Красен Станчев е завършил спец. „Философия“. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по философия във Висшия икономически институт в София. В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС. Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.
Господин Станчев, тази седмица стана ясно, че държавата ще тегли нов външен дълг, в размер на 5 млрд. лева. Каква е причината за това, според Вас?
Има официална, има и неофициална причина. Официалната причина е с нас от март месец. Още на 17 март аз казах, че вероятно трябва да се вземе нов външен дълг, за да се запушат някои буфери, защото макар и да е много голям резервът (най-големият сред всички правителства в ЕС), и все още се запазва нивото му от около 10% от БВП, но от тях са разполагаеми само 5%.
Съответно с тези над 5 млрд. би било възможно да се оставят пари в икономиката, тоест да се предвиди неплащане на данъци (освобождаване от данъци за определен период от време, например, за 1 година, което би било някъде около 3,5 млрд.), да се финансира здравната система и да се предвиди какви биха били плащанията до края на годината по безработица и други неща – което означава някъде около 5 млрд. Това е разполагаемата част от резерва, съответно за останалата част, при ясен план (защото тогава имаше ясен план) да се вземе евентуално заем, евентуално за буфер.
Сега няма ясен план. Това, което знаем е, че се харчи на поразия – който повика повече, той взима пари. Независимо дали говорим за ресторантьори, Слънчев бряг или държавни служители. И в крайна сметка, онова, което е предвидено да отиде в икономиката, идва много бавно, то е на нивото на 1/5 от това, което е заложено като бюджет. Но с приближаващите избори непрекъснато възникват някакви нови идеи за харчене.
Така че, в момента, макар самата сделка да е много по-добра от тази, която можеше да бъде сключена април месец, когато министър Горанов опита, не означава, че харченето ще бъде по-разумно.
Споменахте, че парите отиват при по-шумните. Вероятно голяма част от средствата сега ще отидат за пенсии, за заплати на чиновниците. Вече трети месец правителството отпуска по 50 лева добавки към пенсиите…
Те не са много. Те са някъде на равнището на това, което правителството харчи на ден. Само че над 2 млн. пенсионери ги получават за месец. Правителството харчи на ден около 110 млн. лева, пенсионерите получават на месец толкова, така че това не е кой знае какъв проблем. Въпросът е, че тогава, когато започнете да давате на когото и да е такива малки суми, то хората рано или късно започват да осъзнават, че сумите са малки и започват да искат повече. Тогава, когато едни получават, другите започват да искат. И това става безкрайно.
Казахте, че това се прави няколко месеца преди изборите. В публичното пространство се завъртя тезата, че това прилича на купуване на гласове. Съгласен ли сте с една такава теза?
Аз от няколко години казвам, че купуването на гласове на дребно е забранено, но на едро не е. И в общи линии, в предизборни години, нормални предизборни години, без политически кризи, купуването на гласове струва около 1 млрд. Това са различни програми за подкрепа на едно или друго. Най-голямото купуване на гласове до момента е 2008-2009г., когато затова отидоха 3 млрд., при доста по-малка икономика. Така че, доста е вероятно това да се очаква, че ще стане.
Какво е в момента най-общо положението с българската икономика? И как коронавирусната пандемия се отрази на икономиката ни?
Сметките сме ги правили с колеги от УНСС и от Математическия факултет на СУ. Възможни са всякакви неща, но онова, което ни се струва много вероятно е, че около 7 млрд. от икономиката ще бъдат непроизведени – от онова, което се предвиждаше и онова, което би било нормално, ако се вземе средният ръст на икономиката за 10 години напред, динамиката по сезони и т.н., включително нерегистрирана заетост. Струвани се, че около 7% от БВП няма да бъдат произведени.
До момента новите безработни са между 90 и 100 хиляди. Трудно е да се каже, защото имаше такъв сезон с инцидентна заетост. Вероятно към края на годината ще бъдат около 150 000 новите безработни. Това е близо до удвояване на безработицата, спрямо периода преди началото на пандемията. Но така или иначе това няма да бъде толкова тежко, колкото беше 2009-2010г. Тогава безработицата беше 12-13%, а сега ще е около 8%. Доходите и спестяванията на хората сега са повече.
Искам отново да Ви попитам за това щедро раздаване на пари от страна на правителството. Смятате ли, че това може да нанесе тежки последици на българската икономика?
Има някои неща, които би трябвало да се случат и се случват на принципа проба-грешка. Така беше, например, с 60/40 и т.н. Основното там е самата процедура. Процедурата предполага, че трябва да отидеш да се помолиш на правителството да ти даде пари. Това, което аз предлагах от начало – да не се събира данък печалба, съответно не трябва да се увеличава минималната работна заплата, то тогава нещата биха били много по-ясни.
Онова, което се случва в момента е натрупване на желание на правителството да подсигури следващите избори на своите предполагаеми гласоподаватели. Второто нещо е харчене без план. И третото нещо е администрацията, а не малко сегменти от икономиката зависят от администрацията, която също не знае какво ще се случи – или не работи, или спира неща, или гледа да служи на приятели. Тоест, имате три фактора на неефективност, които се натрупват един върху друг.
И е вероятно, че тези пари, които ще се вземат, ако се влошава перспективата за печалба на изборите от сегашната коалиция, вероятно ще се засили желанието да се похарчат парите преди изборите.
