви данъци са събрали. Онова, което се наблюдава в момента е, че правителството харчи за неща, които не са необходими в тази ситуация. Очевидно е, че следващата година няма да има война, не е ясно защо трябва да се купуват самолети и кораби. Това всичкото прави някъде около 3 милиарда, които са колкото целите събрани данъци от бизнеса, които могат спокойно могат да бъдат оставени на бизнеса, но сега няма такава идея, макар да е „поставена на масата” от март. Продължава харченето за неособено смислени неща, но това е най-фрапантното. Можеше да бъдат съкратени някои разходи, така че в момента е много трудно да се намерят резерви за подпомагане на когото и да било.
Кога според Вас можем да очакваме възстановяване на икономиката?
Във всички случаи е ясно, че предвижданите в бюджета за следващата година с 4 милиарда повече приходи в сравнение с тази година, което е около 3-4% от БВП са безкрайно оптимистични. Очевидно беше направено, за да се вземат пари назаем. Но не виждам какво друго може да се направи в тази ситуация, в която се намират и правителството, и страната, освен да се взимат нови заеми.
Правителството вече излезе с план за възстановяване, станал популярен като плана на Дончев, за усвояване на парите, които ще получим от Европейския съюз за възстановяване. В крайна сметка стана ли ясно как ще бъдат разпределени тези не малко пари?
В момента не може да бъде ясно, защото това е само идеен план, предстои да се направят конкретни разчети. Ясно е, че по традиция се разпределят някъде около половината средства и другото, което е ясно, че поради ветото върху целия бюджет на Европейския съюз от три страни-членки отлага времето, в което могат да се използват тези бюджети. Ясно е също, че правителството разчита за всичко от социални плащания до образование от една помпа, помпата на Европейския съюз. Това не е добра философия в тази ситуация, защото не се знае кога ще дойдат тези средства.
Казвате, че по традиция половината се разпределят. Защо така се получава?
Ами не знам, това е преглед на неразпределението по данни от преди месец, даже не половината, а 43%, това е някаква закономерност, но е трудно да се каже защо така се получава.
Заговорихме вече за Бюджет 2021, окончателно вече е в пленарна зала. Адекватни ли бяха направените промени между двете четения изобщо адекватен ли е този Бюджет в тази ситуация в момента?
Зависи по отношение на какво. Дали по отношение на това, което е нужно или на това, което съществуваше като идея и вътрешнокоалиционен дебат в управляващата коалиция. По повод последното това по някакъв начин е адекватно, имаше много по-лоши идеи. По отношение на това, което е нужно, това, което е добро и беше гласувано е финансирането на здравната система, но това не е адекватно по отношение на това, което беше възможно или пък необходимо от самото начало, от март. Още тогава беше ясно, че трябва да се увеличи бюджетът на здравната система с около 600-700 милиона лева. Това сега се случва, но се случва доста късно и в общи линии хората не са доволни. Това не е проблем само на България, повечето страни са така.
Относно социалните плащания, някои нарекоха този бюджет „популистки”. Може ли да изпълни заложените социални параметри?
В т.нар социални плащания освен схемата за майчински и пенсионни и т.н, също и бюджета на НОИ, всичко останало е горе-долу разумно. Относно социалните плащания имаме два феномена- единият- по-малкият проблем, по-простият, защото е 390 милиона лева, това е опит за раздаване на пари не там, където са нужни, а на онези, които имат примерно деца, за тези плащания става дума. Тази схема, която е в момента се получи след дебата, е по-добра от това, което искаше коалиционният партньор на ГЕРБ. Другото нещо, което не е рационално и ще е проблем за в бъдеще са плащанията за пенсионерите и изобщо увеличаването на дефицита на НОИ, разходите се увеличават с малко под 20%, при увеличаване на приходите при около 4%, това ще създаде проблем за поддържането на цялата пенсионна система.