Какво ще получат онези над 2 милиона българи, които работят в реалния сектор и досега не са получили почти нищо от лесно раздаваните държавни пари, а те на практика чрез данъците, които внасят формират бюджета?
До момента някъде около 1/5 е това, което има намерение да стигне до останалите работещи. Това обаче не засяга хора като вас – хора, които работят за себе си, в онези сегменти на икономиката, където нямаме големи трудови договори, няма профсъюзи, няма колективи, няма колективни трудови договори и други такива неща.
Освен това има много силна преговорна сила на всички съсловни организации, особено на профсъюзите. Очевидно е, че те не искат много рационални неща. Те искат увеличаване на данъци, запазване на сектори, които много трудно могат да бъдат запазени при сегашните условия (например Марица Изток 2) и разни други такива неща. Тези съсловни организации придобиват по-голяма преговорна сила в такава ситуация. Така че, от една страна има относително голям сегмент – 830-850 хиляди, които работят за себе си и само за себе си. Имате около 2 млн., които работят в частния сектор за други. Имате останалата част от населението, които по някакъв начин зависят от бюджета. Мисля, че управляващата коалиция ще се съсредоточи върху тези хора. Тоест, ще гледа тях да купи.
Все по-често чуваме, че се очаква тежка икономическа криза, не само у нас, но и в целия свят. Но, че се очаква рецесия през настоящата зима предупреждавахте, Вие и Вашите колеги, още преди да разберем за коронавируса. Каква е Вашата прогноза?
Това не е типична рецесия и почти никой не може да предвиди. Моделите, които използват ЕС, ЕЦБ, Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, МВФ – всичките се счупиха през март. От тогава досега повечето актуализираха прогнозите си два пъти, а някои дори три пъти. Това, което се случва е много трудно за предвиждане, но последните няколко седмици, особено статистиката на ЕС и прогнозата на ЕЦБ, за първи път тази година направиха по-оптимистична корекция. Вместо средно 9%, сега се предвижда 8%.
За България ситуацията не е тривиална. От април досега има съкращаване на поръчките за промишлеността с 34% – 1/3 по-малко отколкото се предполагаше. Около 41,5% по-малко са поръчките от чужбина. Тоест, онези, които работят за износ, също нямат в момента работа.
Това води до спад на стопанската дейност. Дали този спад ще продължи, е много трудно да се каже, защото, когато започне да се възстановява търсенето – вътрешното търсене се възстановява за 2-3 месеца, но на външното му трябва малко повече, при положение, че нямаме допълнително спиране на човешкия и физическия фактор в икономиката, тоест, транспортът, карантини и т.н.
Аз не вярвам, че обществото и икономиката могат да преживеят отново онова, което беше първият месец (на извънредното положение – бел.ред.) между март и април. Такова затваряне мисля, че никой не планира и не може да преживее. Тези правителства, които в момента са изправени пред т.нар. втора вълна се опитват да го правят относително рационално, локализирано, към определени общности – териториални, а не толкова към имигранти, малцинства и т.н.
В България това беше особено от навсякъде другаде – изведнъж решиха, че циганите са основните виновници за тази работа. Мисля, че това няма, или поне не трябва да се повтаря. Аз лично мисля, че подобно затваряне няма да се случи. Няма как. Просто никой няма да изпълнява. Това е като децата – може да им направите прекрасни правила, но в момента, в който в един клас от 30 деца 30 решат да не носят маски, вие няма как да накажете 30 деца. Същото е и с икономиката.
На финала искам да Ви попитам за България в еврозоната. Знаем, че преди два месеца официално получихме покана за присъединяване към чакалнята на еврозоната. Освен това, ЕС отпусна безвъзмездни финансови средства за държавите членки за справяне с икономическите последици от коронавирусната пандемия. Как оценявате всичко това?
Отзад напред. Тези т.нар. безвъзмездни финансови средства засега са само на хартия в момента. Срещу тях трябва да има идеи, доказани проекти. Доказан проект, според мен, означава, че нещо, което се прави с тези пари спестява средства и не влошава положението. Което за България, а и за другите държави, също ще бъде много трудно да се докаже.
Второто нещо е по повод условията, при които България влиза в чакалнята на еврозоната. Тя влезе в един и същ ден с Хърватия. В Хърватия макроикономическите показатели са доста по-лоши, отколкото в България. Онова, което е меката рамка, тоест, борбата с корупцията, независимост на съдебната система и т.н. – България е първата страна, срещу която се изправени такива предизвикателства, както от ЕК, така и от ЕЦБ. Това нещо не може да стане бързо. Не виждам по какъв начин ще се увеличи независимостта на съда, как правителството ще докаже, че се е справило с организираната престъпност и корупцията. Но това е единственото голямо отличие между България и всички останали страни, които са в Еврозоната.
В този смисъл, ако другите са чакали относително дълго, България също ще чака относително дълго. За разлика от Хърватска, макар че нейните макроикономически показатели са по-зле. Нейният външен дълг е 86% от БВП. Българският, дори с този нов заем, вероятно към края на годината ще е 32-35%. Независимо, че България стои относително добре макроикономически, включително с резерви и състояние на фиска…България, когато влиза в чакалнята и това специално е отбелязано, е единствената страна в ЕС без прекомерни дефицити в бюджета. Това горе-долу се запазва в България в момента.
